Северна Македония се увлече: Сега не можем да говорим за промени в Конституцията

Министърът по европейските въпроси на Северна Македония Орхан Муртезани заяви, че сега „не може да се говори за конституционните промени“, тъй като не всички грижи и дилеми на Скопие не са адекватно адресирани.

Муртезани  изрази позицията на пресконференция с шведския министър по европейските въпроси Йесика Розенкранц, в отговор на въпрос дали Скопие работи за нов, трети протокол с България – идея, което предложение неотдавна спомена президентът Гордана Силяновска-Давкова, като едно от „креативните решения“. Вицепремиерът Александър Николоски също заяви на 27 ноември, че няма да има конституционни промени „под български диктат“.

„Разбира се, по конституционните промени трябва да се работи. Това е поето задължение, без което няма преговори и няма членство в ЕС, но както подчертах, в момента ние не можем да говорим за процеса на конституционни промени, когато не всички наши грижи и дилеми не са адекватно адресирани, а за да бъдат адресирани, трябва да се установи редовен диалог, да се върне доверието между двете съседни страни, за да можем по европейски начин да градим общо европейско бъдеще“, заяви Муртезани, без да уточнява какъв е проблемът - неизпълнението на европейските условия от страна на Скопие.

„Това, по което постоянно се работи след местните избори заедно с нашите европейски партньори, е установяване на диалога и връщане на доверието, защото без диалог и доверие не може да става дума за преодоляване на проблема. В момента се правят усилия за установяване на диалог и изграждане на доверие, а след това ще става дума и за възможните начини за преодоляване на проблема“, каза още министърът по европейските въпроси на Северна Македония.

Министърката по европейските въпроси на Швеция Йесика Розенкранц посочи, че добрият диалог със съседите е добре дошъл за самия процес на присъединяване, но подчерта условието за промени в Конституцията.

„Подкрепяме всеки добър диалог, който може да се постигне в този контекст, а за самия процес Швеция знае, че когато се приемат конституционните промени, ЕС и всички държави членки трябва да уважат това споразумение и веднага след това формално да започнат преговорите“, категорична беше тя.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. I БГНЕС