Време е българите да спрем да се съгласяваме, когато ни насаждат Стокхолмски синдром под формата на „култура”

Илиана Славова

У нас има много „широко скроени” хора, които са над политическите принципи, над демократичните норми и дори над елементарните човешки задръжки, когато става дума за отношението към терористичен режим като онзи в Кремъл. Явно ги има, след като на руското сопрано Анна Нетребко – известна апологетка на Владимир Путин, се предоставя възможност да пее в най-голямата зала у нас. При това със Софийската филхармония, под диригентството на Найден Тодоров – министър на културата в две служебни правителства, а сега директор на филхармонията. 
Т. е. не става дума просто за частен гастрол,  

България е въвлечена институционално в операция, с произтичащите от това щети 

В подобни ситуации винаги се намират патетични адвокати на „руската култура”,  които ни назидават да не смесваме изкуството и политиката и да не „наказваме” артистите заради неприязън към политиците. Сигурно ако ставаше дума за концерт на Бочели никой не би възразил, независимо дали харесва Джорджа Мелони. Несъмнено. Но нито Италия може да бъде приравнена към мракобесна Русия, нито Мелони към Путин. Нито Бочели е симпатизирал на човеконенавистна идеология.  

Русия официално е инструментализирала културата като средство за налагане на влияние, като елемент на своята „мека сила”. През 2012 г. автократът Владимир Путин заяви пред руски дипломати, че „политиката на меката сила” предвижда лансиране на руските интереси чрез „убеждаване и привличане на симпатии, опирайки се на „постижения не само на материалната, но и на духовната култура, и интелектуалната сфера”. През септември 2022 г. той подписа концепция за „хуманитарната политика на Русия в чужбина”, в която се говори за културата като „инструмент на меката сила”, за „налагане на традициите и идеалите на Руския свят”.

След като самият Путин официализира 

превръщането на културата в политика

 как бихме могли да сме лековерни към данайските му дарове, опаковани като оперна гала на Нетребко, Жизел на Захарова, концерт на „Любе” и прочие изяви на кремълски  галеници?  

И не просто галеници, а рупори на Кремъл.     

Същата тази Анна Нетребко през 2012 г. помогна за  преизбирането на Владимир Путин като президент. Стана негово доверено лице, постави името и популярността си в услуга на политическите му цели.  

„Би било изключително глупаво да откажа това предложение. (...)  Да, аз гласувах за Путин през 2012 г. и никога не съм го крила.“ – казва тя. 

Явно в света на Нетребко да се разграничиш от Кремъл е глупаво. При това към онзи момент тя вече има международна кариера и австрийско гражданство. Няма императивна необходимост да угодничи пред Путин.

Две години по-късно подкрепи руското нахлуване в Крим и Донбас, както и фиксидеята на Кремъл да строи „Новорусия” върху заграбени украински земи. Пак доброволно. През 2014 г. дори дари 20 000 долара на Донецкия театър за опера и балет, който към онзи момент вече е в рамките на марионетното образувание „Донецка народна република”, контролирано от Москва. Разбира се, с оправданието, че „не става дума за политика, а за изкуство“. Обаче се снима с флага на „Новорусия”, рамо до рамо със сепаратиста Олег Царев – председател на „парламента” на т. нар. ДНР. 
Още тогава поведението ѝ предизвиква лавина от негативни реакции по света. 

След началото на пълномащабната руска инвазия срещу Украйна през 2022 кремълската примадона зае половинчата позиция като декларативно се обяви против войната – заяви, че има много роднини и приятели в Украйна, за които се тревожи – но пък демонстрира нежелание да заеме активна гражданска позиция. Не осъди агресията, не се разграничи от военните престъпления на руската армия. Оправда се, че артистите не трябва да бъдат принуждавани да говорят публично по политически въпроси.  

Не се притесни да стане

 част от политическата пропаганда на Путин

 и на донецките сепаратисти, но избра да остане политически дистанцирана точно когато светът настръхна от зверствата на руските войски и застана твърдо в подкрепа на Украйна. 

Разбира се, повратливото ѝ поведение стана причина за множество упреци в двуличие. Че с обтекаемото си говорене се опитва да спаси кариерата си на Запад без да загуби благоволението на Москва. Но не изглежда примадоната на Путин да е притеснена.    

„Да, искам да седя на тези два стола и дори на три, ако се наложи.” – това безцеремонно изказване на Нетребко е от юни 2022 г. 

Шокирани са само тези, които са слабо информирани. 

Всъщност Нетребко е получавала държавни награди лично от Путин и дори ѝ е позволено да празнува рождения си ден в Кремъл. И това е в по-голяма степен жест към нейната полезност като пропаганден инструмент на руския режим, отколкото признание за таланта ѝ – далеч не всички руснаци с международна кариера се ползват с такова благоволение от диктатора. Нетребко охотно се вписва в кремълския наратив, обясняващ критиките към Русия с „русофобия”.    

„Моята цел е да се боря с русофобията във всичките ѝ проявления“, казва любимката на руския автократ. 

Заради обслужващата позиция която зае по отношение на Кремъл,  Нетребко стана обект на порицание в демократичния свят. Бяха отменени нейни изяви в Швейцария, Естония, Чехия и други страни. Поради същата причина беше уволнена от нюйоркската опера „Метрополитън” и от германската Баварска опера, редица световни сцени бяха затворени за нея. Оказа се също, че рискува да загуби австрийското си гражданство. 
Освен това президентът на Украйна Володимир Зеленски ѝ наложи

 персонални санкции – с указ от януари 2023 г., 

засягащ 119 публични фигури. 

Впрочем в концерта на Нетребко у нас ще участва и доскорошният ѝ съпруг - азербайджанският тенор Юсиф Ейвазов, чиито изяви в „Метрополитън” също бяха отменени през 2022 г. (След това той се върна в Азербайджан, от 2023 г. е директор на операта в Баку.)

Гастролът на руската примадона в България, планиран за 20 март, явно е опит за съживяване на помръкналата ѝ кариера и подобряване на незавидната ѝ репутация. Дори бегъл поглед зад кулисите обаче издава за пореден път опекунството на Москва. Организатор на концерта ѝ в София не случайно е "Жокер медиа", която е представяла у нас емблематични путинисти като Йосиф Кобзон, Светлана Захарова, група „Любе”. 
Същата компания организира и гала концерт при откриването на дните на руската култура през 2003 г., под патронажа на Владимир Путин и на Георги Първанов – тогава президент на България

Т.е. изправени сме пред поредната 

операция за упражняване на „мека сила”

 от страна на Кремъл. 

Хайде да си представим как ще изглежда концертът на путинската прима, анонсиран още в средата на миналата година.  

На почетните места в публиката – посланик Елеонора Митрофанова, редом с нея издигнатият с кремълска опека президент на България Румен Радев, председателката на парламента Наталия Киселова, плеяда високопоставени подлизурковци с русофилски чип. Нищо чудно и патриарх Даниил да е сред тях, известно е, че охотно се среща с Митрофанова. Може и Путин да изпрати някой висш чиновник, за да маркира територията, която вече е поискал от Тръмп обратно в руската сфера на влияние. Сред зрителите – масово присъствие на путинисти от руската диаспора и нагаждащи се към „новите реалности“ тръмписти. 

Идилия, прехласване, вечна дружба,

 аплаузи, цветя, пак вечна дружба, имперски мераци, гарнирани с лицемерно добронамерени жестове към домакините и жлъч срещу омразния Запад.

Сигурно на финала самата Митрофанова ще се качи на сцената с поредната порция пропагандни  мантри от руските наръчници. „Нерушими исторически връзки”, „велика руска култура”, „уникална руска душевност”, огън срещу „русофобите” и „упадъчния Запад” и заклинания за „братство” вовеки. 

Отработен модел. Когато световната балетна звезда Светлана Захарова гостува у нас през 2017 г., тогавашният руски посланик Анатолий Макаров застана до нея на сцената, възвеличи руските постижения и отигра дежурното пренебрежение към Запада докато Захарова се усмихваше с грациозно съучастие. Няма изненада – и тя е доверено лице на Путин, а през периода 2007-2011 г. е депутат в руската Дума от неговата партия „Единна Русия”. За Кремъл културата никога не е просто култура. 

Продължаваме да се спъваме в този камък. И отказваме да видим щетите.

Крайно време е да спрем да се съгласяваме, когато ни насаждат Стокхолмски синдром под формата на „култура”. Когато ни третират като обект за хибридни операции. Когато емисари на кървавия режим в Москва използват статута ни на европейска страна с цел имиджови дивиденти. За сметка на репутацията на България.

Анна Нетребко е точно такъв емисар. Не е затворник на съвестта, нито жертва на обстоятелствата, а инструмент на руската пропагандна машина. Целта е да говорим колко е виртуозна Нетребко, а не как кремълските ѝ господари убиват невинни украинци, разрушават домовете им, искат да ги лишат от държавата им. И нека не се залъгваме с успокоението, че „тя не е виновна за войната”. Никой, който се е поставил в услуга на този режим с действие или бездействие, не е невинен, включително представителите на руската култура.  

Ако откажем да видим това, самите ние се превръщаме в съучастници на държавата агресор, отговорна за най-жестокото кръвопролитие в Европа след Втората световна война, белязано от чудовищни военни престъпления.

Но имаме и достоен избор – като граждани да се изправим и да бойкотираме опита да ни превърнат в миманс за шоуто на Кремъл.