Руските военни амбиции свършват там, където ги срещат украинските дронове

Михаил Найденов, военен експерт

Рухна още един мит - за недосегаемостта на Москва, където са концентрирани огромни сили и средства за ПВО.

Украинските дронове в московското небе, където и "пиле не можеше да прехвръкне", показват едно - Въздушно-космическите сили на Руската федерация сили не могат да се справят със задачата си да защитят въздушното пространство над столицата. А това е директен удар не само върху имиджа им, но най-вече върху авторитета на Путин. Държавата повече не е в състояние да защити небето над Москва. Това е нещо, което до скоро се считаше за немислимо.

Рухна и този мит.

Както и митът за непобедимата руска армия, а оттам и този, че Русия не може да загуби войната. Киев не падна за три дни, но за една нощ украинските дронове подпалиха Москва. 

Развитията на фронта през последните месеци и нарастващите руски загуби показват, че настоящата 2026 г. може да бъде повратна в историята на Руската федерация. Русия губи стратегическата инициатива, а нейната доскоро считана за втора армия в свет търпи изтощителни загуби, които трудно могат да бъдат възстановени. А с това повличат надолу и икономиката на страната, въпреки моментния пик на военната и свързаната с войната промишленост.

Военната агресия в Украйна преди четири години постави

началото на края на постсъветската империя.

Това ще даде своите отражения и в геостратегически план.

В резултат на загубите и изтощението си от войната, която сама започна, Русия ще разполага с все по-малко ресурси, за да осъществява реваншисткия си план в нашия регион. Влиянието на Русия на Балканите отсега нататък ще намалява още повече. Това ще се случва, въпреки някои моментни тактически успехи на Балканите, които в крайна сметка ще бъдат обезсмислени от стратегическото поражение на империята на злото в Украйна.

Колкото повече загуби и изтощение понася Русия в Украйна и колкото по-близо тя се приближава към фазата на нова дезинтеграция, толкова по-благоприятно е това за регионалната сигурност и в частност за България. Все повече става мираж и визията, формулирана от генерал Решетников, за България

като "руската врата към Балканите".

Империята няма достатъчно ресурси за това, въпреки желанието си и подривнота си хибридна дейност, която ще продължи и занапред. За проруските сили у нас предстои, в най-добрия за тях случай, период на застой. Не толкова дълъг колкото този по времето на Брежневия СССР. Сривът им ще е по-скорошен. А в по-реалистичен план - на руските фактори у нас им предстои ускорен упадък, въпреки някои шумно прокламирани от самите тях победи, които са де факто пирови в крайна сметка ще разочароват очакванията им.

Украйна днес пише история

- история на достойнство, национална устойчивост, единство, героизъм,  изобретателност и умение да се адаптира и на време да въвежда новото, най-вече във военното дело. Уроците от войната в Украйна пишат правилата на войната на бъдещето. В крайна сметка, руските военни амбиции свършват там, където ги срещат украинските дронове. А руските имперски амбиции приключват там, където срещнат волята на един изправен народ, готов да брани суверенитета си и да извоюва своето място в Обединена Европа. 

Предвид всичко това, България, въпреки че през годините системно е подлагана на руска хибридна агресия, по силата на логиката на историческите развития след падането на Берлинската стена и заради географското си положение, днес е надеждно защитена в рамките на НАТО и ЕС. Въвеждането на еврото направи завършена и

необратима европейската ни интеграция.

Въпреки това, Русия, дори и отслабена, няма да престане да се стреми да се намесва във вътрешните ни работи в преследване на имперските си реваншистки амбиции. Затова трябва да бъдем бдителни и да спираме решително всяко руско посегателство срещу суверенитета и вътрешните ни работи.

Руските опити за хибридна намеса днес са облечени в невъзможната мантра за "балансирани", "прагматични" и "нормални" отношения, лансирана от руски агенти за влияние у нас. Невъзможно е обаче с Русия да има "нормални" отношения, докато самата тя не стане нормална държава. Докато е рашистка империя на злото, която води хибридна агресия против нас, с Москва не може да имаме нормални и равноправни отношения. За да бъде един ден това възможно,

империята трябва да рухне.

Това минава през военното поражение в Украйна, падането на режима в Кремъл, постепенна демократизация и изправяне на военнопрестъпниците пред международното правосъдие. Това са стъпките, които могат да помогнат на Русия да стане нормална държава. В този смисъл украинските дронове в небето на Москва са птици на надеждата. И на мира.

Затова тези, които искат нормални отношения с Русия, а това значи и нормална, а не рашистка Русия, трябва да погледнат с надежда за това  Украйна да победи, за да спре тази война и за да има нова и стабилна европейска архитектура на сигурност.