„Отговорността за създаването на неканоничната православна църква на Украйна (ПЦУ) се носи главно от властите на САЩ“. Изявлението направи руския външен министър Сергей Лавров, което веднага бе разпространено от кремълските медии телевизия РЕН , ТАСС , Российска газета , NewsFront , Vzglyad и други.

„Всички знаем отлично как е създадена Украинската православна църква. Това не е само инициатива на Константинополския патриарх Вартоломей. Това е непосредствено наложено от САЩ. Те като цяло не го крият “, изтъква Лавров . По думите му специален пратеник, отговорящ  за религиозните свободи, назначен от администрацията на американския президент Байдън, реално стои зад създаването на „разколническата“ и „неканонична“ църква в Украйна.

Има ли настоящият американски президент пръст  в създаването на УПЦ или това е поредното безсилие на руския патриарх Кирил (Гундяев)?

Думите на руският външен министър Сергей Лавров звучат меко казано несериозно. Като човек, за който се предполага, че познава добре историята на Русия и Украйна и следи от близо и много внимателно отношенията между Москва и Киев, би трябвало добре да познава фактите и събитията, свързани с Украинската православна църква. А те са повече от неуспорими и красноречиви.

Още през далечна 988 г. киевският княз Владимир покръства Киевска Рус и я превръща в християнска държава. „Тъй като православието произхожда от Византия, Константинополската патриаршия е Майката църква на Православната църква на Украйна. Първият митрополит на Киевската митрополия е Михаил Киевски, като се педполага се, че всеки нов митрополит е трябвало да бъде потвърден от Константинополския патриарх “, отбелязва сайтът на ПЦУ. 

През 1458 г. Константинополският патриарх Григорий III реорганизира Киевската митрополия, като в същото време киевският и московският трон са официално разделени. През 1686 г. Киевската митрополия е прехвърлена от Константинополската патриаршия в управлението на Московската патриаршия, но Москва получава само някои правомощия да управлява църковния живот. Пагубна се оказва църковната политика на руските императори през 19 и началото на 20 век, която е била насочена към русификацията и денационализацията на украинския църковен живот.

Чак през 2016 г. Върховната Рада на Украйна гласува да се обърне към патриарх Вартоломей с искане да се предостави автокефалия на Православната църква в Украйна.  До това крайно решение се стигна след като РПЦ начело с патриарх Кирил публично освещаваха знамената на руските формирования, които участваха в превземането на Крим и се биеха срещу независимостта на Украйна в Луганск и Донецк. 

През 2018 г. се проведе Обединителният събор, с който се преодоляват последиците от църковното разделение и отменя присъединяването на Киевската митрополия към Московската патриаршия. С Томос, подписан през януари 2019 година се признава афтокефалията на независимата УПЦ, а за неин първи предстоятел единодушно е избран митрополит Епифаний.

Всички тези обстоятелства правят напълно несъстоятелни „разкритията“ на Сергей Лавров. Твърденията му дори са смехотворни, опитвайки се да вмени „прегрешения“ на администрацията на Джо Байдън, който встъпи в длъжност като президент на САЩ през януари 2021 година - две години, след като  официално е призната автокефалията на УПЦ (януари 2019 г.) Така, че няма как да е назначавал и някакви мистериозни съветници, които витаят в главата на руския външен министър. А лансираната от него идея за задкулисни игри от страна на въпросния анонимен пратеник, който едва ли не се бърка в църковните дела на Украйна, звучи като пълна провокация, след като не друг, а руският патриарх Кирил (Гундяев) веднага се обяви против обявяването на на новата Украинска църква. Нещо повече, реши да прекрати отношенията си с Вселенската патриаршия, ставайки причина за най-голямата схизма в християнството от над 1000 години насам, всявайки разкол сред християнския православен свят.