В деня на 113-та годишнина от обявяването на Независимостта на България, Руското посолство в София забърка поредната хибридка, раздухвайки фейкове, пакетирани като поздравление за празника.

Ето публикацията на страницата на дипломатическата мисия във фейсбук:
„Днес ние споменаваме успех на българската дипломация, изкусно подготвила този акт, както и на руската дипломация, допринесла за международното му признаване. Това написа на официалната си страница посолството на Русия у нас по повод Деня на независимостта, която отбелязваме всяка година на 22 септември. 
„С думите на българския академик, член на БАН Георги Марков бихме искали да напомним няколко факта за събитието:
"На 8 февруари 1909 г. Фердинанд I с царските почести беше приет в Санкт Петербург. Пък в Виена на 17 февруари се отказват да го приемат като български цар, като не искат да го наричат "Ваше величество". На 3 март преговорите между Изволски и Рифаат паша приключиха с подписване на протокола, според който Руското правителство плаща вместо България поисканите от Порта 125 милиона златни франка... От своя страна, Османската империя изявява съгласие да не се противи на признаването на Независимостта на България..."
"На 7 април 1909 г. Николай II става първият, който признава суверенното Царство България. Неговият пример последват главите на пет други Велики сили, съседите и останалите европейски държави".

Какви са руските лъжи, какви са истините?

Неоспоримите факти красноречиво показват, че подобни твърдения са несъстоятелни от гледна точка на историческата истина, свързана с признаването на България като независима държава.

Според историка проф. Пламен Цветков, един от най-сериозните изследователи на новата българска история и разобличител на мrтовете, „реакцията на Русия към обявяването на Независимостта на България е отрицателна“, защото това ще създаде сериозни пречки по пътя на царска Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите, който е нейната заветна цел. Той е категоричен, че първата велика сила, която реално признава нашата независимост е Великобритания, а не Русия. 

Провъзгласяването на Независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар. Твърде спорен е обаче приносът на руската дипломация и лично на Николай Втори в този акт, с който след пет века България се появява отново на картата на света като суверенна държава.

„Тогавашният руски самодържец – Николай Втори, е вбесен от факта, че българският владетел Фердинанд се коронова в Търново за „цар на българите“, забравяйки или просто не искайки да знае, че тази титла е дошла от България в Русия, а не обратно“,  припомня проф. Цветков.
Лъжа е, че Русия изплаща на Турция независимостта ни. 

Деликатната ситуация, която настъпва заради нарушаването на Берлинския договор, успешно е разрешена. Първо е спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия обаче не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите, търсейки свои изгоди. Руската империя поема върху себе си изплащането на исканите от Турция 125 хил. лв. като приспадне тази сума от турския дълг, останал от Освободителната война (1877-1878).  В замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта ѝ. А за да признае независимостта на България, Русия ни принуждава през април 1909 г. да подпишем Руско-български протокол, според който България се задължава да изплаща на Русия огромната за времето си сума от 82 милиона златни франка за 75 години. 

Тънкият момент тук, както отбелязва проф. Цветкова е, че Русия, независимо дали е царска, комунистическа или посткомунистическа, винаги използва търговията за политически цели или като средство за политически натиск, в този случай за да обвърже финансово България със себе си и да я накара да следва нейната политика на Балканите.

Не на последно място Руското посолство в съзвучие със своите интереси се позовава услужливо на агента на ДС и виден русофил проф. Георги Марков. На всичко отгоре цитират само избрани от тях части от негови текстове.

Най-циничното е, че „братушките“ отново се опитват да ни внушат някакъв дълг и признателност до гроб. Истинските приятели не действат така, още повече забравяйки факта, че българските архиви, където е съхранена истинската ни история, са откраднати от Червената армия през 1944 г. и до днес се държат като военен трофей от Кремъл.