В повечето от българските обичаи и традиции хармонично се преплитат езическите вярвания и обреди на населението, обитавало нашите земи и християнските традиции и ритуали. Популярни или позабравени, но винаги дълбоко свързани с духовното и с природата, те са част от нашата национална идентичност, те са нашата неизменна връзка предците ни. Един такъв позабравен обичай са Русалийските игри в района на Петрич, спомен за които пазят и днес местните жители.

Като част от древните български обичаи по Коледа, те са се провеждали през 12-те така наречени „погани” (мръсни) дни от Коледа до Богоявление (Водици). Предците ни вярвали, че през този период навън бродят всякакви нечисти сили, зли духове и караконджули, носители на болести и мор по хората и добитъка. 

В българския фолклор русалиите са представени като дружини от по 20-60 неженени момци, които с песните и танците си гонели злите сили. Дружината играела под звуците на зурни и тъпан. На първия ден на Божик (Коледа) те се прощавали с близките си и тръгвали да обикалят къщите и селата. Русалиите имали установен свой ред. Вървели винаги по двойки едни след други - в две колони, и всеки стъпвал в стъпките на предходния. Не позволявали никому да прекъсне веригата или хорото им, с изключение на болни хора. През тези дни, докато са в групата, русалиите не говорели помежду си. Изключение правел само балтаджията (водача). Те не се кръстели, не поздравявали близки и познати, не спели у дома си или у роднини. Нощта никога не ги заварвала на открито.

Русалиите никога не газели вода, не влизали в къща, където има бременна жена. Ако прехвръкнела някоя домашна птица над тях, убивали я. Никога не ходели сами, а винаги по двойки, за да се пазят взаимно от зли духове. Затова и в танците им изобилстват движения с ръцете и сабите, сякаш се пазят от въображаем противник. Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало, че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява.

Съгледвачите на групата се движели преди нея и предупреждавали за идването й, за да се избегне среща с друга русалийска дружина. Ако се срещнели две дружини, най-често се сбивали. Ако едната дружина е по-слаба, тя минавала покорно с наведени глави под съединените върхове на сабите на по-силната дружина.

Русалиите били винаги посрещани с големи почести и били дарявани с пари, храна, ракия, вино и др. Те събирали средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и др. Дружината се връщала в селото си срещу Богоявление и отивала в черквата свещеникът да им чете молитва. Тогава целували иконите, палели свещ, прекръствали се и се прощавали взаимно.

В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер. Ритуалното в тях е изместено от театрално пресъздаване.

Особен характер имали Русалийските игри във Долновардарския край. Русалийските дружини там следвали строги правила и йерархия, а срещите между две дружина често се превръщали в съперничеството между тях, при което една от тях трябва да се признае за победена. Като признание за своето поражение всеки един от победените трябвало да мине под кръстосаните саби на победителите. В  миналото понякога тези съпернически игри са имали фатален завършек, поради употребата на истински оръжия. Заради честите жертви, турските власти забранили в игрите да се използват истински калъчки, като те били заменени от дървени саби, нашарени с червени цветове.