Проф. Тимъти Снайдър, Thinking about

Виж първа част

Преди няколко дни внезапно се появи документ с наименование „мирен план“ – неприложимо към руско-украинската война. Би било по-точно да се опише като план за усилване на войната в полза на неколцина руснаци и американци. Изглежда сякаш е създаден изцяло или предимно от руснаци, след което е изтекъл от руски участник в преговорите към американски източник. После беше артикулиран от фракция в Белия дом, одобрен (негласно) от президента на Съединените щати, който настоя (поне първоначално), че Украйна трябва да го приеме.

В този документ, който изглежда е свързан по-малко с американското правителство като такова, отколкото с конкретни американски инвеститори, има причини за безпокойство – безпокойство, което ще се усили с текстовете на следващите точки.

13. Русия ще бъде реинтегрирана в световната икономика: премахването на санкциите ще бъде обсъждано и съгласувано поетапно, поотделно за всеки конкретен случай. Съединените щати ще сключат дългосрочно споразумение за икономическо сътрудничество – за съвместно развитие в областите на енергетиката, природните ресурси, инфраструктурата, изкуствения интелект, центровете за данни, проектите за добив на редкоземни метали в Арктика и други взаимно изгодни корпоративни възможности. Русия ще бъде поканена да се присъедини отново към Г-8.

Американците, участвали в създаването на документа, ако приемем, че е имало такива, изглеждат по-грамотни в това как биха могли да се печелят пари с Русия, отколкото по който и да е от съществените въпроси, свързани с миротворчеството. Това буди безпокойство.

Обърнете внимание на драматичния опит от руска страна да се прескочи очевидният и фундаментален въпрос: военните репарации.

По време на напълно незаконна война Русия е причинила щети за стотици милиарди или по-вероятно трилиони долари, оставяйки настрана обезщетенията, които трябва да бъдат платени за всички незаконни осакатявания и убийства.

14. Замразените средства ще бъдат използвани, както следва: 100 милиарда долара замразени руски активи ще бъдат вложени в ръководени от САЩ дейности по възстановяване и инвестиране в Украйна.  САЩ ще получат 50% от печалбата от това начинание. Европа ще прибави 100 милиарда долара, за да увеличи размера на инвестициите за възстановяването на Украйна. 
Замразените европейски средства ще бъдат размразени. Останалата част от замразените руски пари ще бъде инвестирана в отделен американско-руски инвестиционен инструмент, който ще реализира съвместни проекти в специфични сфери. Този фонд ще бъде насочен към укрепване на отношенията и разширяване на общите интереси, за да се създаде силен стимул за отказ от конфликт.

Стигнахме до точки 13 и 14 в документа, където Русия е възнаградена за нахлуването в Украйна; според замисъла, ние не трябва да забележим, че не се споменава абсолютно нищо, свързано с прекратяване на войната или с гаранции, че Русия няма веднага да нахлуе отново.

Руските активи бяха замразени, защото Русия предприе престъпна война. Дотук нищо в този документ всъщност не спира войната. Няма нищо за изтегляне на руските войски от Украйна, нищо за разполагането на руски войски в Русия, нищо за руските оръжия, нищо смислено за поведението на Русия. Тук виждаме две неща. Руските активи ще бъдат размразени и някои от тях ще бъдат дадени на американци. Читателите може да не знаят, че тези активи в по-голямата си част са в Европа. Така че, това е равносилно на отнемане на замразени руски пари от европейските банки, за да бъдат дадени на американци.

Езикът, с който се говори за европейско-руския инвестиционен инструмент има привкус на подкуп: руснаците вземат пари, които са били замразени заради ужасни престъпления, и никога нямаше да ги видят отново без американска помощ, и ги предават на американците -- в замяна на много повече пари и за победа във войната им срещу Украйна, която не биха могли да постигнат без американска помощ. За съжаление в тази част неприлично много прозира моделът „услуга за услуга“ – Украйна е продадена от няколко американски персони.

15. Ще бъде създадена съвместна американско-руска работна група по въпросите на сигурността, за да подпомага и гарантира спазването на всички разпоредби от това споразумение.

Това няма смисъл. Това е празнословие, на чийто фон останалото трябва да звучи по-нормално.

16. Русия ще закрепи със закон политиката си на ненападение спрямо Европа и Украйна.

Това няма смисъл. Тя вече го е направила с подписването на договори, които е пренебрегнала до един. Единственият начин за предотвратяване на руска агресия е Украйна да бъде силна.

17. Съединените щати и Русия ще се споразумеят да удължат валидността на договорите за неразпространение и контрол върху ядрените оръжия, включително Договора START I.

Това е объркващо. START I беше забележителен договор за съкращаване на ядрените оръжия. Той изтече преди шестнадесет години. Може би тук руските автори просто са се подиграли с американските си партньори, приемайки, че никой от тях не знае нищо за историята на отношенията между САЩ и Съветския съюз или за контрола върху оръжията.

18. Украйна се съгласява да бъде неядрена държава в съответствие с Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

В това изречение се случва нещо много важно. Трябва да направим крачка назад, за да го разберем. Най-лесно ще е да кажем, че това е просто поредната глупава грешка по отношение на договорите, тъй като Украйна, разбира се, вече е член на договора за неразпространение.

Но точка 18 не е грешка. Това е умишлен опит да се преформулира може би най-важният въпрос на войната, поне за света: рискът от ядрена война.

В отговор на всяка разпоредба като тази, украинците ще напомнят на света, че всъщност са се съгласили да се откажат от всичките си ядрени оръжия – през 1994 г., в замяна на гаранции за сигурност от Съединените щати, Обединеното кралство и Руската федерация. Украйна подписа договора за неразпространение, приемайки да бъде неядрена сила. Предаде на Русия бомбардировачите си  с голям обсег, които Москва сега използва, за да убива украинци.

Точка 18 внушава – изпраща към подсъзнанието на читателя – представата, че Украйна никога не е правила подобно нещо. Това е крайно несправедливо спрямо украинците, които впоследствие бяха нападнати от една от страните, ангажирали се със споменатите гаранции за сигурност.

Но това е по-лошо от несправедливост: то изтласква целия проблем в сферата на нереалното - Русия се е специализирала и в това. Ако приемем, че сме в свят, в който Украйна никога не е подписвала договора, тогава можем да забравим Будапещенския меморандум от 1994 г. и това, че Украйна предприе историческа крачка към мир, за което беше наказана ужасно от руския си съсед.

И също така никога няма да се замислим върху един от основните начини, по които този документ поражда заплаха.

Читателят или някой наивен американец може да забрави, че Украйна се отказа от ядрените си оръжия, но лидерите по целия свят знаят това. Те наблюдават тази война и си извличат поуки. Ако Украйна се възприема като страна, която се защитава и печели тази война, тогава за неядрените държави няма необходимост да създават ядрени оръжия. Но ако Украйна се възприема като страна, загубила войната, тогава страните в Азия и Европа ще сметнат, че са принудени да създадат свои собствени ядрени оръжия.

Това е истинският ядрен проблем, заложен на карта, докато обсъждаме формата на мира в Украйна. Искаме ли да провокираме разпространение на ядрени оръжия или искаме да попречим на това? Тази точка умело потулва този проблем – ментално – още преди да бъде осъзнат. Но ако подобно споразумение настина стане факт, тогава по целия свят ще бъдат създадени истински ядрени оръжия и истинската ядрена война ще стане по-вероятна. 

19. Запорожката атомна електроцентрала ще бъде пусната под надзора на МААЕ, а произведената електроенергия ще бъде разпределена поравно между Русия и Украйна — 50:50.

Отново, думата „пусната“ предполага някакъв проблем с превода от оригиналния руски текст. Атомната електроцентрала не е нещо, което се пуска. Тази разпоредба няма особен смисъл – МААЕ би трябвало да контролира атомните електроцентрали като цяло. Електроцентралата е под руска окупация. И, разбира се, тази окупация е истинският проблем.

20. И двете страни се ангажират да прилагат образователни програми в училищата и в обществото, насочени към насърчаване на разбирателството и толерантността към различните култури и премахване на расизма и предразсъдъците: Украйна ще приеме правилата на ЕС за религиозна толерантност и защита на езиковите малцинства. И двете страни ще се съгласят да отменят всички дискриминационни мерки и да гарантират правата на украинските и руските медии и образование. Цялата нацистка идеология и дейности трябва да бъдат отхвърлени и забранени.

И отново – човек трябва да направи крачка назад, за да оцени цялото преобръщане на смисъла, което се прави тук. Русия нахлу в Украйна. По време на това нашествие тя открадна артефакти от украинските музеи, изгори украински книги и отвлече украински деца. Украинци са хвърлени в руски затвори като политически затворници. Украинци, взети като военнопленници, са принудени да се бият срещу собствената си страна докато не бъдат убити. В Русия самата дума и представата за Украйна са премахнати от учебниците. Русия прилага всеобхватна, агресивна програма за унищожаване на украинската култура и прави това доста открито. Нищо в този текст не посочва нито една от тези вреди.

Споменаването на „нацистка идеология“ също заслужава внимателно разглеждане. Позицията на Русия е, че всичко украинско е нацистко и че нищо, което Русия прави, не може да се разбира като нацистко. Разбира се, само по себе си това е неоправдано ексцентрично: Русия е най-фашистката държава в света, а Украйна е демокрация с президент евреин. Но думата „нацистки“ за руските чиновници е просто оръжие, което се използва, за да оправдаят унищожаването на украинската култура. Фразата „всички дискриминационни мерки“ вероятно е опит да бъде принудена Украйна да позволи на руската държава да транслира руски медии в Украйна.

21. Територии: Крим, Луганска и Донецка област ще бъдат признати за де факто руски, включително от Съединените щати. Херсонска и Запорожка ще бъдат замразени по линията на контакт, което ще означава де факто признаване на разделянето им по линията на контакт. 
Русия ще се откаже от други договорени територии, които контролира извън петте региона. 
Украинските сили ще се изтеглят от тази част на Донецка област, която контролират в момента, и зоната на изтеглянето ще се смята за неутрална демилитаризирана буферна зона, международно призната като територия, принадлежаща на Руската федерация. 
Руските сили няма да влизат в тази демилитаризирана зона.

Приемането и възнаграждаването на агресията, което е същността на тази точка, нарушава буквата на международното право и погазва изначалните му цели.

Третата подточка (за отказа на Русия от „договорени територии“) е безсмислена, защото не са посочени такива територии.

Има нещо, което злонамерено е пропуснато във формулировката на първите две подточки. Признаването на нещо де факто не означава да бъде признато наистина. 

Така например, ако ми откраднете колата, де факто я притежавате. Но ще е прекалено да поискате от мен писмо, в което да заявя, че признавам, че де факто притежавате колата ми. Нещата, които са де факто, са неща, които не ни харесват, но засега не можем да променим – но които може да са незаконни. Де юре това е моята кола. Де юре териториите са в Украйна. 

Да се запише в документ, че де факто окупацията е някак си „призната“, вероятно има за цел да размъти водата и да създаде усещането, че всъщност окупацията е призната де юре. Тези твърдения за „призната като де факто руска“ са все едно да кажа, че колата ми е „призната като де факто ваша“. Казвайки подобно нещо, може би не се отказвам от законното си – де юре – право върху колата си, но би било странно от моя страна да го направя. Изглежда това се приема като нещо, което вече е станало,  в четвъртата подточка, характеризираща украинските територии като „международно признати“ за руски.

Украинските територии, които са поставени под въпрос (но Русия не ги контролира – б.р.), също са важни. От Украйна се иска да се изтегли от важни земи в Донецка област, които тя в действителност контролира и които Русия не е успяла да завземе. Русия нахлу в Донбас преди единадесет години и все още не контролира цялата му територия. Голяма част от зоните, които руските военни не контролират, са силно укрепени. Самото предаване на тази земя на Русия би направило Украйна много по-уязвима за продължаваща руска инвазия.

В тази точка, както и в целия документ, Русия е възнаградена за нахлуването й в Украйна.

22. След като се споразумеят за бъдещи териториални договорености, както Руската федерация, така и Украйна се ангажират да не променят тези договорености със сила. Каквито и да било гаранции за сигурност няма да важат в случай на нарушаване на този ангажимент.

Първата фраза сякаш подсказва, че Русия може да продължи войната докато не бъде удовлетворена, а след това да обвърже Украйна да не прави нищо по въпроса. Обърнете внимание на думата „бъдещи“. Разбира се, възможно е и тук да имаме проблем с превода от руски.

23. Русия няма да пречи на Украйна да използва река Днепър за търговски дейности и ще бъдат постигнати споразумения за свободен транспорт на зърно през Черно море.

На английски език изписването на тази река е Днипро. Обърнете внимание на руския правопис.

Първата фраза, ако я прочетете внимателно, не обещава много – Украйна може да използва собствения си воден път в собствената си суверенна територия както пожелае; вместо това формулировката подсказва, че Русия има някакво право на намеса по този въпрос, каквото тя няма. Това, което тази фраза наистина трябва да ни напомни, е следното: с изключение на това много ограничено обещание в точка 23, Русия не се ангажира в този текст да направи нищо конкретно, за да прекрати военните действия или да ги направи по-малко вероятни в бъдеще.

24. Ще бъде създаден хуманитарен комитет за разрешаване на нерешените въпроси: Всички останали затворници и тела ще бъдат разменени на принципа „всички за всички“. Всички цивилни (които са задържани) и заложници ще бъдат върнати, включително децата. Ще се прилага програма за събиране на семейства. Ще бъдат взети мерки за облекчаване на страданията на жертвите на конфликта.

Част от това се случва така или иначе. Останалото, разбира се, би било желателно. Но, разбира се, неутралната рамка е силно подвеждаща. Русия нахлу в Украйна и отвлече десетки хиляди деца.

25. Украйна ще проведе избори след 100 дни.

Отново - обърнете внимание, че Украйна трябва да направи нещо и че няма смисъл Русия да го прави.

Русия не е имала свободни избори от две десетилетия. Украйна е имала поредица от такива избори. Така че, тази формулировка предполага проблем там, където няма такъв, и доста скандално заличава от картината централния въпрос за руската диктатура.

Русия е изградила сюжет, понякога антисемитски – че сегашният украински президент някак си не е реален, не е легитимен, а е просто марионетка и т.н. Той е обект на издевателства от руската пропаганда в продължение на години. Но, за разлика от руския президент, той е избран на свободни и честни избори. 
Тази точка е включена, за да могат руснаците да видят финала на този конфликт като победа на техния човек над човека на другата страна.

Става дума за толкова фундаментален въпрос, че си струва да се повтори: Украйна е суверенна страна със собствени изборни механизми. Не може да се проведат законни избори сега, по време на военно положение. Когато военното положение бъде отменено – когато войната действително приключи – те ще се проведат.

Това споразумение няма да сложи край на войната, замисълът е Украйна да бъде принудена да проведе избори под руски натиск, по време на руска война.

26. Всички страни, участващи в този конфликт, ще получат пълна амнистия за действията си по време на войната и се съгласяват да не предявяват никакви претенции или да обсъждат каквито и да е оплаквания в бъдеще.

Всички страни, участващи в този конфликт? Това изглежда би дало правен имунитет на всеки в Русия и в Украйна за всичко извършено през последните единадесет години. Което само по себе си е странно.

Отново и отново биват документирани много специфични руски военни престъпления: самата война като агресивна война, депортациите на украинци и особено на деца, убийствата на цивилни и военнопленници, изтезанията. Това са престъпления съгласно международното право. Ясно е, че това не бива да се забравя. Практически погледнато, правото не се определя от руснаци и американци, те не могат да амнистират от името на международни организации или други държави.

27. Това споразумение ще бъде правно обвързващо. Неговото прилагане ще бъде наблюдавано и гарантирано от Съвета за мир, ръководен от президента Доналд Дж. Тръмп. За нарушения ще бъдат налагани санкции.

Все още няма такова нещо като Съвет за мир и не е ясно как той би могъл да наблюдава и гарантира тази маса от невъзможности, противоречия и незаконности.

Нито един човек не може да бъде посочен като глава на институция, предназначена да бъде постоянна.

Тук обаче виждаме намек за основния процедурен проблем, който споменах в началото: изглежда, че за някои американци сключването на бърза „сделка“ и отдаването на дължимото на президента е начин да преследват личните си цели и техният плам във всичко това е станал причина да делегират на руснаците съставянето на текста.

28. След като всички страни постигнат съгласие по този меморандум, прекратяването на огъня ще влезе в сила веднага щом двете страни се изтеглят към договорените места, за да започнат прилагането на споразумението.

Какво прекратяване на огъня? Буквално нищо не е казано за него.

Няма яснота как този текст ще влезе в сила или какъв статут ще има (предходната точка не дава  информация за това).

Голяма част от това, което би трябвало да се случи след всяко прекратяване на огъня, изисква участието на Украйна и Европа. Но нито украинци, нито други европейци са участвали в съставянето на този текст. Украинците и европейците би трябвало да бъдат страни по всяко конкретно споразумение.

Стигнахме до края, а основните изпълнителни въпроси не са повдигнати. Кои са страните? Не знаем.

Тези разпоредби нарушават десетки закони и договори, които вече са в сила. Как ще се реши това?

Важно е да се разбере, че този текст не може да се разглежда като рамка за мирно споразумение, дори ако за дипломатически цели бъде представен като такъв.

Но може би ще послужи като подтик за нещо много по-добро. И като напомняне за това как не бива да се прави политика.

Превод: Faktor