„О, спорт! Ти си справедливост! 
                                                         Ти сочиш искрени, честни цели,
                                                         поставени в живота.”

                                                         барон Пиер дьо Кубертен

Васил Данов

Вече седмица не стихва политическият, спортният и медийният вой в Руската федерция след победата на българския ансамбъл по художествена гимнастика и златния медал на израелската гимнастичка Линой Ашрам на Олимпийските игри в Токио. 
Изказаха се всички, които не разбират от спорт, не са гледали състезанията, но горят от желание да налеят масло в огъня, да обвинят „световния империализм” в пъклен заговор срещу мирна, честна и талантлива Русия.
След 25-годишна хегемония руският ансамбъл по художествена гимнастика бе 

детрониран от българските грации

по възможно най-убедителния начин. Както и да въртят оценките и да гледат записите от съчетанията, и най-предубедените специалисти бяха принудени да признаят, че съчетанието на българските момичета бе технически по-трудно, а изпълнението – по-артистично, по-вдъхновено, по-талантливо от вече познатите и лишени от новаторска искрица съчетания на рускините. Заслугата е на целия отбор: треньори, музикални специалисти, ръководители, състезателки и родители на децата, едва излезли от категорията „девойки младша възраст”.
Откъм североизток върху тези български чеда се изля неподозирано кален, мощен и усърдно насочен поток от помия, произведена от руските/съветски спортни среди.

„Съжалявам, че не работя в ГРУ”

Още от Руската империя и особено в епохата на сталинизма в СССР държавната пропаганда зомбира децата и младежите от най-ранна възраст, че съветският човек/Хомо советикус е същество от висша раса. Че е предопредлен да завоюва планетата и да установи новия и последен обществено-политически строй на всеобщо блаженство, където хорта ще работят колкото могат и ще получават колкото си искат.
Ето защо като пратеник на Бъдещето съветският човек е длъжен да печели мирните и военните състезания с гнилия капитализъм в наука, техника, култура, спорт и разбира се във „великата”, „свещена” война срещу капитала, след която ще настъпи Всеобщият мир. Всеобщ мир не по Кант, а по Ленин, Троцки и Сталин.
Затова и в спорта, и в науката не е грях съветският човек да поизлъже, да открадне нечий патент, да измъкне спортната победа с нечестни средства, да замижи пред откритото погазване на принципите, завещани от барон дьо Кубертен.

Българските златни момичета

Българската победа и златото на изрелската спортистка жегнаха особено болезнено руските спортни чиновници, защото загубата на двата златни медала ги смъкна от четвърто на пето място в неофициалната класация по олимпийски медали. Малко неочаквано, но напълно заслужено четвъртото място зае Великобритания.  
Руските спортни и политически шефове изригнаха с непремерени, недоказуеми и противречащи си изявления срещу българските момичета и срещу Алой Ашрам. Наглата лелка Ирина Винер-Усманова, шеф на руската федерация и старши треньор на отбора, изтъкна, че някои елементи от играта на младите българки били „мръсни" (искаше да каже недостатъчно прецизни), че само преди месец същият руски ансамбъл бил победил българския, а сега отстъпил златото след „съдийска манипулация“.
Др. Винер даже заяви, че и военно-политическият блок 

НАТО имал пръст в световния заговор 

срещу руските гимнастички.
За да отразят удара по великоруската национална гордост, с тона на уплашени сойки закрякаха говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова, шефката на кремълската пропагандна централа „Раша тудей” Маргарита Симонян, председателят на Руския олимпийски комитет Станислав Поздняков, политически и спортни коментатори, отдавна зачислени на държавна хранилка.

Чаровнта израелка Лерой Арам

Най-впечатляващо изказване срещу „русофобите” направи М. Симонян: „Силно съжалявам, че не работя в ГРУ”. Същото ГРУ, чийто „специалисти” наръсиха с „Новичок” половин Европа, опитаха сe да отровят Сергей Скрипал в британския град Солсбъри и Алексей Навални в Русия и както се оказа, са гастролирали на българска земя през 2015 г., когато са тровили и българския бизнесмен Емилиян Гебрев.
Отровите на ГРУ станаха чудесен пример за нагласата на руските политически и спортни лидери да използват всякакви средства, когато не са достатъчно убедителни на спортното поле. Сигналът, подаден от Кремъл и от Руския олмпийски комитет, намери широк отзвук в „патриотичните” среди на послушната биомаса, която подкрепя и величае режима на В. В. Путин. Социалните мрежи и пощата на олимпийската шампионка Линой Ашрам бяха задръстени от псувни, проклятия и закани срещу „русофобската диверсия” в спорта.

Прави чест на руското общество, че редица умни и почтени люде проявиха характерните съвест, чувство за справедливост, солидарност и човечност и се разграничиха от ксенофобската и антисемитска вакхналия в официалните медии.

Виктор Шендерович, писател и публицист:

Съдбата на "откраднатото" от Русия олимпийско злато бе решена от върховно жури в състав: японката Шихоко Секита и италианката Даниела дел Кяе, германката Изабел Саваде и гъркинята Александра Мавракис, на съдии от Швейцария, Украйна, Франция, Аржентина, Унгария, Полша, Узбекистан, Испания, Норвегия, Хърватия, Чехия и Словакия.
Представете си как цялата тази общност си чати в затворена мрежа и се договаря: ”Хайде да не даваме победата на сестри Аверини! Защото мразим Русия. Дълги години крихме истинскит си чувста, на всички състезания присъждахме златни медали на рускините, но стига вече. Хайде да развалим празника на тези 140 милиона души! И за да ги побъркаме окончателно, в ивдивидуалното класиране да дадем златото на израелската гимнастичка!”
Не чувствате ли, че бълнувате, госпожо Захарова?
Чувствате, разбира се. Но такава ви е работата – мръсна, подла и високо платена. Работа да крещиш „Помощ, бият нашите!” и да пробутваш на руснаците истерични ксенофбски брътвежи вместо картини от реалността.

Олга Черномис , израелска журналистка:

Защо е тази истерия? Линой Ашрам е талантлива спортистка, която отдавна участва в международни състезания. Няма ли право на победа?
Защо тогава чиновници от външно министерство, спортни шефове и фигуристки изведнъж дружно изреваха? Че евреите, моля ви се, влезли в овощната градина, където досега само ние беряхме плодове!
Тук мирише не само на антисемитизъм, макар че и той присъства. Главният проблем е в отношението на държавата към спортиста като движима собственост. Особено показателен е примерът със спортистката от Беларус. Щом надигна глас, веднага й бе разпоредено да „върне медала”. Защото в Олимпийските игри участват не Маша или Вася, а говоряща държавна собственост. Чиято мисия е да добави блясък към ореола на държавата-господар и да натрие носа на конкуренцията.

Татяна Малкина, журналист:

Ако наистина е имало "(гео)политическо присъждане", вината пада върху един-единсвен човек – президента В. В. Путин. Не само заради Крим или сваления „Боинг”, заради Навални или Ходорковски.
Не помагат и спортните чиновници, които заблуждават бедния Путин, че някакви медалчета от спортни състезания изграждат националното достойнство и величието на руската нация.

Игор Ейдман , социолог и публицист:

Знаете ли защо пропагандистите толкова истерясаха след „откраднатото” злато от руските гимнастички в Токио? Защото в Русия художествената гимнастика е нещо далеч повече от спорт. Тя е сред любимите играчки на царския двор. Само три фамилии имат достъп до замислите на владетеля: Алишер Усманов, Ирина Винер-Усманова и Кабаева. Усманов е едно от куфарчетата с пари на цар Путин. Винер-Усманова отговря за доставките на красиви момичета, сред които бе и Кабаева, преди да се издигне до първа фаворитка или даже нелегална царска съпруга.
Сега всички „дворяни” не крият гнева си. А шутове като Маргарита Симонян пригласят, за да им се харесат.

Сергей Медведев, професор в Свободия университет:

Значи, първо трябва да провъзгласим Аверина за олимпийска шампионка на територията на Руската федерация. Вече имаме прецедент: с решение на Московския градски съд за олимпийски шампион бе признат бобслеистът (който по съвместителство е и президент на Руската федерация по бобслей) Александър Зубков, който в Сочи бе заловен след употреба на допинг, бе дисвалифициран и медалът му бе отнет.
Но Зубков отказа да върне медала, през декември 2018 г. Московският градски съд не прие решението на Спортния арбитражен съд в Лозана и разреши на бобслеиста да запази олимпийската титла заедно с всички допълнителни финансови средства и привилегии.
Така че скоро Аверина и други галеници на режима ще получат спонсорски мерцедеси и други благини на Василевския остров в Санкт Петербург.
Суверенитетът на Русия трябва да стои над международния арбитраж!

Ел Мюрид, публицист:

Любители на спортната статистика вече припомниха, че през 2018 г. на Световното първенство в София се получи съвършено огледална ситуация: руската гимнастичка Аверина изтърва лентата си и въпреки това стана световна шамионка. Сребърния медал получи сегашната шампионка Линой Ашрам. Но тогава нямаше гневни коментари, заплахи с ГРУ и жалби от „тенденциозно съдийство”.
Такъв е спортът: веднъж губиш, после побеждаваш. Вместо да поздравят побдителите и да се готвят за следващите съсезания, някои спортни чиновници реват като в джунгла...

Удар в гръб от Нешка Робева

Точно в този момент „легендарната българска треньорка Нешка Робева”, както пишат руските медии, даде интервю за изданието „ТАСС“ (Телеграфна агенция на Съветския съюз). То излиза в днешна Русия, която уж няма нищо общо с разпадналия се преди 30 години СССР.
Според др. Робева, Дина Аверина заслужава много повече златния олимпийски медал от Линой Ашрам.
„Днешната ситуация на олимпийската гимнастическа сцена е най-грозната страна на нашия красив спорт. За съжаление, настоящите правила са такива, че изходът от състезанието зависи най-много от сложността и дори изпуснат уред, както се случи с лентата на Линой Ашрам, на теория може да се компенсира с високата трудност“, споделя Робева.
Според мнението на българския треньор, настоящият правилник е напълно неразбираем от феновете и води до скандални ситуации. Разбира се, др. Робева смята, че днес Русия е ”най-силната страна и водеща школа в развитието на този спорт“.
След като изявленията й бяха посрещнати с възмущение от българската спортна обществност, Нешка Робева се изповяда в социалните мрежи: „В своите човешки и политически пристрастия съм русофил, което не значи, че съм шпионин и също така не значи, че съм затворила очи и съм се превърнала в прототип на уродлив, тъп, футболен или политически, запалянко.
Казах и твърдя, че Русия, без значение, кой какво мисли или казва, е най-силната школа в света за момента. Затова победата на нашите момичета е още по-значима. Защото е над най-силния. От тук насетне всеки ще има възможност да доказва до къде е стигнал и накъде отива…”

Ние, обикновените български запаляновци, любители на спорта и родолюбци, смятаме, че интервюто на др. Робева бе използвано в руските медии за усилване на антибългарската истерия, за дискредтиране на нашите гимнастички и на съдиите, присъдили им златните медали.
След като „легендарната” треньорка смята, че рускта състезателка Аверина е била ощетена от съдиите, защо да не допуснем, че и първото място на нашите златни момичета е дадено по милост, поради други, извън спорта сметки и нагласи. Както и да усуква генетичното си русофилство товаришч Робева.
Апропо, през 2017 г. са приети сегашните правила в художествената гимнастика, които така охулват и отричат милиардерката Ирина Винер-Усманова и „легендарната” комунистческа русофилка Робева.
Но руски наблюдатели, които не пеят в хора на офциалните спортни власти, припомниха важна подробност: в изработването и приемането на сегашните правила е участвала и др. Ирина Винер-Усманова. Тя е могла да прави предложния и отводи, да оспорва и да одобрява конструктивни предложения. Което вече е сторено. 
Така че, „Късно е, либе, за китка”, скъпи съветски, руски и русофилски спортни  и спорни легенди.