Делян Николчев

В контекста на казуса с църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" виждам, че има православни или такива, които се правят на такива, бавносхващащи, затова си позволявам да дам канонични примери относно неканоничното явление на съ-териториалност, което същите тези православни и псевдоправославни се опитват да пробутват на българската църковна и светска общественост.

Проблема за съ-териатолността: митрополитското многовластие (две митрополии на едно и също място) и църковното многовластие (две поместни църкви на едно и също място). На кой принадлежи  правото на канонична власт не само върху канонични територии на две поместни автокефални църкви, но и върху правото на канонична власт в каноничната територия на една и съща автокефална църква. За да съм по ясен, представям следната хипотеза в два различни възможни сценария.

Сценарий първи

В пределите на каноничната територия на БПЦ-БП в рамките на Р. България канонично функционират общо 15 епархии. Нека си представим, че някое ЮЛ, придобило това си качество по силата на правото, или някое физическо лице като субект на правото, намиращо се физически (по седалище) на територията на Р. България или извън нея, реши да закупи недвижим имот – непокрито имущество, който да дари на Неврокопска митрополия (напр.), която е ЮЛ по силата на чл. 13, ал. 2 от Устава на БПЦ-БП. Същият имот обаче се намира в каноничния диоцез на Софийска епархия, също ЮЛ. Неврокопска митрополия приема това дарение, което надлежно се вписва в съответния имотен регистър, с което действие се признава правото на собственост или друго вещно право върху този недвижим имот. Станала собственик на този имот, вкл. и чрез придобиването на нотариален акт за собственост, Неврокопска митрополия (респ. епархия) решава да изгради храм – било чрез средства, събрани от дарители, било посредством нарочно учреден за това финансов фонд. След изграждането на храма и неговото благоустрояване според църковните правила идва ред на освещаването му. От този момент нататък, независимо, че собственика на имота-храм е Неврокопска митрополия (респ. епархия), каноничното управление автоматично преминава в каноничната юрисдикция на Софийска епархия под председателството на нейния предстоятел – софийския митрополит: именно софийският митрополит освещава храма, той назначава свещенослужители за служение в този храм, бди дали редовно и правилно се проповядва в него от страна на подопечните му клирици, отговаря за състоянието на храма (като сграда), извършва пострижения на храмови четци и певци в него, ръкополага „достойни мъже“ за свещенослужители в него и издава заповеди за назначаването им и за освобождаването им (чл. 95 от Устав на БПЦ-БП).

Сценарий втори

Без да се повтарят детайлите от първата хипотеза („сценарий първи“), сценарий втори протича по аналогичен начин, но дарителят ЮЛ е гръцката държава (а възможно и друго ЮЛ, напр. Гръцката православна църква), чието посолство закупува недвижим имот – непокрито имущество – в София, след което го дарява или предоставя за ползване на Неврокопска епархия, която построява на същото място сграда, предназначена за богослужебни цели – църковен храм. И в този случай каноничното управление на този храм, независимо, че собственик е гръцката държава, автоматично преминава в правомощията на Софийска митрополия, тъй като храмът се намира на каноничната територия на Софийска епархия.

Обобщено, тези два примера или два възможни сценария ясно показват, че канонична съ-териториалност и съ-юрисдикция в една епархия е невъзможна, тъй като такива юрисдикционни църковни форми на управление са забранени от църковните правила и са недопустими в канонично-административната практика на Православната църква, на всяка една поместна автокефална православна църква. При това дадените примери се отнасяха до каноничното администриране на една канонична в една автокефална църква; още повече предадените нагледно примери от каноничен характер се отнасят до правото на юрисдикция на една поместна автокефална църква на нейна канонична територия, право на юрисдикция, охраняващо каноничната ѝ територия от умишлени или неумишлени вмешателства в управлението ѝ от друга (респ. други) поместна правослвна църква.