„Ако човекът има убеждения на съвестта, които са различни от официалната позиция, това се превръща в непростим грях“.

протодякон Андрей Кураев

Късно вечерта на 12 февруари Софийска митрополия излезе с изявление, в което напомня, че с решение на Св. Синод на БПЦ-БП от 18.02.2014 г., е издадена категорична забрана клирици „публично да отправят каквито и да било обвинения срещу духовници и православни християни извън предвидените разпоредби на Свещените канони и Устава на БПЦ-БП“. Макар това решение от 2014 г. да е по съвсем друг повод, с това изявление, публикувано и в сайта на Българската патриаршия, Софийска митрополия, визирайки изказвания в социалната мрежа на архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир, всъщност забранява на клирици да коментират изказвания, становища и решения на Св. Синод, ако не са съгласни с тях:

„Софийската света митрополия завява, че не е упълномощавала клирици на епархията да коментират решения на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) или изказвания на Софийския митрополит и Български патриарх“. От изявлението се разбира, че различното мнение и убеждение се класифицира като „противоречие с църковната дисциплина, с монашеското служение“, а „въпросният клирик вече е предупреждаван за съблазънта и духовното смущение, до които водят неговите изказвания“.

Архимандрит Никанор е публична личност и със свое присъствие в обществения живот вече повече от 20 години. Не едно и две са били неговите изказвания пред медиите, които са съдържали твърдения, с които не всички и не винаги са били съгласни.  

В своите изказвания той винаги се е опивал 

да говори в духа на евангелския контекст, 

защото Евангелието трябва да бъде образец за всички християни и по всички църковни проблеми.

Като духовник с християнска съвест и достойнство, архим. Никанор винаги е имал куража да изказва мнение по това, което се случва в живота на патриаршията ни – кураж, който малцина са имали и имат.

Доколкото ни е известно, нито един път за осемте години служение при патриарх Максим и единадесетте години служение при патриарх Неофит (последните пет от които преминаха във време на тежки църковни съблазни, предизвикани от епидемията от COVID-19, разделенията в православния свят и войната в Украйна), на архимандрит Никанор не е правена забележка относно неговите публични изяви, много от които не са били в унисон с „правилната линия“.

Архим. Никанор беше изключително полезен съветник със своите познания по финанси и е помагал много на БПЦ, а ако трябва да се върнем назад във времето, ще припомним, че той участваше в работни групи с представители на Св. Синод и на ДФ „Земеделие“, „за помагане и разрешаване на проблеми, свързани с издръжката на БПЦ, възстановяването на църковни имоти, подсигуряване и осигуряване на средства от европейски и други програми за нуждите на БПЦ“, както отбелязва Църковен вестник от 1-15 февруари, 2014 г., издаден по същото време, в което е вземано и посоченото решение на Св. Синод от 18 февруари 2014 г.

И ако някой се съмнява в неговите дела, да се изкачи до манастира, многократно посещаван от много хора през всички тези години, през които беше изграден – да отиде и да го види. И ако трябва да обвиним един монах, че с изразяването на своето мнение въвежда някого в съблазън, какво да кажем за 

съблазнителите пред Синодната палата 

след избора на Сливенски митрополит? И неслучайно споменаваме за тях, защото реакция на техните хули и крясъци срещу каноничния избор на Св. Синод нямаше, както нямаше също така и реакция на техните многобройни хули срещу Вселенския патриарх, които не са спирали и до днес, и които са истинската съблазън за вярващите! При това, патриарх Вартоломей отслужи опелото на патриарх Неофит, присъства на избора и интронизацията на патриарх Даниил и беше награден с църковен орден от Св. Синод за заслугите си в преодоляването на разкола в БПЦ!

И ако различното мислене наричаме „съблазън“, как да наречем рушенето на доверието във Вселенската патриаршия сред вярващите, когато по тези важни въпроси досега никога не е имало реакция? Как да разграничат вярващите обидата и хулата срещу архиерей от различното мнение, когато реакцията не е подобаваща?

Патриарх Даниил е бил критикуван многократно – и  от светски, и от църковни медии, но той никога не е отговарял, особено с такъв заплашителен тон. Това изявление в сайта на Софийска митрополия е изненадващо и 

не му е присъщо,

 затова оставаме с впечатление, че то не е дело на патриарха, а на негови съветници. А и откога митрополитите говорят със събратята си клирици чрез сайтовете на своите митрополии?

Отец Никанор обаче, е автор и сътрудник в нашата медия и ние не можем според нашата християнска съвест да не реагираме на това изявление. При работата си с нас досега той е показвал, че християнинът има страх само от Един – Този, Когото обича и на Когото е предан – Христос. И че трябва да има страх само тогава, когато застане пред Тялото и Кръвта Христови и пред Божия съд.

Затова, който се е притеснил и уплашил от казаното от архим. Никанор дотолкова, че да го нарече „съблазън“, да посочи в какво се изразява тя, и кой и защо се е „смутил“ в полунощ от неговите думи. Понеже помним, че словото за Кръста също беше съблазън за юдеите и смут за слуха на елините.

Случаят ни задължава да припомним, че ние сме християни и живеем в правова държава, която съблюдава Хартата на основните права на Европейския съюз.

Чл. 11 от тази харта гласи:

„Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите“.

Член 37. (1) от Конституцията на Република България гласи:

„Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи“.

А член 39. (1):

„Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“.

Хартата и Конституцията на Република България важат с пълна сила и за Българската православна църква и нейните клирици и миряни, като граждани на РБ и Европейския съюз. И ако Софийска митрополия има нещо против, припомняме, че тези дни Софийският митрополит потърси помощта на политическите сили в лицето на президента, на министър-председателя и на Народното събрание по въпроси, касаещи именно свободата. Точно клириците трябва да показват пред света, че християнинът е най-свободният човек, и че само свободният човек може да бъде християнин. А това не става със забрани. Ако се страхуваме от критиките, ще заприличаме на онези, за които протодякон Андрей Кураев днес напомни в своя блог с думите на проф. Александър Дворкин:

„На сектантите е забранено не само да казват на глас, но дори и да мислят критични забележки за своята организация и за нейния лидер“. А това вече няма да бъде църква.

От екипа на Християнство.бг