Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

Руската хибридна война против България е в своята най-остра фаза. В контекста на войната в Украйна и ревизионистичната стратегия на Кремъл да възстанови сферата на влияние на бившия СССР в Европа, Русия прави системни и непрекъснати опити за намеса у нас. Целта на Кремъл е чрез инструментите на хибридната война да овладее процеса на вземане на решения в държавата ни и така да ни подчини на своята воля, в интерес на своята реваншистка политика. 

България е приоритетна мишена 

на руската хибридна агресия не само заради вековния интерес на Москва към подчиняване на нашата държава, но и заради географското ни положение в региона. Русия се стреми да установи свой център на дълготрайно влияние на Балканите, които традиционно се възприемат от Москва като зона на нейни привилегировани интереси. 

Центърът на тежестта на руското влияние в Югоизточна Европа днес е формиран около оста Сърбия-Република Сръбска в Босна и Херцеговина. България е особено важна за Кремъл от гледна точка на достъпа до този център и разширяването на руското влияние в региона.

Неслучайно Леонид Решетников, генерал-лейтенант (о.з.) от Службата за външно разузнаване на Руската федерация и бивш директор на Руския институт за стратегически изследвания, още през 2016 г. определи България като руската „врата към Балканите”.

 „България за нас е вратата към Балканите. Балканите са традиционна зона на нашето икономическо, културно и духовно влияние. Без България, без такава врата, много трудно ще влезем в Сърбия, Черна гора и в Гърция. Просто сме откъснати от тях. Затова България е много важна за нас в този смисъл.“ 

Прави впечатление, че интервюто на генерал Решетников, в което той изрича тези думи, беше изтрито от интернет-страницата на Руския институт за стратегически изследвания след началото на руската война против Украйна. Текстът обаче беше възстановен[1] от кеша на Интернет. Очевидно тези думи са неудобни за Кремъл от гледна точка на пропагандата, но опитът те да бъдат заличени говори достатъчно ясно, че фактически те изразяват руската държавна политика, насочена против интересите и суверенитета на нашата страна.

Един от основните руски хибридни инструменти за оказване на влияние върху България е рефлексивният контрол. Русия днес прилага рефлексивния контрол, за да окаже влияние върху вземането на суверенни национални решения, за да манипулира изборния процес в полза на проруски политически субекти, за да подкопава доверието на гражданите в институциите, за да предизвиква разделения и да изостря противоречията в обществото и не на последно място – за да

 насажда в българското общество нагласи против ЕС и НАТО

Рефлексивният контрол (рефлексивное управление) можем да определим като технология за принуждаване на обекта на въздействие да вземе манипулирани решения, които са в негова вреда и същевременно са в полза на противника. Това е практиката на предопределяне на избора на съперника чрез въздействие върху неговите възприятия за реалността. 

„Рефлексивният контрол се определя като способ за предаване на специално подготвена информация на партньора или врага, за да бъде убеден „доброволно“ да вземе предварително определено решение, което е желано от инициатора на действието” [2]. 
Съветският и американски изследовател В.А. Лефевр определя рефлексивния контрол като "процес, при който единият от опонентите прехвърля на другия основанията за вземане на решения"[3]. По този начин противникът е манипулиран да избере решения, които са неизгодни за него. 

Действието на рефлексивни контрол е илюстрирано много добре със следния пример: „Подобно на умел адвокат, който разпитва свидетел, рефлексивният контрол може да накара противника да вземе поредица от решения, с които последователно се отхвърлят варианти, които биха подобрили позицията му, докато най-накрая не бъде изправен пред избор между лошо и още по-лошо, като всеки от двата варианта би бил в полза на Русия.”[4]

Много добро обобщение на съветските и руските методи, начини, техники и инструменти за осъществяване на рефлексивен контрол, с позоваване на техните автори, се съдържа в материала „Рефлексивное управление - технология принятия манипулятивных решений” с автор Георгий Смолян[5], главен изследовател в Института за системен анализ на Руската академия на науките. По-важните от тях, представени от руския автор, са:
Рефлексивният контрол е контролиране на решението на врага в ситуации на конфликт и се определя като процес на прехвърляне на основанията за вземане на решение от един от опонентите на друг. Всички измамни движения, провокации и интриги, маскировки, шеги, създаване на фалшиви обекти (и като цяло лъжи във всеки контекст) представляват реализации на рефлексивен контрол. Манипулативните влияния са ядрото на рефлексивния контрол. Това е информационен ефект върху обектите, които са както индивиди, така и общности: семейство, група, слоеве, нация, общество, цивилизация. Терминът може да се разбира в два смисъла. Първо, като изкуство за манипулиране на хора и сдружения на хора. Второ, като специфичен метод за социален контрол. Рефлексивният контрол е такова въздействие върху субектите, което ги кара да вземат решения, подготвени предварително от контролиращата страна. (Лефевр и Смолян)[6].

Всяка от техниките, приложена самостоятелно, може лесно да бъде разкрита. Ако обаче те се използват в комбинация и това се направи толкова фино, че методите да се заместват постоянно, а интензивността да остава на границата на възприятието през цялото време, се постига почти стопроцентова точност на манипулацията, при това в нейната пълна невидимост. (Пелевин)[7]
Що се отнася до приложението на рефлексивния контрол във военното дело, в разработката на Смолян са цитирани трудовете на С. Леоненко и М.Д. Йонов.

„Рефлексивният контрол възниква, когато контролиращият орган предава на контролираната система импулси и основания, които ще послужат като причина за постигане на желаното решение; същността му е строго пазена тайна. Рефлексията насърчава определени процеси на имитиране на разсъжденията на опонента или имитиране на възможното поведение на опонента, принуждавайки го да вземе неблагоприятно за него решение. 
Рефлексивният контрол експлоатира моралът, психологическите и други фактори, както и личните характеристики на командирите. В последния случай биографичните данни, навиците и психологическите различия биха могли да се използват при предприемане на измамни действия. По време на война страната с най-високо качество на рефлексия (която е по-способна да имитира мислите на другата страна или да предскаже нейното поведение) ще има по-добри възможности да постигне победа. 

Качеството „рефлексия” зависи от голям брой фактори, най-важните от които са

аналитичните способности, общата ерудиция и опит и познаването на врага

Рефлексивният контрол, ако бъде успешно приложен, позволява да се оказва влияние върху врага що се отнася до неговите военни планове, разбирането му за обстановката и неговите действия. С други думи, едната страна може да наложи своите желания на врага и да го принуди да вземе решение, което не отговаря на дадената ситуация. Използват се различни методи за рефлексивен контрол, включително „камуфлаж” (на всички нива), дезинформация, провокация, изнудване, а също така и компрометиране на длъжностни лица. 
Постигането на успешен рефлексивен контрол изисква задълбочено изучаване на „вътрешната природа” на противника, неговите идеи и разбирания. Успешният рефлексивен контрол представлява кулминационната точка на информационната операция. (Леоненко)[8]
Генерал-майор М. Д. Йонов[9] мотивира необходимостта от комбинирано използване на рефлексивни методи за организиране на рефлексивен контрол. Той формулира няколко основни метода за предаване на информация на врага, за да бъде улеснена организацията на контрола над него. Те следва да служат като контролен списък на вземащите решения командири на всички нива. 

•Силов натиск, включително използване на превъзхождаща сила, демонстрация на сила, психологически атаки, ултиматуми, заплахи за санкции, заплахи на риска (проявяващи се чрез фокусиране върху ирационалното поведение на ръководството или делегирането на власт на безотговорно лице), военно разузнаване, провокативни маневри, тестване на оръжия, ограничаване на достъпа на врага или изолиране на определени райони, повишаване на бойната готовност на въоръжените сили, формиране на коалиции, официално обявяване на война, подкрепа за дестабилизиращите обстановката вътрешни сили в тила на противника, организиране на ограничени удари, изваждане от строя на отделни въоръжени сили, "нагнетяване" и рекламиране на победа, демонстрация на безмилостни действия и прояви на милосърдие към съюзника на врага, който е прекратил съпротивата.

•Техники за представяне на невярна информация относно дадена ситуация, включително маскировка (показване на слабост на силно място), създаване на фалшиви структури (показване на „сила” в слабо място), изоставяне на една позиция с цел укрепване на друга, прикриване на истинските взаимоотношения между единиците или създаване на фалшиви такива, запазване в тайната на нови видове оръжия, блъфиране по отношение на оръжия, промяна на методите на операцията или умишлена загуба на важни документи. 

•Провокиране на врага да търси нови посоки на ескалация или ограничаване на конфликта: умишлена демонстрация на специална верига от действия, нанасяне на удар на вражески опорен пункт, когато противникът не се намира там, подривни дейности и провокации, оставяне на врага на отворен път, за да избяга от обкръжението, принуждаване на врага да извърши наказателни действия, което да доведе до изразходване на сили, ресурси и време.

•Оказване на влияние върху алгоритъма на вземане на решения от противника, включително систематичното провеждане на игри, чрез които се отработват стандартни планове; публикуването на умишлено изкривени/манипулирани доктрини; въздействие върху елементите на системата за управление и ключови фигури чрез предаване на неверни данни за обстановката; действия по установени резервни начини; предприемане на действия за неутрализиране на оперативното мислене на врага; промяна на времето за вземане на решение, което може да се осъществи чрез неочаквано избухване на военни действия; съобщаване на информация за обстановката при подобен конфликт – като работи върху това, което му се струва осъществимо и предвидимо, врагът взема необмислено решение, което ще промени методите и естеството на неговата операция.

Според Йонов необходимо е да се оценят човешките цели на рефлексивното управление на индивида или на групата, като се вземат предвид индивидуалната или груповата психология, начина на мислене и професионалното ниво на подготовката. 
Йонов твърди също, че е необходима информация за състоянието на въоръжените сили на противника, естеството на техните действия и способността да ги контролират и, в същото време, спирането или забавянето на неговия насрещен контрол/управление[10].
Няколко са

принципите, необходими за контрол на противника

Първо, това е рефлексивният характер на желаната реакция, с убеждението, че командирите трябва ясно да си представят възможната реакция на врага спрямо условията, които искат да му наложат. 
Второ, реакцията ще бъде проблематична, тъй като врагът може да открие активност и да предприеме свои собствени мерки за насрещен контрол.
Трето, нарастващото ниво на технологичното развитие на оръжията и особено на разузнавателните средства, което прави все по-вероятно действието, което цели дезинформиране на противника, да бъде разкрито.
Относно информационното въздействие на рефлексивния контрол пише и военния теоретик полковник С.А. Комов. В списаниеи "Военна мисъл" Комов[11] подкрепя поставения от Йонов фокус върху рефлексивния контрол, като му дава друго име – "интелектуални методи на информационна война". Комов изброява основните елементи на "интелектуалния" подход към информационната война:

• отвличане на вниманието (създаване на реална или въображаема заплаха по посока на едно от жизненоважните разполагания на сили на противника – флангове, тил и т.н.) по време на подготвителния етап на военните действия, като по този начин той бива принуден да преоцени разумността на своите решения;

• претоварване – получава се заради големи количества противоречива информация, често изпращана на врага;

• парализа – създаване на усещане за особена заплаха за жизненоважните интереси или за най-слабите места;

• изтощаване – принуждаване на врага да извършва безполезни действия и по този начин да изчерпи ресурсите на своите въоръжени сили;

• измама – провокиране на врага да предислоцира въоръжените си сили в застрашения регион по време на подготвителните етапи на военните действия;

• предизвикване на разцепление – убеждаване на опонента, че трябва да действа в противоречие с интересите на своята коалиция;

• успокояване на противника – да накарате врага да повярва, че от Ваша страна се провежда обучение за вече предварително планирани операции, а не подготовка за предприемане на настъпателни действия срещу него, като по този начин се намалява неговата бдителност;

• сплашване – създаване на усещане за непреодолимо превъзходство;

• провокация – подтикване на противника да извърши действия, които са полезни за Вашата страна;

• предложение – излагане на информация, която засяга неприятеля законно, морално, идеологически или в други области;

• натиск – излагане на информация, която дискредитира правителството в очите на населението.

Представените по-горе техники за реализация на рефлексивен контрол обобщават съветската и руската военна мисъл. В днешните условия и в контекста на руската война срещу Украйна, включително и незаконното анексиране на Крим през 2014 г., можем да различим действието на редица такива похвати и против нас. 
Същевременно, трябва да си даваме сметка, че този списък непрекъснато се актуализира от Кремъл според развитието на обстановката и уроците от практиката. Руската военна мисъл се развива непрекъснато, учи се от опита и грешките и в случая е подпомагана и от професионални психолози, които имат силна школа още от времето на Студената война. Това значи, че методите, начините, подходите и инструментите на руския рефлексивен контрол непрекъснато се развиват и усъвършенстват. На практика начините (при положение, че не използваме на този етап декласифицирана разузнавателна информация) да разберем за настъпващите промени и развития в тази сфера е или като наблюдаваме резултатите от проявлението им в практиката, или като се опитваме да ги предвидим на базата на опита, който сме натрупали. Това е задача, която изисква непрекъсната интелектуална мобилизация. 

В опит да изведем евентуални развития на руската подривна дейност в тази насока, можем да очакваме към познатата стара техниката на „успокояване” на противника (неговото приспиване) да се добави и техника на 

мотивиране на пасивния вътрешен саботаж

 по отношение изграждането на способности на държавата да противодейства на хибридните заплахи. 
В този контекст, руските агенти за влияние ще продължават да се опитват да внушават, че за България няма опасност от страна на Русия, с особен фокус върху оказване на въздействие върху вземаните от държавата решения. Подобен фокус би бил насочен преди всичко към пасивно саботиране (чрез насърчаване на бездействие) от страна на отговорни служители на усилията на държавата да изгради устойчивост против хибридни въздействия. Ако бъде успешен, рефлексивният контрол в това направление на въздействие ще доведе до уязвимост на държавата и нейните структури спрямо хибридните заплахи, поради непредприемане на действия или недостатъчност на усилията в изграждане на способности за ефективно противодействие.

Рефлексивният контрол е част от руската хибридна война против НАТО, ЕС и България и ние трябва да изучаваме руските подходи и техники, като извличаме поуки от тяхното прилагане срещу нас. И да прилагаме навреме и решително мерки за противодействие, ръководени от един цялостен системен подход към това постоянно действащо предизвикателство. Само така можем да бъдем достатъчно устойчиви като държава и общество в новата стратегическа среда на дългосрочна несигурност.

1. Михаил Найденов. Защо Кремъл скри култово интервю с ген. Решетников – говори за Радев, България – руска врата на Балканите, Молдова и Тръмп, https://faktor.bg/zashto-risi-skri-kultovo-intervyu-s-gen…
2. Т.Л. Томас, Рефлексивное управление в России: теория и военные приложения.//Рефлексивные процессы и управление: журнал. 2002. Т.2, №1. С 71—89. http://www.intelros.ru/pdf/stratagemi/Tomas.pdf
3. Пак там.
4. Keir Giles, James Sherr, Anthony Seaboyer. Russian reflexive control. Defence R&D Canada. Toronto Research Centre. 2018. https://publications.gc.ca/…/rddc…/D68-3-182-2018-eng.pdf
5. Г.Л. Смолян. Рефлексивное управление — технология принятия манипулятивных решений, Труды ИСА РАН. Том 63. 2/2013, http://www.isa.ru/…/images/documents/2013-63-2/t-2-13_54-61
6. Лефевр, В.А. Конфликтующие структуры. — М., 1967. Лефевр, В.А., Смолян, Г.Л. Алгебра конфликта. — М., 1967. Лефевр, В.А. Лекции по теории рефлексивных игр. — М., 2009.
7. Пелевин, В.О. Шлем ужаса: миф о Тесее и Минотавре. — М., 2010.
8. Леоненко С. Рефлексивное управление противником. // Армейский сборник, 8, 1995.
9. Ионов, М.Д. Психологические аспекты управления противником в антагонистических конфликтах (рефлексивное управление). // Прикладная эргономика. Специальный выпуск. 1, 1994.
10. Ионов, М.Д. Управление противником. // Морской сборник, 7, 1995.
11. Комов, С.А. Методы и формы информационного противоборства. // Военная мысль, 4, 1997.