Руският посланик в Скопие Сергей Баздникин пусна поредната провокация срещу България, изопачавайки историята на Балканите. Дипломатът не за първи път се гаври с историята ни, но посолството ни в македонската столица и Външно отказват да реагират на циничните му статуси в Туитър и Фейсбук. Вчера Баздникин е публикувал на страницата на мисията във фейсбук следния коментар:

Посланик Сергей Баздникин в обръщението си по повод Деня на паметта на загиналите в Първата световна война руски войници:
′′ Утре, 1 август, Русия отбелязва Деня на паметта на руските войници, загинали по време на тази война - първата трагедия на световно ниво.
Предишните усилия за мир на Русия не намериха отговор в европейските столици - изпълнявайки ангажименти на съюзническите, страната ни участва в световния конфликт. Като важно събитие не само за историята на Руската империя, но и за цяла Европа, Първата световна война доведе до катастрофални последици - над 8 милиона войници са загинали на фронтовете ѝ.

Русия понесе най-големите загуби в сравнение с останалите участници - над 2,2 милиона убити, 3,7 милиона ранени, 3,3 милиона заловени. От 1916 до 1918 г. на Солунския фронт загиват 5 хиляди руски войници и офицери, освободили македонската държава в състава на 2-та и 4-та специална бригада от армията на Източната Антанта.

Трагедиите от двадесети век - не само Първата, но и Втората световна война - задължават настоящото поколение да получи уроци
от тях. Русия, научила се от горчивия опит на тези ужасни шокове, твърдо защитавайки своя суверенитет и национални интереси, непрекъснато се стреми да сътрудничи на други държави, които се основават на собствен капитал и взаимно уважение, разбирателство за взаимни интереси, а не се намесва във вътрешните работи. Убедени сме, че отговорите на съвременните глобални предизвикателства и заплахи трябва да се търсят въз основа на международното право, принципа на неделимата сигурност, при условие че тя бъде отменена от политиката за конфронтация.

Разбира се, ние сме отворени да продължим положителната динамика на сътрудничество със Северна Македония - до степен и в областите, за които двете страни са подготвени. Убеден съм, че това напълно подхожда на интересите на нашите граждани.

Завършвайки, искам да изкажа благодарността си лично към кмета на Прилеп, г-н Илия Йованоски, както и на ръководството на Общината и жителите на Прилеп за грижовно поведение към паметника на руските войници и опазването на историческата памет за техния подвиг. Подобно поведение допринася за укрепване на вековните традиции на приятелството и взаимното разбирателство между братските ни народи.
Вечна памет и слава на героите от Първата световна война!"

Каква е историческата истина, която дипломатът манипулира и цинично изопачава 103 години по-късно?

Кремълският дипломат показва пълна историческа неграмотност и непознаване на фактите, или просто е подъл хибридчик, който цели с неистини да противопоставя и манипулира народите на Балканите, представяйки отново Русия в неизменната роля на освободител. Баздникин се прави на умряла лисица, отъждествявайки територия от днешна Северна Македония с македонска държава. Няма исторически извор или документ, който дори да загатва, че през 1918 г. съществува Македонска държава, която незнайно кога и от кого е била поробена. А след като няма такава държава, как руснаците са я освободили. Дипломатът говори за умрели руски войни край Прилеп, но не казва – какво са правили „братушките“ по тези земи, които са далече от техните предели? 

Всъщност големият проблем е, че българската историография, подвластна и до днес на комунистическите и болшевишките фалшификации, и солидарна със съветската и путинската историческа доктрина десетилетия мълчи за присъствието на московци на територията на днешна Северна Македония през периода 1916-1918 година.

Ето коментара на историка Янко Гочев за тези непознати събития:

Малко известен факт за българите е, че през Първата световна война България воюва срещу Русия на два фронта - в Добруджа и в Македония.
Военно участие на Русия в световния конфликт включва сраженията на нейните войски на Източния фронт срещу германо-австрийските войски, на Кавказкия фронт срещу турските войски, но също така и действията на императорските части и подразделения във Франция и Македония. Тези задгранични руски военни части обикновено са наречени „Руски Експедиционен корпус“. Сведения за него се сдържат в много руски архивохранилища, но основно във фондовете на Руския държавен военно-исторически архив (РГВИА) в Москва.

За участието на „Руския Експедиционен корпус“ в руската историография вече има значителни и сериозни  изследвания. Акцентът в тях пада върху бригадите, действащи във Франция, а за тези в Македония има по-малко литература.

Едно от най- сериозните изследвания по темата излиза  в Париж през 1933г. Негов автор е генералът от инфантерията Юрий Данилов. Използвайки руски източници, но също така и материали от архива на военното министерство на Франция авторът пише един задълбочен труд, озаглавен „Руските отряди на френския и македонския фронт“ (1916-1918).

На фона на руските изследвания от различни периоди (белогвардейски, съветски и съвременни) изпъква липсата на български проучвания по въпроса.
Достатъчно е да отворим том 8 на академичната „История на България“, издадена през 1999 г., където в нейния дял III в цели 3 глави е разгледано участието на страната ни във войните за национално обединение. Там обаче сведения за руско военно присъствие на фронта в Македония няма?!
С основание възниква въпросът: как така българските историци академици не са забелязали руските войски в Македония? „Слепи“ ли са били да не видят, че сред многобройните противници на България в Първата световна война като член на Антантата с цялата си военна мощ застава и Русия.

След като няма нито едно българско изследване по тази тема това означава, че тя все още остава табу за съвременната българската историография.
Това е забележителен, но и срамен факт. Присъствието на руски войски в Македония сред противниците на българската армия е „изтрито“ от българската историография.

А такива войски има и по данните на френския Генерален щаб само през 1916г. във Франция и Македония са изпратени 745 руски офицери и 43547 долни чинове. 

В интерес на истината трябва да отбележим, че в отделни общи изследвания, посветени на българското участие в Първата световна война се споменава и за руски войски в Македония. Но само се споменава и то сухо,  мимоходом и с няколко реда.

Никога не се обяснява и не се търсят отговори на такива важни въпроси като : колко и кои са били тези руски войски наши противници и защо са се появили там?

Това навежда читателя неспециалист на извода, че става дума за някаква случайност или по-скоро изключение от руската балканска политика, натоварена по стара русофилска традиция само с „благородни“ намерения спрямо България и българския народ.

Първа световна война започва през лятото на 1914г. от Балканите. Добре известно е, че за неин повод служи атентатът в Сараево. Сръбското участие в атентата е безспорно, но обикновено в изследванията на историците убягва руското участие. То минава по две линии чрез руското посолство в Белград и чрез руското военно аташе полк. Виктор Артамонов под чийто контрол е тайната сръбска офицерска организация „Черната ръка“.(Още по темата!)

Провокацията на руския посланик в Скопие е повод за остра българска реакция. Българските историци също трябва да извадят главите си от кремълския пясък и да отворят очи. Мълчанието трябва да наруши и др. Митрофанова, посланик на Русия в София. Тя се прави на голям приятел на България, но ако действително е такава, истината не би следвало да й е безразлична.

Сергей Баздникин не за първи път през последните години си позволява гаври с историята с цел да противопоставя България и Северна Македония, да ги представят като врагове, за да възтържествува сръбската и руската политика.