Александъл Левченко*

76-ата среща на върха на НАТО продължи работата си в холандския град Хага. Проведе се нейната пленарна сесия. Основната тема беше увеличаване на разходите за отбрана. Съюзниците обсъдиха и подкрепата за Украйна. Срещата продължи 2,5 часа, след което се проведе заключителна пресконференция на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Освен срещата с американския лидер, програмата на президента на Украйна включваше и срещи с министър-председателите на Холандия, Дания, Нова Зеландия и канцлера на Германия. Проведе се и среща във формат E5 - с участието на лидерите на Германия, Великобритания, Франция, Италия, Полша и генералния секретар на НАТО. Проведе се и друг формат - N5 с участието на ръководителите на външните министерства на скандинавските страни. В навечерието президентът на Украйна се обърна към участниците в пленарната сесия на Форума на отбранителната индустрия, а след това - към Сената и Камарата на представителите на холандския парламент. Също в кулоарите на срещата на върха Володимир Зеленски се срещна със сенатори от Конгреса на САЩ, както и с президента на Франция. Президентът на Украйна имаше аудиенция с краля на Нидерландия Вилем-Александър по време на официалната вечеря по случай откриването на срещата на върха на НАТО.

По време на среща с министър-председателя на Нидерландия Дик Схоф, президентът на Украйна отбеляза, че 

Хага се свързва преди всичко със справедливост и честност

 „Ще продължим да работим за осигуряване на справедливост и ще държим Русия отговорна за нейните престъпления. Това е важно за цяла Европа и за целия свят“, подчерта Володимир Зеленски. Дик Схоф изрази съчувствие към Украйна във връзка с неотдавнашните руски удари. „Това показва много ясно: трябва да се обединим срещу руската агресия, за да се съпротивляваме. Нидерландия винаги е подкрепяла Украйна и ще го прави както във време на война, така и в мирно време - финансово, военно и политически“, отбеляза той. Володимир Зеленски благодари на Нидерландия за помощта, която тази година ще възлиза на 2,25 милиарда евро. Освен това лидерите обсъдиха перспективите за съвместно производство на дронове в Нидерландия за Украйна, използвайки украинска технология. Володимир Зеленски отбеляза, че Русия не планира да спира в агресивните си намерения спрямо Украйна, както се вижда от последните изявления и действия на Владимир Путин. Следователно е възможно да се тласне агресорът към реални мирни преговори само чрез координиран натиск, по-специално санкции, които трябва да бъдат насочени към енергийния и банковия сектор на Руската федерация, сенчестия флот. Освен това е необходимо да се намали максималната цена на руския петрол.

Володимир Зеленски и датският премиер Мете Фредериксен обсъдиха текущите нужди на украинската армия. Дания ще стане първата страна, с която ще бъде установено съвместно производство на далекобойни дронове и ракети извън Украйна. Тази година Дания ще отпусне 1,26 милиарда евро за украинското производство на далекобойни дронове. Освен това Зеленски и Фредериксен обмениха мнения относно плановете за датското председателство на Съвета на ЕС, което ще започне на 1 юли. Основният фокус е бързият напредък по пътя на европейската интеграция и отварянето на всички преговорни клъстери. Мете Фредериксен увери в продължаваща подкрепа за Украйна и че Дания е първата, която се присъединява към инициативата „Изграждаме с Украйна“. 

С премиера на Нова Зеландия президентът Зеленски обсъди и инвестирането в производството на военна техника в Украйна и инициатива, която ще помогне за борбата с иранските „Шахеди“, с които Русия обстрелва украински градове.

Министрите на външните работи на скандинавските страни публикуваха съвместно изявление, призоваващо за „незабавно и безусловно прекратяване на огъня в Украйна“. Те подчертаха, че това е необходимо условие за започване на преговори за „справедлив и траен мир“. Министрите подчертаха, че това може да бъде постигнато само при две ключови условия. Първо, петте скандинавски страни вече са обещали

 над 15 милиарда долара военна подкрепа за Украйна до 2025 г.

 и са готови да поемат допълнителни ангажименти. Второ, натискът върху руската военна икономика трябва да се засили.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте откри срещата на върха на Алианса, като отбеляза, че пълномащабната война на Руската федерация срещу Украйна продължава и че „агресивна група противници“ се стреми да раздели и предизвика Алианса, добавяйки, че сътрудничеството между Северна Америка и Европа е „печеливша комбинация“. Рюте приветства целта за изразходване на 5% от БВП за отбрана, добавяйки, че съюзниците ще се съгласят да увеличат допълнително производството на отбранителна продукция. „Нашите решения включват и продължаване на подкрепата за Украйна, насърчаване на справедлив и траен мир. Призоваваме Русия да спре агресията си срещу Украйна“, каза генералният секретар на НАТО. Алиансът трябва да гарантира, че Украйна разполага с всичко необходимо, за да спре руския диктатор Владимир Путин от опит за ново нахлуване.

В послание до президента Доналд Тръмп, Рюте заяви, че лидерството на Белия дом по въпроса е довело до 1 трилион долара допълнителни разходи от европейските съюзници от 2016 г. насам и че „днешните решения ще донесат трилиони повече за нашата колективна отбрана, за да направят разходите между Съединените щати и нашите съюзници по-равностойни и справедливи“. На срещата на върха беше приета заключителна декларация, в която се казва, че „ние, държавните и правителствените ръководители на Северноатлантическия алианс, се събрахме в Хага, за да потвърдим ангажимента си към НАТО, най-силния Алианс в историята, и към трансатлантическата връзка. Потвърждаваме непоколебимия си ангажимент за колективна отбрана, както е залегнало в член 5 от Вашингтонския договор - нападение срещу един е нападение срещу всички. Оставаме единни и непоколебими в решимостта си да защитим един милиард граждани, да защитим Алианса и да запазим свободата и демокрацията си. Обединени пред лицето на сериозни заплахи и предизвикателства за сигурността, включително дългосрочната заплаха на Русия за евроатлантическата сигурност и продължаващата заплаха от тероризъм, съюзниците се ангажират да инвестират 5% от БВП годишно за основни отбранителни нужди. Съюзниците се съгласяват, че ангажиментът от 5% ще включва две основни категории инвестиции в отбраната. Съюзниците ще отделят най-малко 3,5% от БВП годишно, въз основа на договорена дефиниция за разходите за отбрана на НАТО до 2035 г., за да посрещнат основните отбранителни нужди и да постигнат целите на НАТО. Съюзниците ще отделят до 1,5% от БВП годишно за защита на критична инфраструктура, мрежи, осигуряване на гражданска... готовност и устойчивост, както и укрепване на отбранително-индустриалната база. Съюзниците потвърждават ангажимента си да подкрепят Украйна, чиято сигурност допринася за нашата, и за тази цел ще включат прекия принос към отбраната и отбранителната промишленост на Украйна при изчисляването на разходите за отбрана.

След подписването на съвместната декларация след срещата на върха на НАТО, Марк Рюте говори пред репортери, където направи няколко изявления относно Украйна. Според него 

НАТО е твърдо на страната на Киев,

 а съюзниците са ангажирани да предоставят на Украйна рекорден размер помощ. „Нашето силно послание към В. Зеленски и украинския народ е, че Украйна има нашата постоянна подкрепа, по-специално с обещани над 35 милиарда евро за тази година и дори повече след всичко това. Военната помощ за Украйна тази година ще надхвърли миналогодишните 50 милиарда долара“, каза Рюте. Според него целта на Алианса е да продължи да подкрепя борбата на Киев срещу Москва сега, за да може Украйна да постигне траен мир в бъдеще.

В навечерието на срещата на върха можеха да се проследят известни разногласия между президентската администрация на САЩ и представители на европейските страни, но след пристигането си в Хага Доналд Тръмп потвърди ангажимента си към член 5 от Хартата на НАТО. По време на общата дискусия американският президент заяви, че Съединените щати остават с държавите-членки на Алианса до края. По-специално дискусията се фокусира върху фундаменталния принцип на колективната отбрана, когато нападение срещу една страна членка на НАТО се счита за нападение срещу всички страни членки на Алианса. Доналд Тръмп, на закрита среща със своите колеги от НАТО, заяви, че трябва да се направи нещо с Украйна, тъй като ситуацията там е „напълно извън контрол“. Изявлението на Тръмп беше възприето от съюзниците като „положителен знак за сътрудничество с Украйна от страна на президента на САЩ“. Освен това Тръмп нарече тазгодишната среща на върха на НАТО 

голям успех

В Хага се проведе среща между В. Зеленски и Д. Тръмп. Украинският лидер я нарече „дълга и смислена“. „Обхванахме всички наистина важни въпроси. Говорихме за това как да постигнем прекратяване на огъня и истински мир, как да защитим нашите хора“, написа В. Зеленски, добавяйки, че Киев „оценя вниманието на Вашингтон“ и готовността „да помогне за сближаването на мира“. Президентът на САЩ заяви, че „просто иска да попита В. Зеленски. Беше чудесна среща. Мисля, че това е чудесен момент да се спре войната. Може би ще разговарям с президента Путин, за да се спре войната“, каза той и отбеляза, че Зеленски „води трудна битка, но е успешен в нея“. „Войната в Украйна е по-трудна от другите войни. Много е трудно с Путин“, каза Тръмп. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „предстои да се види“ дали САЩ ще осигурят средства за отбраната на Украйна тази година. Той отбеляза също, че Путин трябва да спре войната, тъй като „хора умират в голям брой“ и коментира последните удари на Русия срещу Киев, като подчерта, че тези атаки причиняват жертви. Освен това той отбеляза, че „украинците искат да получат ракети за комплексите „Пейтриът“. Ще видим. Ние също имаме нужда от тях, доставяме ги на Израел, те са много ефективни. Разбира се, те искат да ги получат. Това е много добър въпрос. Искам да можем да ги осигурим“.

*Александър Левченко, посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина през 2010-17 г., консул на Украйна в Белград през 1993-97 г., академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев), негови анализи са публикувани в издания в Украйна, Литва, Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония, Черна гора и Сърбия.