Съдбата на Финландия - шанс или илюзия за Украйна

Николай Василев*

В резултат на Зимната война (1939-40), започнала след непровокираната с нищо съветска агресия, Финландия е принудена да отстъпи на СССР областта Карелия (където е вторият по големина тогава финландски град) и областта Салин. След Втората световна война Финландия отстъпва и областта Пацамо - с единствения си излаз на Северния ледовит океан. Отстъпва тези територии на практика с 0 население! За дълго е принудена да се съобразява със съветските "чувствителности" - не членува в НАТО и дори в Европейската икономическа общност. Принудена да плати огромни репарации, но запазва своята вътрешна независимост и успява да изгради функционираща европейска демокрация, най-добрата образователна система и завиден стандарт на живот.

Възможен ли е подобен модел и за Украйна?

За съжаление не.

Финландското общество е обединено около желанието си да не допусне съветска доминация. Нека не забравяме, че на 1 септември 1944 г. Финландия е във война със СССР, докато в София функционира съветска легация. През следващите десетина дни Финландия успява да сключи примирие, докато България е окупирана. Една от причините за това е, че финландските комунисти подкрепят усилията на президента Манерхайм ( срещу когото са водели мини гражданска война)  да запази независимостта на страната. По същото време нашите комунисти, освирепели за социален реванш, правят всичко по силите си, за да се стигне до съветска окупация. Ако Украйна приеме руските условия и допусне да бъде окастрена, обезоръжена и най-важното, ако тя не получи гаранции за сигурност, а руският език получи статут равен на украинския,

хибридните атаки на режима в Кремъл ще продължат,

а ако не доведат до връщане на Украйна в "Руския свят", в удобен момент ще последва нова атака. 

Ако се наложи Украйна да отстъпи територии, това трябва да бъде съчетано само със запазване на силни отбранителни способности и безусловни гаранции! От изказванията на украинския президент може да се предположи, че Украйна е готова за подобен развой, но все още нищо не ни подсказва, че Кремъл е готов да го приеме. Без да контролира пряко или косвено Украйна,

Русия не може да бъде глобална велика сила

- "полюс" в многополюсния свят, а оцеляването на режима е несъвместимо с приемане на статут на важна, но все пак второстепенна евразийска държава. За Путин превръщането и приемането на Русия като велика сила е фиксидея. А не са малко руските теоретици, които вярват, че без подобен статут дори постсъветските граници стават неудържими. Но през последните три години и половина виждаме, че Русия няма икономическия, военен и технологичен потенциал да  играе подобна роля. 

Затова намирането на "дипломатическо" решение в близко бъдеще изглежда малко вероятно.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg