На 16 и 17 май Българската православна църква почита паметта на светите Баташки мъченици.
По време на Априлското въстание през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак. Градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата "Св. Неделя", в продължение на три денонощия защитават своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.
През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква.
На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм "Св. Неделя" иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „Освобождение", където Пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня.
На 17 май от 8.30 ч. в старинния храм „Св. Неделя", където се съхраняват светите мощи на мъчениците, бе отслужена света Литургия, както и от 9.30 ч. на площад „Освобождение" бе отслужена съборна света Литургия от архиереи на БПЦ и духовници от Пловдивска епархия.
В памет на Баташките мъченици нека си припомним едни думи от синодалното послание по повод тяхната канонизация преди четири години:
„Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя.
За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя - винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо - отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си. „Защото каква полза за човека - пита Спасителят, - ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат. 16:26)."
Фактор
По време на Априлското въстание през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак. Градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата "Св. Неделя", в продължение на три денонощия защитават своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.
През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква.
На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм "Св. Неделя" иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „Освобождение", където Пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня.
На 17 май от 8.30 ч. в старинния храм „Св. Неделя", където се съхраняват светите мощи на мъчениците, бе отслужена света Литургия, както и от 9.30 ч. на площад „Освобождение" бе отслужена съборна света Литургия от архиереи на БПЦ и духовници от Пловдивска епархия.
В памет на Баташките мъченици нека си припомним едни думи от синодалното послание по повод тяхната канонизация преди четири години:
„Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя.
За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя - винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо - отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си. „Защото каква полза за човека - пита Спасителят, - ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат. 16:26)."
Още от От редактора
141 години от Съединението - най-българският порив за независимост и свобода
Паметното събитие получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенският акт на Великите сили
Черен ден: Преди 82 години СССР обявява война на България, окупира страната с терор
Със силата на съветския щик се стига до преврата на 9 септември и съставяне на правителство на Отечествения фронт с доминираща роля на партизаните и комунистите
На този ден през 1698 г. руският цар Петър I наложил глоби на брадатите, за да внесе западната култура
Руският владетел управлява с твърда ръка, налагайки волята си, смазвайки всеки посмял да прояви неподчинение и изрази различно мнение. След т.н. „бунт на стрелците“, обесва или обезглавява публично в Москва 1200 души от полка на стрелците, като телата им са оставени на показ с месеци.