Археолози от Помпей съобщиха, че са открили останки от "стая за роби" в изключително рядка находка в римска вила, разрушена от изригването на Везувий преди близо 2000 години.

Малката стаичка с три легла, керамичен съд и дървен сандък е открита при разкопки във вила "Чивита Джулиана" - крайградска вила, разположена само на няколкостотин метра от останалата част на древния град.

В началото на тази година тук беше открита почти непокътната богато украсена римска колесница, а археолозите заявиха днес, че в стаята вероятно са били настанени роби, натоварени с поддръжката и подготовката на колесницата.

"Това е прозорец към несигурната реалност на хора, които рядко се появяват в историческите източници, написани почти изключително от мъже, принадлежащи към елита", заяви генералният директор на Помпей Габриел Цуктригел.

"Уникалното свидетелство за това как са живели най-слабите в древното общество със сигурност е едно от най-вълнуващите открития в живота ми като археолог", каза той в съобщение за пресата.

Помпей е погребан в пепел, когато Везувий изригва през 79 г. след н.е., убивайки онези, които не са успели да напуснат града навреме. Те са били смазани от срутващите се сгради или убити от термичен шок.

Помещението с площ от 16 кв. м представлява нещо средно между спалня и склад: освен три легла - едното от които е с детски размери - има и осем амфори. В дървен сандък има метални и текстилни предмети, които изглежда са част от сбруите на конете на колесниците, а върху едно от леглата е намерен вал на колесница. Останки от три коня са открити в конюшнята при разкопки по-рано тази година.

"Стаята ни дава рядък поглед към ежедневната реалност на робите, благодарение на изключителното състояние на запазеност на помещението", заявиха от археологическия парк в Помпей.

Експертите са успели да направят гипсови отливки на леглата и други предмети от нетрайни материали, които са оставили своя отпечатък в цинерита - скала, направена от вулканична пепел, която ги е покривала. Леглата са били направени от няколко грубо обработени дървени дъски, които можели да се регулират според височината на човека, който ги използвал. Основите на леглата са били направени от въжета, покрити с одеяла. Две от тях са били дълги около 1,7 м, а едно е било дълго само 1,4 м и следователно може да е принадлежало на дете. Според археологическия парк е възможно тримата роби да са били семейство.

Под леглата археолозите открили няколко лични предмета като амфори за лични вещи, керамични кани и нещо, което може да е камера за съхранение на вещи. Стаята е била осветена от малък горен прозорец и няма следи или украса по стените, а само следа, за която се смята, че е оставена от фенер, окачен на стената.

Разкопките са част от стартиралата през 2017 г. програма, насочена към борба с незаконната дейност в района, включително копаене на тунели, за да се достигне до артефакти, които могат да бъдат продадени на незаконните пазари. Вила „Чивита Джулиана е била обект на системно разграбване в продължение на години. Има данни, че част от "археологическото наследство" в тази така наречена стая на робите също е било унищожено от мародери, заявиха от парка. Щетите, нанесени от грабителите на гробове във вилата, са оценени досега на почти 2 милиона евро. /БГНЕС, АФП