"Никого не искам да убивам във войната! Търся убежище в България." Това пише на страницата си във Фейсбук руският гражданин Александър Стоцки. Той нееднократно получавал призовки за участие във "военни учения", което, както вече стана ясно, е била форма на мобилизация за участие в братоубийствената война, която Русия води в Украйна. 

Ето какво написа Александър Стоцки на фейсбук страницата си: 

"Не искам да убивам никого на войната.

Казвам се Александър Стоцки. Аз съм от Москва. Завършил педагогически университет, бакалавър.

Никога не бих си помислил, че ще се озова в подобна ситуация и че ще трябва да напусна града, в който съм роден, и страната си. Както всички останали, аз не можех да си представя, че ще започне пълномащабна война със съседна независима държава — Украйна, и все още не мога напълно да осъзная как е възможно това.

Аз самият имам украински корени, имам приятели и познати в Украйна. Виждайки какво се случва, понякога просто не мога да сдържа емоциите си. В началото на бомбардировките просто ме тресеше от негодуване и страх за всички. И сега... не спя много добре.

Съвсем малко преди войната (или „операция“, както я нарича руската пропаганда) получих няколко призовки за военни учения, които бяха хвърлени в пощенската ми кутия (според тогавашния закон трябваше да се връчват лично). Като по чудо едина от тях остана (майка ми е решила да я запази по някаква причина, въпреки че аз я помолих да я изхвърли), останалите бяха „загубени“. В тях не е била посочена причината за повикване.

Сега всички знаят, че

дори наборници се изпращат да участват във войната

(което дори беше потвърдено от руските официални лица) и всички видяха това, което наричаха „учения“ на границата с Украйна.

Аз вече съм ходил в казарма, което значи, че вероятността да ме мобилизират и да ме накарат да стрелям по украинци е много голяма.

Наистина се страхувам за живота си и за живота на моите роднини и приятели, които останаха в Москва. Сега всеки се опитва да намери някакви възможности за по-нататъшно съществуване, те търсят възможност да напуснат страната, понякога дори на много висока цена, което в сегашната икономическа ситуация е максимално трудно, но свободата и самият живот са по-ценни. В този смисъл имам голям късмет, че сега съм в България. Може би някакво „шесто чувство“ ми помогна да отлетя навреме.

Всеки ден, въпреки репресиите, хората излизат по улиците с антивоенни лозунги и плакати. Почти веднага те биват арестувани по груб начин и заплашвани от тежки последици, лишаване от свобода и силен натиск върху тях (до физически заплахи в РПУ, доказателства за това са записани и публикувани по каналите на правозащитната организация ОВД-Инфо).

Взех последния директен полет до София на 25 февруари. Преди това имах отворена едногодишна туристическа виза за България. Затова съм тук законно. През първите три дни се обърнах към РПУ (02) за помощ, получаване на убежище – възможност да живея и работя легално, без да нарушавам закона; Изпратиха ме на втория (главен - 01), където ми дадоха адреса на миграционния център и вече там поисках подкрепа.

При първа възможност отидох на събития и демонстрации срещу войната, в подкрепа на Украйна. Просто няма друг начин. Трябваше да изкажа и да покажа с примера си, че много хора в Русия не подкрепят сегашния режим и диктатура, заедно с агресивните действия срещу Украйна. На 13.03.22 беше организиран и протест, на който аз също дойдох да се изкажа срещу войната в Украйна. За подобно действие в Русия щях да бъда задържан, обвинен в „дискредитация на въоръжените сили на Руската федерация“ (до 15 години затвор) и т.н. само за думите "НЕ НА ВОЙНАТА" и други антивоенни лозунги с украинското знаме и съм сигурен, че вече знаят всичко за мен и моите антивоенни възгледи.

Никога не съм гласувал за "вечния" президент Путин. Гласувах ПРОТИВ промените в Конституцията, които бяха направени

само за „зануляване“ на мандатите на определено лице

Винаги подкрепях мирните демонстрации и опозицията. Разбира се, не участвах във всички, трябваше и да уча. Но когато смятах нещо за много важно, отивах.

Успях да участвам в работата на щаба и да подкрепя опозиционните кандидати: Анастасия Брюханова и Петър Карманов. Там срещнах много прекрасни и свободни хора. Свършихме страхотна работа, събирахме подписи за кандидатстването им и успяхме да преодолеем тази бариера. Гордея се, че имах възможността да работя и да бъда по някакъв начин полезен в тази кампания.

След това, поради изборна измама с помощта на ДЕГ (Електронно гласуване), нашите кандидати не успяха да спечелят в своите избирателни райони, въпреки че преди това бяха лидери, както и много други кандидати, подкрепяни от Умно Гласуване (платформата на екипа на Алексей Навални). Разбира се, отидох на поредния мирен протест. Много хора бяха задържани, бяха издадени големи глоби, но мен не ме хванаха, тъй като бях максимално внимателен.

Завърших с отличие през 2021 г., планирах да почна кариерата си в Москва, може би в сферата на образованието или в други подобни области, но сега всички планове са се разпаднали.

Наистина се надявам, че България ще може да ми помогне да намеря убежище тук от отвратителния и престъпния режим и реалната заплаха за моя живот, правата и свободите.

Не на войната!"