27 Март, 2025

Самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

Самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

снимка: архив Faktor.bg

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

Едно убийство и едно самоубийство преди 97 години в центъра на Скопие остават най-тежкото доказателство за българската мъка и любов по Македония.

През 1927 г. патриотката от Тетово Мара Бунева е натоварена с конспиративната задача да се завърне в Скопие и да получи доверието на сръбската администрация, така че да не буди никакво съмнение пред окупаторския режим. Всъщност, ВМРО е осъдила на смърт резидента на сръбската тайна полиция – Велимир Прелич, отговорен за терора над българското население в Македония и пряк виновник за мъченията и убийствата на български студенти по време на Скопския студентски процес.

На 13 януари 1928 г. в центъра на Скопие, въпреки агентурата, която го следва и пази навсякъде, Прелич е застигнат от българското възмездие – Мара Бунева го разстрелва, а след това стреля и в себе си. Действието се развива на Каменния мост на р. Вардар. Когато питат издъхващата атентаторка защо е убила Прелич, тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира в ранното утро на 14 януари 1928 г. Първоначално е погребана на скопските гробища, но още в първите дни хората отрупват гроба й с цветя. Сръбската власт унищожава тленните й останки, за да не се превърне гробът й в място за поклонение.

Днес за много хора в Скопие "българин" продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали, умирайки символично на скопския каменен мост. Самоубийството на Мара Бунева обаче остава невидимият духовен мост между българи и македонци, по който майката и блудният син винаги могат да преминат, за да се прегърнат.

Сподели:
Отива си Добри Войников, авторът на “Криворазбраната цивилизация” и “Покръщение на Преславский двор”

Отива си Добри Войников, авторът на “Криворазбраната цивилизация” и “Покръщение на Преславский двор”

Възрожденецът и учител полага основите на българския театър и е деен участник в създаването на Българското книжовно дружество

26 март – Ден на Тракия – символ на победа, саможертва и памет

26 март – Ден на Тракия – символ на победа, саможертва и памет

Съчетала две знаменателни събития от нашата история, на тази дата си припомняме както героизма на нашите предци, така и тяхната саможертва в името на България

Николай Кауфман: Албумът с фолклорните му обработки „Мистерията на българските гласове“ е отличен с „Грами“

Николай Кауфман: Албумът с фолклорните му обработки „Мистерията на българските гласове“ е отличен с „Грами“

Фолклористът съхранява 40 000 вокални и инструментални фолклорни мелодии, негови обработки са включени в световноизвестните албуми “Мистерия на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие