Москва вероятно разглежда стратегически важния норвежки архипелаг Свалбард, известен и с името Шпицберген, като територия на която да тества границите на НАТО, ако успее да наложи на Украйна мир при своите условия, пише  Tagesspiegel.

Изданието отбелязва, че през последните години руски политици многократно са претендирали за „теоретична власт“ на Русия в Арктика. 

Плановете на президента на САЩ Доналд Тръмп да превърне датския остров Гренландия в американски щат, дори чрез военна сила – ако е „необходимо“, дават нов тласък на апетитите на Кремъл, отбелязва изданието.

През миналата седмица Москва публично изрази недоволство заради предполагаема „норвежка милитаризация“ на архипелага. Руското външно министерство заяви, че Шпицберген „все повече попада в орбитата на военно-политическото планиране на Норвегия с участието на САЩ и НАТО“.

През февруари 2024 г. руският вицепремиер Юрий Трутнев излезе с коментар колко важен е Шпицберген за Москва. След това на заседание на правителството той заяви, че се потискат правата на руснаците, живеещи на Шпицберген. Две години по-рано руски войски нахлуха в Украйна под подобен предлог, припомня Tagesspiegel.

След подписването на Свалбардския договор през февруари 1920 г. архипелагът е под норвежка юрисдикция, но е международна територия – граждани на всички страни по договора могат да се установяват на тази територия или да правят бизнес там. Засега обаче от това право се възползват предимно граждани на Руската федерация.

В по-ново време като название на архипелага се наложи името Свалбард. До 1925 г. той е наричан Шпицберген, като същото име носи и до днес най-големият му остров – единствено той  е постоянно населен от тази островна група.  Негов административен център е град Лонгирбюен.

Русия редовно обвинява Норвегия в нарушаване на Свалбардския договор и използване на архипелага за военни цели. Този договор предвижда, че остров Шпицберген не може да се използва за военни цели. В същото време той редовно се посещава от норвежката брегова охрана. Осло изпраща военна фрегата веднъж годишно, за да затвърди суверенитета на Норвегия върху островната група. Договорът не забранява пряко военна дейност, но на острова няма военни бази.

С избухването на войната в Украйна напрежението между Норвегия и Русия в далечния север нарасна. Шпицберген има геополитическо значение – руският Северен флот и неговите стратегически подводници трябва да преминат през Шпицберген от Колския полуостров, за да достигнат Северния Атлантик. Ако избухне война с Русия, НАТО незабавно ще затвори тази тясна територия в Северния ледовит океан и Кремъл няма да може да изведе атомните си подводници и военни кораби от пристанищата, пише изданието.

По силата на факта, че Свалбард е част от Норвегия, която е член на НАТО, архипелагът е защитен от чл. 5 на договора за НАТО, заяви пред Tagesspiegel политологът Арилд Мо от норвежкия институт „Фритьоф Нансен“. Този член задължава страните членки да си оказват взаимна военна подкрепа – ако една страна бъде нападната, това се смята за атака срещу НАТО като цяло. Но колко надежден е днес чл. 5 – това е проблем не само за Свалбард, отбелязва Мо.

Превод: Faktor.bg