Андреас Умланд, в. „Нойе Цюрхер Цайтунг”

Много наблюдатели, след като се запознаха с миналото на Навални, са доста скептични към руската опозиция.

Тук-там те цитират отдавнашни изявления на Навални, които могат да бъдат тълкувани като еднозначно националистически. Така че в украинските коментатори предизвиква съмнения неясната му позиция относно независимостта на Украйна и бъдещето на анексирания от Русия Крим. Следователно те са песимистични относно последиците от по-нататъшния му политически възход.

Спорна биография

Не само в Киев, но и в много западни столици обикновено изпитват съчувствие към Навални, но в същото време не му оказват недвусмислена политическа подкрепа. Мнозина казват, че той би бил по-добър президент на Русия от Путин. Но предвид спорните му политически действия, в които той се проявява като националист, Русия, ако той дойде на власт, едва ли ще се превърне в наистина либерална и демократична държава.

От тази гледна точка може да се каже, че чуждестранната подкрепа за Навални се дължи преди всичко на загрижеността на Запада от неспазването на правата на политическата опозиция в Русия. Но в същото време не трябва да се таят илюзорни надежди за фундаментална трансформация на Русия в бъдеще.

Вземайки предвид миналите националистически и империалистически изявления на Навални, има доста основателни причини да го възприемаме по този начин. В Украйна съществува стара политическа поговорка: „Руският либерализъм свършва там, където започва украинската независимост“. Много руски политици и интелектуалци приветстват демокрацията и свободата, що се отнася до руския народ. Тяхната толерантност обаче изчезва веднага щом се стигне до правата и независимостта на други народи в Русия и по нейните граници. Историята на Русия познава много ситуации, когато интересите на империята често се оказват по-важни от свободата и няма значение какво е обсъждано - вътрешната или външната политика на Кремъл.

Следователно общият скептицизъм по отношение не само на Навални, но и на цялата руска опозиция е напълно оправдан. Тази гледна точка обаче може да попречи на адекватна положителна оценка на настоящото политическо значение на Навални. Все още не е напълно ясно какво ще бъде политическото бъдеще на Навални (в най-лошия случай той просто няма да оцелее в затвора, а в най-добрия той може да стане следващият президент на Русия), но както и да е , мощният скок в популярността му има голям разрушителен ефект за режима на Путин. Прекомерното пристрастие към феномена Навални крие опасността неговият специфичен контекст, неговият потенциал за развитие и неговата трансформационна сила да останат неразпознати.

Докато редица националистически изявления на Навални (например за Грузия) са непростими, други трябва да се разглеждат в светлината на специфичните руски обстоятелства. Така че вероятният отказ на Навални в случай на поемане на президентството на Русия незабавно да върне Крим на Украйна би станал неприемлив за много украинци. Такива изявления обаче се основават на неоимперските мечти на много руснаци и те от своя страна са резултат от пропагандата на Путин през последните 20 години.

План за "истински" референдум

Непосредствено след присъединяването на Крим към Русия, Навални пише в статия за „Ню Йорк Таймс”, публикувана на 19 март 2014 г., че „Путин цинично доведе прилива на националистически настроения (в Русия) до точка на кипене“, че „империалистическата анексия“ на полуостров „беше стратегическо решение. предназначено да осигури оцеляването на режима му“. В същото време планът на Навални за провеждане на втори референдум в Крим за бъдещата съдба на полуострова беше наречен в Киев неприемлив. Но самият този план прави насилственото отнемане на Крим нелегитимно, тъй като кримският референдум през март 2014 г. беше организиран и проведен от сатрапите на Кремъл.

Идеята на Навални за нов референдум в политическия контекст на днешна Русия се счита за светотатство само по себе си. А другите съмнителни изказвания на Навални също предизвикват малко притеснения, ако се гледат в контекста на настоящия публичен дискурс в Русия.

В същото време Навални сега претърпява бърза еволюция от антикорупционен активист, имащ ограничени възможности, до национален лидер. Трудно е да се каже къде ще го доведе този път. Но през изминалото време той изглежда е станал по-зрял и умерен човек, действията му са станали по-балансирани. И ако дойде на власт, едва ли ще последва стъпките на Путин или Лукашенко.

Фактът, че Путин е служил в тогавашна Източна Германия през 1985-1990 г., по никакъв начин не е превърнал чмайора от КГБ в политически либерал. Неволният престой на Навални в берлинската клиника „Шарите“, където той е бил лекуван след отравяне, напротив, може да има дългосрочен ефект върху него. Тъй като Навални смята Русия за част от европейското и евразийското пространство, може да се очаква, че той мисли под влиянието на западните ценности, норми и стандарти.

Основният политически аспект на феномена Навални изобщо не е неговият идеологически компонент. Подривното влияние на неговата политическа личност върху вертикалната система на държавната власт на Путин е от решаващо значение. Възходът на Навални през последните месеци доведе до появата на алтернативен политически център, по никакъв начин не свързан с широко разпространения непотизъм в режима на Путин. Вместо това Навални се радва на широка външна подкрепа извън руските правителствени структури. Неговите мрежи работят независимо от Кремъл и политическия елит, създаден и контролиран от Путин.

Плурализъм и умереност

По този начин възходът на Навални е коренно различен от палиативното председателство на Дмитрий Медведев през 2008-2012 г. Въпреки че Навални многократно е атакувал Медведев, и двамата се придържат към политическата идея за Русия като европейска, модерна и демократична държава. Техните възгледи не са толкова различни един от друг. Медведев се опита да започне реформи, но в същото време остана продукт и заложник на системата на Путин, което не му позволи да расте. А несистемният феномен Навални е потенциално смъртоносен вирус за режима на Путин - дори самият Навални никога да не стане президент.

Чрез подкопаване на логиката на властната пирамида на Путин, както и на методите му за репресивен контрол, движението на Навални предлага шанс за съживяване на истинския плурализъм в партийния пейзаж, медиите и политическия живот в Русия. Значението на подобна трансформация на отношенията между елита и хората трудно може да бъде преценено. Ако националните телевизионни канали за пореден път се превърнат в платформа за истинска журналистика и политически дебат, тогава много ключови епизоди от биографията на Путин и неговото управление ще бъдат преразгледани критично - от неговия светкавичен възход в началото на 90-те до външнополитическите лудории от последните десетилетия.

Ако Навални някога бъде освободен от затвора и дойде на власт, към него трябва да има сдържано отношение. Но сега той и неговото протестно движение са представени като ледоразбивач, който разчупва връзките, свързани с вечната замръзналост в обществото, корумпираната политическа система като цяло и в частност все по-репресивното и авторитарно управление на Путин.

По-плуралистичната и демократична система ще ограничи вътрешнополитическите и външнополитическите действия на всяко бъдещо руско ръководство - дори на оглавявано от самия Навални. При липсата на алтернативни пътища за концептуални реформи в Русия, Навални сега заслужава съчувствие от силите, които не считат руския народ за "изгубен", що се отнася до свободата, правата на човека и демокрацията. (БГНЕС)