Руски топ икономист: Русия се връща в 90-те, катастрофата на икономиката е неизбежна

Руската икономика започва все повече да напомня за кризисните години от 90-те, а комбинацията от неплащания между компаниите, растящ бюджетен дефицит, увеличаване на данъците и технологично изоставане може да доведе до още по-сериозни проблеми. Това заявява икономистът Игор Липсиц в интервю за UA NEWS, в което анализира състоянието на руската икономика.

„Сега Русия се връща в деветдесетте години“, казва Липсиц. По думите му преди две години, когато е започнал да предупреждава за подобен сценарий, мнозина са му се присмивали.

„Хората казваха: „Как ще се върнем в деветдесетте? Не може да бъде. Ние сме стигнали толкова далеч, създали сме толкова много, всичко сме настроили толкова добре. Какви деветдесет години? Глупости говорите“, разказва икономистът.

Той уточнява, че не очаква буквално повторение на целия живот от 90-те, а сходство в ключови икономически процеси. Един от най-тревожните признаци според него е рязкото увеличаване на междуфирмените неплащания.

„Расте една беда, която се нарича дебиторска задлъжнялост. Казано просто – не ви плащат за това, което сте продали“, обяснява Липсиц.

Компанията доставя стоката, клиентът я получава, но парите не постъпват. В резултат фирмата остава без средства за заплати, данъци и текущи разходи.

„Един път не получавате парите, започват финансовите проблеми. Не можете да платите данъците в бюджета, не можете да платите заплатите на работниците. Просто нямате пари по банковата сметка, защото дълговете на клиентите ви не са погасени“, казва той.

По думите му обемът на неплащанията вече е достигнал около 7 трилиона рубли. Това поставя редица руски компании в ситуация, в която самите те вече не могат да се разплащат.

„Много руски компании вече са в беда. Те вече не могат да оцелеят сами, няма да могат да плащат заплати. Ще им се наложи да уволняват хора. А най-важното е, че не могат да плащат данъци“, предупреждава икономистът.

Бюджетният дефицит расте въпреки по-високите данъци

Липсиц обръща внимание и на парадокса, че руската държава събира повече данъци, но едновременно с това бюджетната дупка се разширява.

По думите му за първите седем месеца данъчните приходи са с близо 9% по-високи от същия период на предходната година. Разходите обаче са се увеличили с 14,5%.

„Това означава, че разликата между приходите и разходите расте. И тези неплащания допълнително влошават ситуацията“, казва той.

В началото на август федералният бюджет е бил с дефицит от почти 6,5 трилиона рубли.

„Дефицитът на федералния бюджет за една година е нараснал с 40%“, посочва Липсиц.

Той подчертава, че това се случва на фона на увеличени данъци. Данъкът върху печалбата е повишен от 20 на 25%, а ДДС – от 20 на 22%.

„Трябваше да има такъв обилен приток на пари в бюджета. А нищо подобно не се случи. Вижда се огромна дупка, която е невъзможно да бъде запълнена“, коментира икономистът.

Според него основната причина не може да бъде разглеждана извън войната срещу Украйна.

„Невъзможно е да обсъждате днешната икономика на Русия извън войната“, категоричен е Липсиц.

Той критикува икономистите, които според него се опитват да анализират руската икономика, без да споменават войната.

„Те се стараят да не забелязват слона в стаята и обсъждат някаква абстрактна икономика, в която няма дума „война“, няма влияние на войната върху икономиката“, казва той.

Липсиц посочва санкциите и огромните военни разходи като основни фактори за натиска върху бюджета.

Москва има все по-малко възможности

Според икономиста държавата има няколко начина да запълни бюджетната дупка, но всички те са болезнени.

Първият е съкращаване на гражданските разходи – за образование, здравеопазване, култура, спорт, инфраструктура и наука.

„В този огън на войната всичко се изгаря като дърва – научните разработки, научните проекти, всичко, което се отнася до обновяването на фондовете и инфраструктурата“, заявява той.

Вторият вариант е увеличаване на държавния дълг. Според Липсиц обаче и това вече се оказва трудно.

„Вече шест седмици Министерството на финансите не може да взема заеми, не провежда аукциони, а банките искат прекалено висока доходност. Дори Сбербанк се разбунтува и не иска да купува“, твърди икономистът.

Третата възможност са резервите, но и те намаляват.

„Във Фонда за национално благосъстояние са останали непохарчени само около 3,6 трилиона рубли“, посочва той, като отбелязва, че бюджетният дефицит вече е близо 6,5 трилиона.

Според Липсиц остава още един вариант – ново увеличение на данъците.

„Кой ви каза, че не могат отново да започнат да повишават данъците?“, пита той.

Икономистът посочва, че вече се появяват предложения ДДС да бъде увеличен отново.

„Вече се говори, че 22% ДДС не е пределът. Има страни, в които е 26%, а ние защо да не го повишим поне до 25%“, казва той.

Възможно е да бъдат увеличени и други данъци, включително върху доходите и недвижимите имоти.

„Така че се подгответе – скоро ще получите тези увеличени плащания“, предупреждава Липсиц.

Според него последствията са лесно предвидими: по-високите данъци водят до по-високи цени, спад на потреблението, намаляване на производството, затваряне на предприятия и ръст на безработицата.

„Падането на търсенето означава, че няма какво да се произвежда, защото не се продава. Това е свиване на икономиката. Предприятието затваря, хората се уволняват, данъците не се плащат, безработицата расте“, обяснява той.

„Днешните 20-те могат да се окажат по-лоши от 90-те“

Липсиц прави директна аналогия с 90-те години, когато огромен брой предприятия са били закрити, а милиони хора са останали без работа.

Той обаче вижда и съществена разлика. През 90-те много инженери и технически специалисти са започнали собствен бизнес.

„Това бяха прекрасни хора. Това бяха хора от така наречените инженерно-технически работници, които останаха без работа и без доходи. Те отидоха в бизнеса с целия си интелект и създадоха добри компании“, спомня си икономистът.

Днес според него подобен процес няма да се повтори.

„Сега такива хора вече са много малко. И шансовете да създадете някакъв бизнес в Русия в момента са практически никакви.“

Затова Липсиц стига до още по-мрачен извод:

„Днешните двадесет години могат да се окажат по-лоши от деветдесетте. Тук съм принуден да се съглася с вас. Сега наблюдаваме ново отстъпление.“

Русия изостава технологично

Другият фундаментален проблем според Липсиц е технологичното изоставане.

„Руската икономика много силно губи в сравнение с развитите страни. Губи по производителност на труда, губи по енергоемкост и по много технически и икономически показатели работи силно неефективно“, казва той.

По думите му представата за Русия като технологично напреднала индустриална държава е подвеждаща.

„Русия е много изостанала технически. Това вероятно е трудно за мнозина да си представят“, заявява икономистът.

Той се позовава и на изследване на Сбербанк от юли 2026 г., посветено на технологичните промени и изкуствения интелект в икономиката и пазара на труда.

В него технологиите са разделени на пет нива – от най-високото технологично равнище до ръчния труд.

„Практически в Русия има само два технологични отрасъла, в които делът на високите съвременни технологии е над 20% – информационният бизнес и финансите“, обяснява Липсиц.

При преработващата промишленост картината според него е много по-тревожна.

„В основната част на производствения комплекс на Русия – от металургията и машиностроенето до леката и хранителната промишленост – 50% от продукцията е на първо технологично ниво. Това е ръчен труд“, казва той.

И допълва:

„Вие осъзнавате ли? XXI век е, а 50% от руската преработваща промишленост се занимава с тежък, ужасен, изтощителен, нископроизводителен ръчен труд.“

Евтината работна ръка пречи на автоматизацията

Според Липсиц Русия е попаднала в порочен кръг: евтината работна сила намалява стимулите за автоматизация, а липсата на автоматизация поддържа ниската производителност и ниските заплати.

„Какъв е смисълът да купувам скъп робот или скъпа компютъризирана производствена линия, ако имам толкова евтин работник? По-добре ще наема евтини работници“, обяснява той.

„И затова в Русия се получава тази задънена улица – евтината работна сила означава, че няма смисъл да се занимавате с автоматизация и механизация.“

А това, по думите му, води до още един проблем:

„Щом не се занимавате с механизация, производителността на труда не расте. А щом производителността не расте, е много трудно да увеличите заплатите. Работникът остава евтин. И от този кръг Русия не може да излезе.“

Чуждите технологии си отиват, науката отслабва

В началото на XXI век Липсиц виждал надежда в навлизането на западни компании и технологии в Русия.

„Казваше се, че западният бизнес ще дойде, ще донесе своите технологии, своите производствени линии и ще има пробив“, припомня си той.

Но според него този процес вече е спрял.

„Сега виждаме, че всичко това е изсъхнало. Реката е пресъхнала. Чуждите компании вече не искат да патентоват нищо, защото не възнамеряват да използват и внедряват технологии в Русия.“

По думите му броят на заявките на чуждестранни компании за защита на патенти и технологични решения в Русия е паднал до нивата от 90-те години.

„Тридесет години назад сме се върнали“, казва Липсиц.

Той описва и собствената руска научна система като намираща се в критично състояние.

„Собствената изобретателска и научно-техническа мисъл в Русия едва-едва бие. Има пулс, но такъв, знаете, нишковиден пулс на техническия прогрес.“

Според него броят на изобретенията расте с едва около 1% годишно, въпреки призивите на руското ръководство за създаване на пробивни технологии.

„Президентът крещи, че спешно трябва да се създават пробивни технологии, но нищо не се случва. Няма никакви пробиви“, заявява икономистът.

Липсиц отбелязва и огромната разлика между средствата за наука и тези за армията и силовите структури.

„За цялата гражданска наука се харчат 22 пъти по-малко, отколкото за армията и силовите структури. Това са по-малко от 800 милиарда рубли – смешни пари на фона на света.“

Според него резултатът вече е очевиден: „Реално руската наука умира.“

„Русия изчезва от световната научно-техническа карта“

Липсиц посочва, че в сравнение с края на СССР броят на научните работници в Русия е намалял около три пъти.

Той подчертава и друг проблем – изолацията от международната научна общност.

„Науката не живее в изолация. Науката се прави тогава, когато учени от различни страни общуват помежду си“, казва той.

По думите му дори в СССР е имало международен научен обмен.

„Помня как на семинари на Ландау идваше Нилс Бор и те спореха за квантовата физика. Всичко това беше реално.“

Днес, твърди Липсиц, руските учени са отрязани от редица международни конференции, научни списания и бази данни.

„Русия започва да изчезва от световната карта на научно-техническия прогрес“, заявява той.

И цитира данни на руски изследовател, според които делът на руските изобретения в света вече е паднал под 1%.

„Такова ниско участие на страната в световния научен прогрес не е имало дори в СССР. СССР генерираше значително повече патенти, открития и изобретения. Сега всичко това в Русия отмира, умира.“

В заключение Липсиц отхвърля оптимистичния сценарий, според който след края на войната Русия бързо ще успее да навакса технологичното си изоставане.

„Вече всичко е приключило, влакът е заминал и сега Русия завинаги остава дълбоко изостанала от технологичните държави“, твърди той.

Според икономиста страната навлиза в „черна историческа полоса“, в която съчетанието от война, бюджетен дефицит, данъчен натиск, ниска производителност, технологично изоставане и изолация на науката може да направи настоящия период по-тежък дори от кризисните 90-те години.

Faktor.bg