Големите пари на Кремъл идват от износа на петрол
"Руснаците печелят луди пари", казва известният британски експерт Адам Туз. Износът на газ винаги е бил само малка част от руския енергиен експорт - големите пари на Кремъл идват от износа на петрол, обяснява той.
"Удивително е колко различно западните експерти оценяват наказателните санкции срещу Русия", казва известният британски историк Адам Туз в интервю за t-online. Според една част от икономистите санкциите сериозно вредят на Кремъл. "Русия вече не публикува статистически данни, но нейните търговски партньори го правят. Според тях икономическият цикъл на Русия е сериозно нарушен. Хипотезата е, че руската икономика ще се срине през есента."
Огромни печалби
Туз обаче обръща внимание и на другата страна на монетата. "Руснаците печелят луди пари", казва той. "Вярно е, че губят огромни суми всеки ден, тъй като трябва да изгарят природен газ заради препълнените хранилища. Но износът на газ винаги е бил само малка част от руския енергиен експорт", обяснява Туз и казва, че големите пари на Кремъл идват от износа на петрол. "Дори ако сега Русия продава петрол на по-ниска цена, печалбата все още е огромна", добавя експертът.
Адам Туз засега не се наема да прогнозира колко тежко ще се отразят санкциите на руската икономика. "Конфликтът продължава едва от шест месеца, което не е особено дълъг период за голяма и сложна икономика като руската. Страда ли Русия от недостиг заради западните санкции, например в областта на микроелектрониката? Несъмнено. Но само времето ще покаже дали това ще има наистина сериозни последици", казва историкът.
Дори санкциите да нанесат сериозен и дълготраен удар върху Кремъл, това едва ли ще промени поведението на Путин в политически и военен план, казва още Туз. "Той вече е отишъл твърде далеч. Всичко, което го вълнува, се случва на бойното поле в Украйна." Според Туз основната цел на Москва в момента е да избегне поражение.
Украйна трябва да бъде спасена от колапсЕкспертът предупреждава още, че украинската икономика е изправена пред колапс и затова трябва да бъдат взети спешни мерки. "Въпреки успехите на бойното поле Киев не може да поддържа военните си действия, когато икономиката се срива с 35-40%, инфлацията расте главоломно, а бедността е повсеместна", предупреждава Туз. "Заплахата е не толкова провал на бойното поле, колкото украинската държава да изпадне във финансова криза", продължава той. "40 процента от населението може да изпаднат в бедност. Ако искаме да предотвратим това, ЕС трябва да отпусне вече одобрените суми възможно най-скоро - до края на годината трябва да бъдат предоставени около 17 милиарда евро."
Туз критикува забавената реакция на европейските държави с ембаргото върху вноса на петрол. "Бихме могли наистина да навредим на Владимир Путин. Например ако ЕС затрудни гръцките корабни компании да превозват руски петрол с танкерите си. Скандално е, че подобно нещо все още е възможно", казва експертът. А ограничените и бавно наложени санкции коментира така: "Кремъл използва енергийното оръжие срещу нас, вместо ние да го използваме срещу него. Войната е въпрос на инициатива, а в областта на енергийната политика инициативата е в момента в ръцете на Москва".
Проблемът обаче може да се разреши и от само себе си. "В момента руснаците се възползват от високата цена на петрола. Но колко дълго - това зависи от развитието на китайската икономика. Ако тя се разклати, Пекин ще купува по-малко суровини от Русия. А от следващата година резултат ще покажат и усилията на Европа да се откъсне от руския газ", казва експертът и добавя, че Русия няма да е в състояние бързо да пренасочи доставките, особено на газа. "Русия дори не разполага със значителна тръбопроводна инфраструктура за снабдяване на собствената си промишленост. Капацитетът в посока към Китай също е малък. Изграждането на подобно нещо ще отнеме много време и ще струва на Москва милиарди", посочва Туз.
Рецесията е неизбежна?
В друго интервю - за "Тагесшпигел" - Туз обяснява, че енергийната политика е изключително комплексна и никоя голяма държава не успява да бъде последователна. "Американският щат Тексас, където се добива петрол, преживя енергийна криза в началото на 2021 година. Италия се е оголила, а във Франция ядрените реактори не са били поддържани, поради което много от тях трябваше да бъдат спрени през лятото. Французите са прекъснали газопровода от Испания и Португалия. Големи енергийни кризи преживяха и Индия и Китай", изрежда експертът.
Туз развенчава и един от митовете за руския газ. "Абсурдно е да се твърди, че рекордите в износа на Германия са свързани с евтиния газ от Русия. Газът от Русия съвсем не е евтин. Евтин е газът от Северна Америка, добиван чрез фракинг." И още: "Не е вярно, че кризата на енергийния пазар е резултат само от войната в Украйна. Началото бе поставено миналата година, когато китайската икономика се възстанови от пандемията и търсенето на енергия силно нарасна. Цените се върнаха към върховете си от 2021 чак месеци след началото на войната".
"Световната икономическа ситуация не дава повод за оптимизъм", казва още Туз пред t-online. "Лихвените проценти се повишават. Но ще е необходимо време, за да може тази мярка да ограничи инфлацията. Междувременно реалният наличен доход намалява така, както не е намалявал от десетилетия. По всяка вероятност навлизаме в рецесия", предупреждава експертът, но добавя: "Рязкото покачване на цените на енергията изпраща правилното послание: че спешно са необходими технически иновации и икономии в потреблението на енергия. И че най-сетне трябва да се ускори преходът към възобновяеми енергийни източници".
Следете с Фактор
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
- 21:23, 23 Ноември, 2024
Орбан: На 12 декември вътрешните министри на ЕС ще подкрепят София и Букурещ за Шенген
- 20:50, 23 Ноември, 2024
ИТН: Не гарантираме, че Силви Кирилов ще откаже номинация за премиер, ако оглави НС
- 20:38, 23 Ноември, 2024
Още от Свят
Рюте ще посети Анкара и Атина през идната седмица
На 3-4 декември в Брюксел ще се проведе среща НАТО-Украйна
Бившият лидер на "Сириза" Стефанос Каселакис създаде нова партия
Той обяви ангажимент за силна, независима съдебна система и справедливо, приобщаващо общество
Орбан: На 12 декември вътрешните министри на ЕС ще подкрепят София и Букурещ за Шенген
Орбан отбеляза, че са проведени важни разговори с вътрешните министри на Австрия, България, Унгария и Румъния