Проф. Тимъти Снайдър, Thinking about

Историята на дипломацията е пълна със странности. Само докоснете прашните книги и ще изскочат странни персонажи, и ще поискат историите им да бъдат чути. И въпреки това смятам, че американската дипломация от последните няколко дни ще се открои като нещо особено ужасно – не просто като некомпетентна, но и откровено водеща към национална и глобална катастрофа.

Преди няколко дни внезапно се появи документ с наименование „мирен план“ – неприложимо (и твърде често повтаряно) по отношение на руско-украинската война. Би било по-точно да се опише като план за усилване на войната в полза на неколцина руснаци и американци. Изглежда сякаш е създаден изцяло или предимно от руснаци, след което е изтекъл от руски участник в преговорите към американски източник. После беше артикулиран от фракция в Белия дом, одобрен (негласно) от президента на Съединените щати, който настоя (поне първоначално), че Украйна трябва да го приеме.

Оттогава се появиха много отричания, отричания на отричанията и обфускации. Скандалът може би ще изясни проблемите със ставащото във Вашингтон. Не че ние – Америка – се опитваме да продадем Украйна. Американското обществено мнение е благоразположено към Украйна. Републиканските избиратели подкрепят Украйна. Мнозинството в Конгреса подкрепя Украйна. По-скоро става въпрос за това, че неколцина руснаци и неколцина американци са способни да дефинират като „мирен план“ това, което по същество е прокарване на лични икономически интереси, съчетано с усилване на капацитета на Русия за водене на война и отслабване на този на Украйна. Същевременно това противоречи на всички основни принципи на международното право и способства за налагането на свят, доминиран от Китай и неговия руски съюзник.

Това предполага 

липсата на американско държавническо изкуство

В много голяма степен изглежда като опит на руснаците да подкупят американците, за да позволят на Русия да спечели война, която иначе би загубила (подробностите по-надолу). След като в случая сме позволили на руснаците да определят нашата политика, ние разчитаме на европейските и украинските си съюзници да ни служат като коректив. Ние (или по-скоро някои влиятелни американци) ги назидаваме, че правят това, което трябва да направят – не само в техен, но и в наш интерес, и за да се избегне всеобщо бедствие. 

Толкова за процедурата.

Документ, който започва в руска илюзорност. Вместо да обобщят това, което е станало в действителност – руската инвазия в Украйна, авторите се стремят да прокарат внушенията, че войната е причинена от Запада и че Украйна всъщност не е истинска държава. Пълното мълчание за основните факти от руската инвазия води до заключението, че Русия трябва да бъде възхвалявана и възнаграждавана – също както и някои американски персони.

В този текст няма история, освен тази на руските оплаквания. Няма закон, освен този, който може да бъде използван за осъществяването на търговски сделки, обогатяващи руснаците (и няколко американци). Няма я и самата война. Няма обсъждане на каквото и да било от онова, което Русия би могла да направи, за да прекрати инвазията си.

Предполагаемият мирен план не се прилага към нашественика или неговите действията – в нито една точка. Премахвайки самата война като тема за разглеждане, руснаците могат да претендират за огромни придобивки, продължавайки да се борят за още повече – срещу Украйна, която е отслабена от „мирния план“.

Докато от Украйна се изисква всичко, от Русия не се иска нищо. Това е документ за капитулация, написан от агресора и връчен на жертвата, във време, когато агресорът не се справя добре на бойното поле. Наистина само чрез документ като този, впрягащ силата на Съединените щати за руски цели, Русия би могла да постигне обявените от самата нея цели. Скачайки директно към идеята, че Русия трябва да бъде възнаградена вместо да бъде наказана, документът изпълнява много типична руска маневра: престъпление без наказание за руснаците, а за другите – наказание без престъпление.

Един от начините да се критикува текстът е да си представим, че е замислен като мирно споразумение и след това да отбележим някои недостатъци. Но това би означавало да се припише нормалност на документ, който явно има други цели освен мир, а именно империализъм и спекулации. Фундаменталният проблем на този текст е неговата преднамерена и типично руска илюзорност. Текстът започва от света, какъвто не е. Той работи за чувствително отслабване на Съединените щати, Европа и Украйна, тласкайки ги да легитимират неща, които не са истина, и да забравят неща, които са истина. Ето така работи руската дипломация. Тя ви приспива в ментално кралство, в което после вредите на собствените си интереси, без да виждате алтернативите.

Чувствайте се свободни да спрете да четете сега, ако желаете! Изложих основния аргумент. Но за да разберете какво имам предвид, проследете пълния текст, който излагам точка по точка. Текстът на документа е с удебелен шрифт, моят коментар е с обикновен.

1. Суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден.

Това е гротескно. Русия нахлу в Украйна. Суверенитетът на Украйна беше накърнен. Какво ще бъде направено, за да се потвърди този суверенитет? По този въпрос текстът е по-лош от мълчание. Следващите точки показват, че в действителност украинският суверенитет ще бъде подкопан умишлено.

Наистина целият документ, както по произход, така и според неговите цели, представя стандартната руска гледна точка, че Украйна всъщност не е държава по начина, по който другите държави са държави.

2. Ще бъде сключено всеобхватно споразумение за ненападение между Русия, Украйна и Европа. Всички неясноти от последните 30 години ще се смятат за уредени.

И така, в някакъв следващ момент ще бъде размахана магическа пръчка и всеки проблем ще бъде решен, понеже сега така е предвидено.

Най-интересното в тази странна клауза е английският ѝ текст. Звучи като нещо, което е преведено от руски. По същество идеите, че „неяснотите“ ще бъдат „смятани за уредени“ (звучи ли ви това като английски език?), са не само странни, но и тоталитарни. Точно в кой свят би могло каквото и да е споразумение да разреши всички неясноти?

Друг проблем: всички споменати страни вече са подписали правни споразумения и договори, които забраняват агресията.

Това важи за всички тях съвкупно, както и за Русия и Украйна като диада. Съществуването на тези правно обвързващи споразумения не попречи на Русия да нахлуе в Украйна през 2014 и 2022 г. Подписването на още едно споразумение от страна на Русия, че няма да нахлува в Украйна – в разгара на военните ѝ действия срещу Украйна, изглежда най-малкото празно и цинично.

Изглежда, че доколкото тази разпоредба има смисъл, той е пропаганден. Вместо да започне (както се полага в един мирен договор) с войната, която се води в действителност, той започва с предпочитаната от Русия тема – с всичките ѝ оплаквания от последните три десетилетия.

3. Очаква се Русия да не нахлува в съседни страни и НАТО да не се разширява повече.

Тук по-скоро имаме крещящ русизъм -- „очаква се“ е рефлексивна форма, често използвана в руския език именно по този начин. Ще избегна философските импликации на този вид формулировки -- че никой всъщност не поема отговорност за нищо -- и направо ще премина към директната пропагандна цел на тази точка.

„Очаква се“ Русия да не нахлува в съседни страни. Кой има такова очакване? Какво трябва да се направи, за да се предотврати това? Какво трябва да се направи по отношение на продължаващата руска инвазия в Украйна? Но като поставя въпроса в тази хипотетична и пасивна форма, авторът цели читателят да пренебрегне голата реалност, която трябва да бъде в основата на всеки мирен договор: че в този момент Русия воюва на територията на съседна държава.

Очакването, че НАТО „няма да се разширява повече“, прокарва тема, върху която се фокусира Русия. НАТО е организация от суверенни държави, които кандидатстват за присъединяване. Те са значимите субекти, а не НАТО сам по себе си. В официалния руски светоглед има велики сили като Русия и Съединените щати, и нищо друго няма значение. НАТО се разглежда като еманация на американската сила – гледна точка, според която останалите членове изглеждат безсмислени или несъществуващи, без истински суверенитет.

И именно в духа на тази традиция, Русия тук отрича украинския суверенитет. Суверенната държава има правото да избира съюзниците си, както поиска. Тази точка успява да отрече, че Украйна е суверенна, без да се споменава Украйна и без да се споменава понятието суверенитет. Това я лишава от смисъла, който тя (т. 3) би могла да има, и прокрава основен руски интерес, всъщност лансира целия светоглед на Кремъл.

4. С посредничеството на Съединените щати ще се проведе диалог между Русия и НАТО за решаване на всички въпроси, свързани със сигурността, и създаване на условия за деескалация, за да се гарантира глобалната сигурност и да се разширят възможностите за сътрудничество и бъдещо икономическо развитие.

Ще повторя: идеята, че някакъв диалог може да „реши всички проблеми на сигурността“, няма смисъл. Никой диалог не е правил подобно нещо, когато и да било. А Русия имаше всички възможности за диалог през годините преди да нахлуе в Украйна през 2014 г., след това нахлуване и дори след нахлуването през 2022 г. Целта на тази точка е да внуши, че Съединените щати и Русия могат сами да решават всички въпроси в Европа.

5. Украйна ще получи надеждни гаранции за сигурност.

Това очевидно е безсмислено. Дадена гаранция за сигурност може да бъде надеждна на практика, а не на хартия. В конкретната ситуация това би означавало институционални и военни действия, които биха сложили край на сегашната руска окупация и биха предотвратили следваща. Нищо подобно не е посочено в този документ; и ще видим, че при всичко, което следва, тенденцията е в обратната посока: да се улеснят сегашните и бъдещите военни действия на Русия. Отново обърнете внимание и на използването на страдателен залог: нищо няма да бъде направено, а ние дори не знаем от кого няма да бъде направено това нищо.

6. Размерът на Въоръжените сили на Украйна ще бъде ограничен до 600 000 души персонал.

Всяка суверенна държава може да определя числеността на собствените си въоръжени сили. Тази точка е очевидно и пряко нарушение на украинския суверенитет и разкрива (отново), че точка 1 е поставена в началото само с хипнотична цел: празното твърдение, че украинският суверенитет „ще бъде потвърден“, има за цел да попречи на читателя да забележи, че целият документ представлява диктат, насочен срещу Украйна – при чието съставяне, разбира се, не са проведени консултации.

И забележете – няма ограничение за размера на руските въоръжени сили.

7. Украйна се съгласява да запише в конституцията си, че няма да се присъедини към НАТО, а НАТО се съгласява да включи в устава си разпоредба, че Украйна няма да бъде приета в бъдеще.

Тук може да е полезна малко съвременна история, преди да стигнем до очевидния момент, че този текст също нарушава украинския суверенитет. НАТО не беше популярен в Украйна, докато Русия не нахлу през 2014 г. След този момент НАТО разбираемо стана привлекателен. Стана още по-популярен, след като Русия предприе пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. С други думи, НАТО никога не е бил проблем, докато Русия не го направи такъв.

Нещо подобно може да се каже за Швеция и Финландия, които се присъединиха към НАТО заради руското нахлуване в Украйна.

Суверенната държава има възможността да избира своите съюзници. След нахлуването си през 2014 г. Русия поставя различни изисквания и ги повтаря многократно – за това какво Украйна трябва да включи в конституцията си. Това е един от очевидните методи, чрез които Русия третира Украйна като нещо по-малко от суверенна държава.

Това конституционно ограничение предполага руски произход. Трудно е да си представим, че на един американец би му хрумнало да се намесваме в украинската конституция.

8. НАТО се съгласява да не разполага войски в Украйна.

Тук отново формулировката е ключът. Забележете, някакви неща отново се правят на Украйна, нещата се случват на Украйна, сякаш самата Украйна не е суверенна. 
Украйна е тази, която има суверенното право да решава дали чужди държави ще разполагат войски на нейна земя.

9. Европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша.

Отново обърнете внимание на странната формулировка. Кой ще ги разположи и защо точно в Полша? И какво точно е европейски изтребител? Страната Полша е в Европа и разполага с изтребители.

Но вероятно тук става дума за нещо друго: че Съединените щати няма да разполагат американски изтребители в Полша. Предполагам, че това не е заявено в прав текст, за да не се налага съюзниците на Русия в американската администрация да обясняват защо Америка прави тази доста странна отстъпка.

От страната извършител на инвазията не се изисква да се въздържа по какъвто и да било смислен начин. Няма нищо за това Русия да спре военните действия, Русия да спре да атакува цивилните и тяхната инфраструктура, Русия да спре да изтезава, Русия да се изтегли от Украйна. На украинците, европейците и американците им е казано какво да правят – от Русия, която изглежда е с напълно развързани ръце.

Посоката на упражняване на сила сама по себе си е доста необикновена. Това, което четем, е искане за капитулация, отправено от страна, която не се справя добре във война, която сама е започнала. Тя никога не би могла да постигне на бойното поле нещо подобно на условията, заложени в това споразумение. За това се нуждае от американци.

10. Гаранцията на САЩ: САЩ ще получат компенсация за гаранцията; Ако Украйна нахлуе в Русия, тя ще загуби гаранцията; Ако Русия нахлуе в Украйна, освен решителен координиран военен отговор, ще последва възстановяване на всички глобални санкции, признаването на новата територия и всички други придобивки от тази сделка ще бъдат анулирани. Ако Украйна изстреля ракета към Москва или Санкт Петербург без причина, гаранцията за сигурност ще бъде смятана за невалидна.

Това е безсмислено, тъй като американската гаранция за сигурност не е дефинирана. Обърнете внимание обаче, че тази точка предполага, че санкциите срещу Русия са отменени. С други думи, тихомълком се лансира идеята, че всички икономически санкции срещу Русия вече ще са премахнати.

Това, което е може би най-съдържателно, е идеята – нова за международните отношения – че Съединените щати са някакво гангстерско образувание, на което се плаща за предоставяне на неопределена „защита“, а не държава, страна или народ с интереси и съюзници, и приятели. Предполагам, руснаците ще са разбрали колко унизително изглежда това за американците.

11. Украйна отговаря на условията за членство в ЕС и ще получи краткосрочен преференциален достъп до европейския пазар, докато този въпрос бива разглеждан.

Украйна отговаря на условията за членство в ЕС независимо от всичко.

Единственият смисъл на тази точка е имплицитното допускане („бива разглеждан“ – пак обърнете внимание на странната конструкция в страдателен залог), че на страни извън Европейския съюз трябва да се позволи да имат някакво участие в разглеждането. Този документ, който е или чисто руски, или руски с известен принос от американци, не отразява никакви консултации със страните-членки на Европейския съюз или с Европейската комисия.

12. Мощен глобален пакет от мерки за възстановяване на Украйна, включително, но не само: създаване на Фонд за развитие на Украйна за инвестиране в бързо развиващи се индустрии, включително технологии, центрове за данни и изкуствен интелект. Съединените щати ще си сътрудничат с Украйна за съвместно възстановяване, развитие, модернизиране и експлоатация на газовата инфраструктура на Украйна, включително тръбопроводи и съоръжения за съхранение. Съвместни усилия за рехабилитиране на засегнати от войната райони, насочени към възстановяване, реконструкция и модернизация на градове и жилищни райони. Развитие на инфраструктурата. Добив на минерали и природни ресурси. Световната банка ще разработи специален пакет за финансиране, за да ускори тези усилия.

Тези начинания са обещани от страна (Русия) – която е унищожила голяма част от Украйна, и от друга държава (Съединените щати) – унищожила институциите на собственото си правителство, които биха прилагали подобни политики.

Това е силен сигнал, че съставителите на документа имат предвид частни субекти, което само по себе си не е лошо нещо. Част от възстановяването на Украйна – в допълнение към сътрудничеството с централното правителство, регионалните правителства и гражданското общество – разбира се, ще включва частния сектор.

Но в този документ, който изглежда е свързан по-малко с американското правителство като такова, отколкото с конкретни американски инвеститори, има причини за безпокойство – безпокойство, което ще се усили с текстовете на следващите точки. 

Б.Р. Следва продължение. Очаквайте утре втора част.

Превод: Faktor