На 16 и 17 май Българската православна църква почита паметта на светите Баташки мъченици.
По време на Априлското въстание през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак. Градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата "Св. Неделя", в продължение на три денонощия защитават своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.
През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква.
На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм "Св. Неделя" иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „Освобождение", където Пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня.
На 17 май от 8.30 ч. в старинния храм „Св. Неделя", където се съхраняват светите мощи на мъчениците, бе отслужена света Литургия, както и от 9.30 ч. на площад „Освобождение" бе отслужена съборна света Литургия от архиереи на БПЦ и духовници от Пловдивска епархия.
В памет на Баташките мъченици нека си припомним едни думи от синодалното послание по повод тяхната канонизация преди четири години:
„Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя.
За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя - винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо - отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си. „Защото каква полза за човека - пита Спасителят, - ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат. 16:26)."
Фактор
По време на Априлското въстание през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак. Градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата "Св. Неделя", в продължение на три денонощия защитават своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.
През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква.
На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм "Св. Неделя" иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „Освобождение", където Пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня.
На 17 май от 8.30 ч. в старинния храм „Св. Неделя", където се съхраняват светите мощи на мъчениците, бе отслужена света Литургия, както и от 9.30 ч. на площад „Освобождение" бе отслужена съборна света Литургия от архиереи на БПЦ и духовници от Пловдивска епархия.
В памет на Баташките мъченици нека си припомним едни думи от синодалното послание по повод тяхната канонизация преди четири години:
„Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя.
За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя - винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо - отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си. „Защото каква полза за човека - пита Спасителят, - ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат. 16:26)."
Още от От редактора
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.