Русия води война срещу Украйна. Коментатори и политически анализатори споделят своите ценни мнения относно руската военна стратегия. Някои смятат, че това ще бъде края на Руската федерация, което ще доведе до възникването на нови републики в резултат на кризата. Други прогнозират, че руският президент Владимир Путин ще възстанови нова версия на Съветския съюз. Моята хипотеза е, че в тази частична война Русия има една голяма цел, пише в анализ за в. „Сабах” Мухамет Али Гюлер.

Предвиждаше се и се пропагандираше, че Русия ще успее да превземе Украйна за два дни. Конфликтът обаче наближава третия си месец. Кремъл би искал да удължи инвазията възможно най-дълго, за да всее страх сред европейците, защото войната може да бъде представена като пожар в задния двор на Европа с огнище в Киев, който е само на 14 часа път от Берлин. Ето защо тази кървава конфронтация изисква сериозно внимание. В противен случай пожарът може да обхване всички съседи. В значителна степен Путин е сплашил европейците.

Този конфликт може да създаде нова перспектива в международната политика, в която приятелите се превръщат в съперници, а враговете - в приятели. В това отношение Венецуела и Иран от години са двама врагове на САЩ и Запада. Съществува обаче един важен фактор, който може да изкорени тези дългогодишни враждебни отношения: енергийната зависимост. Иран и Венецуела са сред най-богатите на запаси от природен газ държави.

Европейските държави са станали прекомерно зависими от руския природен газ, като получават почти половината от доставките си на газ от Русия. Така например Босна и Херцеговина и Северна Македония внасят 100% от природния си газ от Русия, докато на Германия и Италия се падат около 50% от общия внос на газ. Неотдавна Литва внезапно прекрати доставките на газ от Русия.

Позицията на Венецуела

Отношенията между САЩ и Венецуела отдавна не са гладки. Вашингтон наложи санкции на Венецуела, като обвини нейния президент Николас Мадуро в нарушаване на правата на човека и др. Връзките достигнаха ново дъно след признаването от страна на САЩ на венецуелския опозиционен лидер Хуан Гуайдо за временен президент на страната по време на мандата на бившия американски президент Доналд Тръмп.

Напоследък двете страни водят преговори за възстановяване на отношенията, което означава огромен алтернативен доставчик на природен газ за Западното полукълбо. Положителното приключване на това дългосрочно търкане бързо ще увеличи обема на търговията между Венецуела, САЩ и Запада.

Интересът на Иран

Откакто се помня, Техеран и Вашингтон са в патова ситуация. Десетилетните спорове между Иран и САЩ редовно заемат място в световния дневен ред. Съществуват наложени от САЩ санкции срещу Иран главно заради ядрената програма на Техеран и нарушенията на правата на човека.

Напоследък се проведоха няколко ядрени преговори между Белия дом и иранските и венецуелските власти за сключване на удовлетворителни за всички страни сделки. И трите столици направиха редица положителни изявления, като същевременно отправиха обвинения, които засега сигнализират за потенциално частично уреждане на проблемите.

Какво може да се случи?

Доколкото съм наблюдавал, всеки лидер в Европа дърпа чергата към себе си. Следователно лишеният от лидери и неориентиран европейски свят изпитва максимален стрес поради неяснотата в областта на политиката, икономиката и сигурността, като същевременно позволява на САЩ да дърпа конците по въпроси от енергийната сигурност до кризата в Украйна.

Представете си, че Западът не успее да постигне споразумение с Венецуела и Иран, което може да доведе до това западните държави да се сблъскат с риска от недостиг на газ. С други думи, милиони хора в Европа може да не са в състояние да отопляват домовете си, а секторите, зависещи от природния газ, може да бъдат изправени пред затваряне. Ето защо Европа и САЩ трябва да избягват парадоксални изказвания и действия, насочени към осигуряване на по-малки разходи в условията на привидно подценявана, но опасна енергийна и продоволствена криза. Тези кризи имат опасния потенциал да разпалят тотална война. Очевидно е, че интересите в Украйна не са равнозначни на енергийна и продоволствена сигурност.

При сценарий, при който природният газ от Иран и Венецуела е добре дошъл, и без това падащите цени на природния газ в Русия ще се понижат още повече, което означава, че продажбите на руски газ ще бъдат занижени. По-изгодно е да го купуват на по-ниска ставка, като същевременно ги задържат на масата на дипломацията. Освен това за света ще бъде по-лесно да купува от Венецуела и Иран без ембарго. Зависимостта на съюзниците от Русия ще бъде значително прекъсната, ако САЩ и Западът се откажат от аматьорската политика.

Едновременно с това не изглежда изгодно просто да санкционираш нещо, от което имаш най-малка нужда, но от което съюзниците ти се нуждаят най-много. Русия и Иран са преки съседи на повечето съюзници на НАТО. Търговията трябва да продължи на определено ниво, за да се намерят начини за намаляване на напрежението. В противен случай всички страни ще понесат разходите, когато хората, на които вече им е писнало от повишаването на цените заради пандемията COVID-19, излязат по улиците на целия свят. Ето защо пълната изолация на една държава, например Русия, може да създаде още по-агресивна Москва във вътрешен и международен план. Освен това е непрактично да се изолира напълно дадена държава, когато светът разполага с ограничен брой алтернативи. /БГНЕС

———————

Мухамет Али Гюлер, в. „Сабах”

Авторът е магистър по политическите науки в Международния ислямски университет, Малайзия