Филмът "Левиатан" успя да поляризира Русия. Лентата е „вредяща за руската халтура“, опетнява „авторитета на руската православна църква“. Като обслужва „с плоски клишета за гуляи с водка в една ужасяваща държава и една страховита църква“, филмът компрометира Русия пред Запада. „Очерня Русия само за да се хареса на западните ѝ "врагове" и така да грабне престижния "Оскар".

Това са само част от мненията, които представители на властта и църквата в Русия, изразени по повод номинирания за „Оскар“ филм „Левиатан“ на режисьора Андрей Звягинцев. Сред тях са бившият министър на културата Владимир Медински, известният политик от Санкт Петербург Виталий Милонов, Всеволод Чаплин, който отговаря за връзките между църквата и държавата, и някои обвързани с властта интелектуалци, като Станислав Говорухин, режисьор и депутат в руската Дума. Миланов дори  пледира за това, режисьорът да върне отпуснатите за филма държавни средства по програма за насърчаване на руското кино.

Защо лентата на Андрей Звягинцев разгневи властта в Москва, а световните кинокритици я номинираха за "Оскар"? 

Наистина филмът "Левиатан" разпали страстите в руското общество веднага щом излезе на широкия екран в страната. Нещо повече, номинираната за "Оскар" лента допълнително нажежи дебата за драматичното положение в руското общество. Разказвайки трагичната история на едно семейство от Мурманск, което в конфликта си с корумпиран кмет изгубва всичко, режисьорът Андрей Звягинцев показва безпощадната несправедливост и безпомощност на обикновения човек, които много руснаци изпитват на собствения си гръб. Поставяйки теми като злоупотребата с власт, съдебния произвол и злополучния съюз между църквата и държавата, той отправя остра критика към властта, разобличавайки порочната система на управление в Русия. 

Този художествен прочит на руската действителност няма как да не смути и дори разгневи управляващите в Кремъл. „Защото като в картина на Айвазовски морето е черно-синьо, поглъщащо, унищожително и предвещава катастрофа. На този фон Звягинцев разгръща своята библейска история. Чудовищен, изключителен филм за властта, вярата и... водката като последно причастие. Вълнуващият разказ е „закотвена“ в съвременна Русия, но това е само първосигнална илюзия. Тази история би могла да се случи навсякъде…“ Не случайно заради своите достойнства "Левиатан" получава редица престижни награди, между които и тази за най-добър сценарий на международния кинофестивал в Кан, както и "Златен глобус" за най-добър чуждестранен филм. Последва и номинацията за "Оскар" в категорията за най-добър чуждоезичен /неанглоезичен/ филм.

Затова изричането на твърдения, че „Звягинцев и неговите колеги мислят само как да успеят с филмите си на Запад“, са откровени неистини, категоричен е известният филмов критик Андрей Плахов. Според него, "Левиатан" е съвременен филм за днешната руска реалност, показана без следа от някакво идеализиране, но много обективно и откровено. Звягинцев е успял да направи един социалнокритичен и същевременно философски филм, твърди критикът.

Висока оценка на лентата дава и литераторът Андрей Аствацатуров. Той споделя мнение, че "Левиатан" е силен, професионално и майсторски направен филм, който успява да развълнува не само руската, но и международната публика. "Само че някои не искат да възприемат Русия и себе си такива, каквито ги показва Звягинцев", изтъква Аствацатуров.  А внушения, като това на журналиста и кинокритик Антон Долин, че „мнозина си мислят, че за да имат успех на Запад, трябва да оплюват Русия“ са просто пропагандни клишета. Зад тях прозират отчаяни опити да бъде запазена репутацията и достойнството на Русия пред света, отричайки истинските качества на един филм, но оценен по достойнство от Запада.