На 24 март 1999 г. самолети на НАТО удрят местата, където са разположени сръбските войски в Косово. Бомбардировките са в съответствие с обявената операция на Алианса, в името на защитата на албанското население.

Причината за решението на НАТО за бомбардиране на района е, че безмилостната тоталитарна политиката на Слободан Милошевич в тогавашната Съюзна република Югославия довежда до международна изолация на страната и радикализиране на косовските албанци. 

След международен натиск започват преговорите в Рамбуйе за възстановяване автономията на Косово. Но те са спрени от неотстъпчивата позиция на Слободан Милошевич, който провежда етническо прочистване на косовските албанци от областта,

На следващия ден след първите удари на Алианса по белградските военни обекти, 25 март, българският парламент приема декларация, която отразява отношението на страната ни към изострената криза в Косово. 

Народното събрание гласува, че България няма да да вземе нито пряко, нито косвено участи във военните действия в тогавашната Съюзна република Югославия. 

В същото време с декларацията на българския парламент се изразява солидарност с решението на евроатлантическата общност. 

Бомбардировките на НАТО над СР Югославия продължават до 10 юни същата година, когато Белград, столица на бившата Съюзна република Югославия, се съгласява да оттегли военните си от Косово. 

Тогава в Косово са разположени мироопазващи многонационални сили под командването на НАТО. Решено е администрацията в републиката да бъде изпълнявана от мисията на ООН в страната. Армията за освобождение на Косово е демилитаризирана и превърната в Орган за защита на републиката, съставена от цивилни. 

В началото на 2000 г. старите институции на “Република Косово" са разпуснати. С помощта на мисията на ООН в републиката са създадени независими президент, парламент и правителство.