Русия засилва операциите си в геостационарна орбита, като позиционира специализирани „инспекторски“ спътници в близост до европейски комуникационни апарати с цел прихващане на сигнали. Темата отново излезе на преден план след анализ, публикуван от The Conversation, който разкрива детайли за дългогодишни руски орбитални маневри край стратегически сателити на НАТО и ЕС.

Още след анексията на Крим през 2014 г. Русия изстрелва два секретни спътника от серията Luch/Olymp – Luch/Olymp 1 и Luch/Olymp 2. Те извършват т.нар. proximity and rendezvous operations (RPO) – контролирани маневри в непосредствена близост до други космически апарати.

Този тип операции не са непременно враждебни. Те могат да се използват за инспекция, ремонт, презареждане или дори изтегляне на дефектни сателити. Подобни технологии развиват и САЩ чрез програмата Geosynchronous Space Situational Awareness Program, както и частни компании, предлагащи орбитални инспекционни услуги.

Разликата в случая с руските апарати обаче е продължителността и моделът на поведение. Докато стандартните инспекции включват кратко приближаване и отдалечаване, Luch/Olymp често „сянкат“ едни и същи цели с месеци, понякога доближавайки ги на под пет километра – поведение, което поражда сериозни въпроси относно реалните им намерения.

Сателитите Luch функционират основно като платформи за сигнално разузнаване (SIGINT). Когато се позиционират между целеви спътник и неговата наземна станция, те могат да прихващат предаванията, предназначени за военни и стратегически комуникации.

Сред потенциалните цели са европейски оператори като Eutelsat и Intelsat, чиито услуги се използват от военни структури в Европа за защитени връзки и обмен на данни.

Френският министър на отбраната още през 2018 г. публично обвини Москва в шпионаж, след като руски апарат бе засечен в непосредствена близост до френско-италиански военен комуникационен спътник.

Според анализа на The Conversation, тези апарати сами по себе си не представляват директно „оръжие срещу космически системи“, тъй като не разполагат с видими механизми за физическо унищожаване. Но те изграждат подробна картина на техническите характеристики и потенциалните уязвимости на европейската орбитална инфраструктура.

По-сериозният риск се крие в евентуалното прихващане на т.нар. command links – защитените сигнали от наземните станции към спътниците, които съдържат оперативни инструкции.

Ако Русия успее да анализира и възпроизведе тези сигнали, теоретично би могла в бъдеще да симулира команди и да наруши работата на даден апарат – сценарий, който би имал сериозни последици за военни и граждански комуникации.

Този модел напомня руската хибридна кампания срещу европейската подводна инфраструктура – години на картографиране и събиране на данни, последвани от инциденти с прекъснати кабели в Балтийско море. Космосът все повече се превръща в продължение на геополитическото напрежение на Земята.

През последните години европейските държави започнаха по-открито да говорят за нуждата от собствени „counterspace“ способности – системи за защита и потенциално възпиране на враждебни орбитални действия.

Повишената прозрачност около руските маневри в геостационарна орбита е първа стъпка. Публичното разкриване на подобни операции може да делегитимира агресивното поведение и да подготви почвата за развитието на европейски механизми за самозащита.

В свят, в който икономиката, отбраната, навигацията и комуникациите зависят от космически технологии, сигурността в орбита вече не е футуристична тема, а стратегическа необходимост. Ако Европа не изгради пълен набор от инструменти за защита на космическата си инфраструктура, тя рискува да се окаже уязвима в новия, невидим фронт на глобалното съперничество.