Русия губи петролната война и Близкия Изток, пише американското списание Foreign Policy, цитирано от Focus-news.net.

През последните няколко години външнополитическата общност вярва, че в международната политика започва нова ера. Отличителни черти на този порядък, който се разви след края на Студената война, са съперничеството на суперсилите и преструктурирането на американските отношения с външния свят. И никъде те не се усещат по-ясно, отколкото в Близкия изток, където съюзниците на САЩ развиват дипломатически, търговски и военни отношения с точно онези сили, с които уж Вашингтон се конкурира, с Китай и Русия. В същото време много американски експерти, анализатори, служители и политици ги призовават да напуснат Близкия изток. Всичко това накара много от тях да заключат, че в Пекин или Москва ще бъде създаден нов регионален порядък.

Въпреки това има много причини за съмнение и някои от тях ясно се проявяват през последните седмици. Най-острата от тях е продължаващата война с цените на петрола между Москва и Рияд, която демонстрира, че Русия е надценила своите възможности.

Близо 30 години след края на Студената война лидерите на Близкия изток наистина са по-благосклонни към разширяването на руското влияние. Тъй като Москва изхвърли идеологическия багаж на съветския комунизъм, а Америка изглежда все по-изтощена, безпомощна и глупава, регионалните играчи виждат в Русия, ако не алтернатива на Вашингтон, то поне по-конструктивен играч. Контрастът между бившия американски президент Барак Обама, за който се твърди, че е оставил египетския лидер Хосни Мубарак на милостта на съдбата, и руския президент Владимир Путин , който влезе в Сирия, за да помогне на Башар Асад, направи трайно впечатление на арабските владетели. Отрицателният образ на Съединените щати се дължи на факта, че икономическата и политическата система на Близкия изток имат много повече общо с Русия, отколкото със САЩ - тя зависи както от петролните приходи, така и от авторитаризма.

Самият Вашингтон допринесе много за това. В стремежа си към „енергийна независимост“, независимо от това, което Доналд Тръмп влага в тези думи, САЩ разчитат на фракинг технологии и наводниха пазарите с природен газ и нефт от шисти. Цените на въглеводородите тръгнаха надолу и през 2016 г. членовете на ОПЕК (главно Саудитска Арабия) и Русия се съгласиха да ограничат производството, за да ги повишат.

Споразумението - по същество резултат от предишната нефтена война, когато саудитците отказаха да намалят производството с напразна надежда за подкопаване на позицията на американските пазари на шистови въглеводороди, стабилизира пазарите. Цената за барел петрол се върна на ниво, при което саудитите и руснаците са доволни и могат да заделят средства за други проекти - било то войни (Украйна, Сирия, Йемен, Либия) или социални трансформации. В крайна сметка планът на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман за 2030 г. не е евтино удоволствие.

Споразумението засяга производството на петрол, но проправи пътя за преформатиране на отношенията в Персийския залив. За саудитците руснаците се превърнаха в своеобразна защита срещу непредсказуемите САЩ, където въпреки политическата дисфункция и поляризацията очевидно има широк консенсус, че рано или късно те ще трябва да напуснат Близкия изток. Русия от своя страна благодарение на сътрудничеството със Саудитска Арабия получи подкрепа за своята регионална политика и разшири влиянието си. Дали това е за сметка на САЩ е все още спорен въпрос. Поне Путин искаше всички да повярват, че той може да изтласка саудитците от влиянието на САЩ, както направи с турците и египтяните. Ето защо, когато Тръмп не отговори на Иран с въоръжен удар за обстрела на саудитските рафинерии за петрол през септември 2019 г., Путин остави настрана подигравката и предложи на саудитците да купят системата за ПВО С-400 (Турция беше придобила същата оръжейна система и това завърши с охлаждане на отношенията между Вашингтон и Анкара).

И въпреки това, въпреки очевидното съвпадение на интересите на Саудитска Арабия и Русия, особено в енергийния сектор, саудитско-руската епоха не е била предопределена да се случи. И няма кого да обвиняват руснаците, освен самите себе си. Още преди убийството на журналиста от "Вашингтон пост" Джамал Хашоги, за Мохамед бин Салман се говори като за нахална и арогантна личност. Той многократно доказа правилността на тези думи и не е трудно да си представим, че цената на петрола през последния месец спадна основно заради него. Но това не е така. В началото на март Саудитска Арабия дойде на срещата на ОПЕК + (която включва десет държави, които не са членки на петролния картел, включително Русия) и по същество каза следното: сега има глобалната пандемия, търсенето на нашите продукти е спаднало, така че нека намалим добива с милиони барели. От гледна точка на Саудитска Арабия, напълно разумно предложение, но руснаците го отхвърлиха, като казаха, че искат да оценят всички последствия от коронавируса за световната икономика, преди да намалят производството. Това беше много нелепо, защото по това време вече беше ясно на мнозинството, че икономиките се изключват от коронавирус една след друга и търсенето на нефт и газ намалява.

Най-вероятно руснаците не искаха да намалят производството, защото се надяваха да навредят на американския шистов добив и да изтръгнат пазарен дял от саудитците. Затова и те се ядосаха - не им харесваше да ги разглеждат като наивници. Тогава саудитците предложиха те, руснаците и САЩ, да намалят производството пропорционално. Руснаците, по техните думи, са поискали саудитците да намалят производството най-много. Руската позиция възбуди страховете на Рияд, че независимо от споразумението, което сключат, руснаците все още ще имат стимул да ги мамят, за да подкопаят доходите и пазарния дял на Саудитска Арабия - най-лошият възможен резултат. В резултат Саудитска Арабия се оттегли от срещата, обещавайки да увеличи производството до 10 милиона барела на ден и започна да предлага големи отстъпки за петрола си. Това беше опит да сплашат руснаците и да ги принудят да се върнат към масата за преговори, но руснаците казаха, че могат да издържат ниските цени на петрола. Тогава саудитите отговориха, че и те могат да издържат и световните цени на петрола се сринаха.

САЩ изглежда са станали жертва на тази петролна война. Конгресмените от нефтените и газовите щати бяха най-притеснени. Но победители няма да има. Само китайците могат да твърдят това: те могат да очакват, че възстановяването от епидемията ще започне с евтиния петрол.