Едно убийство и едно самоубийство преди 97 години в центъра на Скопие остават най-тежкото доказателство за българската мъка и любов по Македония.
През 1927 г. патриотката от Тетово Мара Бунева е натоварена с конспиративната задача да се завърне в Скопие и да получи доверието на сръбската администрация, така че да не буди никакво съмнение пред окупаторския режим. Всъщност, ВМРО е осъдила на смърт резидента на сръбската тайна полиция – Велимир Прелич, отговорен за терора над българското население в Македония и пряк виновник за мъченията и убийствата на български студенти по време на Скопския студентски процес.
На 13 януари 1928 г. в центъра на Скопие, въпреки агентурата, която го следва и пази навсякъде, Прелич е застигнат от българското възмездие – Мара Бунева го разстрелва, а след това стреля и в себе си. Действието се развива на Каменния мост на р. Вардар. Когато питат издъхващата атентаторка защо е убила Прелич, тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира в ранното утро на 14 януари 1928 г. Първоначално е погребана на скопските гробища, но още в първите дни хората отрупват гроба й с цветя. Сръбската власт унищожава тленните й останки, за да не се превърне гробът й в място за поклонение.
Днес за много хора в Скопие "българин" продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали, умирайки символично на скопския каменен мост. Самоубийството на Мара Бунева обаче остава невидимият духовен мост между българи и македонци, по който майката и блудният син винаги могат да преминат, за да се прегърнат.
Още от От редактора
28 години от бунта срещу комунистите, който не успя да ги свали завинаги от власт
Часове по-късно президентът д-р Желю Желев отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, с което показа ясна политическа воля преди изтичането на мандата му на 21 януари
34 години сянката на Агджа тегне върху България
Датата, която ще ни напомня за връзката със сивия вълк и замесването на името на България с атентата срещу покойния вече папа Йоан Павел Втори
30 години от грабежа, наречен "Масова приватизация"
8 януари 1995 г. спокойно може да бъде празнуван като знакова дата за първото крупно и масово ограбване на българина, след падането на комунизма