Бомбардировките по военни цели продължават в продължение на няколко месеца, докато Белград не се съгласява да оттегли военните си от Косово
На 24 март 1999 г. самолети на НАТО удрят местата, където са разположени сръбските войски в Косово. Бомбардировките са в съответствие с обявената операция на Алианса, в името на защитата на албанското население.
Причината за решението на НАТО за бомбардиране на района е, че безмилостната тоталитарна политиката на Слободан Милошевич в тогавашната Съюзна република Югославия довежда до международна изолация на страната и радикализиране на косовските албанци.
След международен натиск започват преговорите в Рамбуйе за възстановяване автономията на Косово. Но те са спрени от неотстъпчивата позиция на Слободан Милошевич, който провежда етническо прочистване на косовските албанци от областта,
На следващия ден след първите удари на Алианса по белградските военни обекти, 25 март, българският парламент приема декларация, която отразява отношението на страната ни към изострената криза в Косово.
Народното събрание гласува, че България няма да да вземе нито пряко, нито косвено участи във военните действия в тогавашната Съюзна република Югославия.
В същото време с декларацията на българския парламент се изразява солидарност с решението на евроатлантическата общност.
Бомбардировките на НАТО над СР Югославия продължават до 10 юни същата година, когато Белград, столица на бившата Съюзна република Югославия, се съгласява да оттегли военните си от Косово.
Тогава в Косово са разположени мироопазващи многонационални сили под командването на НАТО. Решено е администрацията в републиката да бъде изпълнявана от мисията на ООН в страната. Армията за освобождение на Косово е демилитаризирана и превърната в Орган за защита на републиката, съставена от цивилни.
В началото на 2000 г. старите институции на “Република Косово" са разпуснати. С помощта на мисията на ООН в републиката са създадени независими президент, парламент и правителство.
Още от От редактора
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.
Памет за Учителя – 162 години от рождението на Петър Дънов
Той е създател и предводител на Всемирното бяло братство през 1922 година, чрез което демонстрира цялостния подход към така наречените окултни науки за себепознанието