12 Януари, 2026

Самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

Самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

снимка: архив Faktor.bg

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

Едно убийство и едно самоубийство преди 97 години в центъра на Скопие остават най-тежкото доказателство за българската мъка и любов по Македония.

През 1927 г. патриотката от Тетово Мара Бунева е натоварена с конспиративната задача да се завърне в Скопие и да получи доверието на сръбската администрация, така че да не буди никакво съмнение пред окупаторския режим. Всъщност, ВМРО е осъдила на смърт резидента на сръбската тайна полиция – Велимир Прелич, отговорен за терора над българското население в Македония и пряк виновник за мъченията и убийствата на български студенти по време на Скопския студентски процес.

На 13 януари 1928 г. в центъра на Скопие, въпреки агентурата, която го следва и пази навсякъде, Прелич е застигнат от българското възмездие – Мара Бунева го разстрелва, а след това стреля и в себе си. Действието се развива на Каменния мост на р. Вардар. Когато питат издъхващата атентаторка защо е убила Прелич, тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира в ранното утро на 14 януари 1928 г. Първоначално е погребана на скопските гробища, но още в първите дни хората отрупват гроба й с цветя. Сръбската власт унищожава тленните й останки, за да не се превърне гробът й в място за поклонение.

Днес за много хора в Скопие "българин" продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали, умирайки символично на скопския каменен мост. Самоубийството на Мара Бунева обаче остава невидимият духовен мост между българи и македонци, по който майката и блудният син винаги могат да преминат, за да се прегърнат.

Сподели:

Коментари (0)

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

9 януари винаги ще ни напомня за връзката със сивия вълк и замесването на името на България с атентата срещу покойния вече папа Йоан Павел Втори

80 години от Кървав Божик: Избиват 23 000 българи по заповед на диктатора Тито

80 години от Кървав Божик: Избиват 23 000 българи по заповед на диктатора Тито

Масови разстрели без съд и присъда, концентрационни лагери и прокудени семейства в зловещия опит да бъде изтрито българското име от Македония