Дан Сабаг, редактор по въпросите на отбраната и сигурността в „Гардиън“

Пълномащабното нахлуване на руския президент в Украйна през февруари 2022 г. беше първото сътресение, но има и втора неудобна реалност. Ако в Украйна се стигне до трайно прекратяване на огъня, това ще означава разполагането на ръководени от Европа мироопазващи сили в страната - а след известно време военната мощ на Русия неизбежно ще се възстанови.

Угодническото, но ефективно отношение на Марк Рюте към Тръмп със сигурност помогна за позитивната среща на върха в Хага, макар че дори ръководителят на НАТО трябваше да признае, че описването на Тръмп като „татко“ - бащинска фигура, която трябва да каже на Иран и Израел да спрат да се бият - може би е „въпрос на вкус“.

Маневрите не бяха изтънчени, но въпреки това бяха ефективни. Една късна промяна в графика осигури на Тръмп нощувка в двореца на крал Вилем-Александър със закуска, което го накара да отбележи колко добре се е наспал, макар че това, което изглежда особено силно го е засегнало, е да чуе триминутната реч на всеки от останалите 31 лидери на Алианса - нещо, което може да се предположи, че го е отегчило.

„Дойдох тук, защото това беше нещо, което се предполагаше, че трябва да правя, но си тръгнах оттук малко по-различен“, каза републиканецът.

Дори оплакванията на Тръмп, че американските медии са съобщили, че ядрените обекти на Иран може да не са били унищожени, според първоначалните оценки на Пентагона, не успяха да повлияят на топлото му отношение към съюзниците от НАТО.

Не се заблуждавайте, че след преизбирането на Тръмп и особено през февруари тревогата в НАТО беше реална. През този месец президентът на САЩ започна да разговаря с Путин за Украйна и се скара с украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет. Същевременно неговият министър на отбраната Пийт Хегсет произнесе реч, която беше изтълкувана като предупреждение, че в недалечно бъдеще на Европа може да ѝ се наложи да се защитава сама.

Но това, което помогна да бъдат убедени другите лидери на НАТО да похарчат повече средства, беше притеснението за ангажираността на Тръмп. Стратезите в НАТО смятат, че ако Русия се съгласи на прекратяване на огъня, тя може бързо, може би в рамките на три, пет или седем години, да представлява сериозна заплаха за източния фланг на алианса.

Кремъл би могъл да поддържа армия от 600 000 войници и като изразходва 6,5 % от БВП за отбрана, да започне да възстановява запасите си от боеприпаси и оборудване.

В навечерието на срещата на върха Рюте заяви пред „Гардиън“, че пред тази заплаха е ясно, че НАТО има редица „пропуски в способностите“ - например алиансът се нуждае от петкратно увеличение на въздушната отбрана, за да защити градовете си от бомбардировките, от които Украйна в момента страда ежедневно. Според него е било лесно да се убедят другите лидери да се присъединят към увеличаването на разходите, защото целта е била ясна.

Предстоящата ремилитаризация е значителна. Според изчисления на тинк-танка Royal United Services Institute разходите на НАТО за отбрана в Европа и Канада ще се увеличат от 500 млн. долара до 1,1 трлн. долара през 2035 г., когато общият бюджет за отбрана на останалите 31 съюзници ще се изравни по същество с този на Пентагона.

Вече има признаци как ще изглежда това на практика, въпреки че не е сигурно колко средства ще бъдат изразходвани целесъобразно.

Великобритания ще похарчи поне 1 млрд. паунда за възстановяване на капацитета на тактическо ядрено оръжие, изстрелвано от въздуха, в допълнение към „Трайдънт“, което е предназначено да възпре пълномащабно руско сухопътно нахлуване в Европа, каквото не е предвиждано от 80-те години на миналия век - и което остава малко вероятно. | БГНЕС