Сър Пол Маккартни "разцепи"  парижката зала La Défense. След около шестгодишно отсъствие бившият бийтълс изнесе първия от двата си дългоочаквани концерта там пред 35 000 души. 

Този човек е въплъщение на елегантността. Докато зрителите се мъчеха да стигнат до парижката зала La Défense Arena, на 4 декември, Пол Маккартни реши да изчака закъснелите. Шоуто, което трябваше да започне в 20:15 ч., тръгна след 25 минути. Но в 20:40 ч., точно когато правителството на Барние падна, светлините угаснаха и сър Пол първи се качи на сцената с баса си Höfner в ръка. 82-годишният музикант бе с бяла риза и син костюм и изглеждаше по-съсредоточен от всякога. „Едно две три четири“... и започна с „Can't buy me love“, един от първите хитове на „Бийтълс“.  Изненада бе едва доловимата слабост в гласа му, преди да се разбере  от „Junior's Farm“, че проблемът е по-скоро в техниката, отколкото в певеца. В началото не бе само въпрос за изпълнение на хитове, а по-скоро за потапяне във всички аспекти на творчеството на Маккартни.

Сложността на композициите от ерата на Wings е удоволствие за слушане. „Letting Go“, „Let Me Roll it“ и „Let'Em In“ не са просто поп песни. Те са минисимфонии, които се откъсват от класическия стих/хор и достигат до други светове, а когато се появи сингъл на Бийтълс, Париж изригна. Drive my car“, например, или „Got to Get You into my life“, подсилена от духови инструменти от трибуните. А след това бе и „Getting Better“. Тя никога не е изпълнявана на живо от „Бийтълс“, и прозвуча като рядкост в сета на Маккартни.
Вече 22 години сър Пол изнася повече или по-малко едно и също шоу, с тези задължителни акценти, които рядко излизат от употреба. На първо място, това е мостът, който лети нагоре на „Blackbird“, който той изпълнява сам на акустична китара. „Here Today“, неговият подарък „за приятеля Джон“, и версията му на „Something“, изпята „за моя брат Жорж“, са други редовни изпълнения. И  след като Пол изнасе концерта, той сметна за свой дълг да изпее „Michelle“, най-сладката балада на „Бийтълс“, с няколко думи на френски.

Но повечето зрители обичат тези задължителни пасажи и емоцията, която се поражда от тях. Когато Пол и четиримата му музиканти заемат централно място на сцената в акустична формация, отново се стига до същността на нещата. С „I've Just Seen a Face“ от албума „Help“ или с „Love Me Do“, „защото това е първата ни песен, записана в Abbey Road“. Маккартни се изразява на възхитителен френски, а когато се затруднява в произнасянето на някоя дума не пропуска да възкликне: „О, боже мой, това е сложно“.
Новост в турнето „Got Back“, което стартира в Южна Америка през есента, е „Now and Then“ - неиздавана досега песен на „Бийтълс“, издадена миналата година, спасена от чекмеджетата на Джон Ленън благодарение на изкуствения интелект. Маккартни я изпя сам, но пред изображения на събралата се Фаб Фуур, щастливо сърфирайки между носталгията и ретрофутуризма. Кой би си помислил, че 44 години след смъртта на Джон Ленън Пол Маккартни ще изпълни неиздавана песен на бившия си колега?

С десет песни Маккартни взриви Париж до основи. Lady Madonna“ беше първата, която той изпя подскачайки иззад пианото. Последваха „Jet“, една от най-разтърсващите песни на Wings, и „Being for The Benefit Of Mister Kite“. В „Ob-La Di, Ob-La Da“ той накара публиката да пее заедно с него, преди да постави рекорд в „Band on the Run“, държейки баса и позволявайки на китаристите си да превключват от електрически на акустични. В „Get Back“ той ни върна през януари 1969 г., когато Beatles изнасят последен импровизиран концерт. 
Маккартни вече няма какво да доказва, няма повече речи, които да произнася, за да представи творчеството си, защото то е толкова огромно, толкова впечатляващо, че поглъща всичко останало. В „Live and Let Die“ имаше няколко експлозии, но те бяха нищо в сравнение с вълната от хора, които пяха с пълно гърло „Hey Jude“. 

Да бъдеш пазител на такава колективна памет не е лесно за най-известния левичар в историята на рока. Но той изпълнява задачата си - мисията си - с огромна искреност. 
На биса той извика: „Ще разберете защо следващата песен е близка до сърцето ми“, и пусна „I've got a feeling“. След 2 минути се появи Джон Ленън, за да изпее дует с него, сякаш времето беше спряло през януари 1969 г. Маккартни каза, че би искал историята му да е била написана по различен начин. Че кавгите от края на 60-те години неминуемо щяха да доведат до обединение. И че през цялото това време е търсил душата на своя партньор, убит от куршумите на един луд през декември 1980 г. Вярно е, че е написал няколко много добри албума без него, но той все пак иска неговото съгласие, неговите възгледи или просто неговото мнение?
Така че Маккартни потъва в опустошителния „Helter Skelter“. Преди да завърши с майсторския триптих от 'Golden Slumbers', 'Carry That Weight' и 'The End'. В продължение на 150 минути Пол Маккартни ни напомняше, че той просто е измислил съвременната поп музика. Без маниакалност, без вдигнати юмруци, без знамена. Но с нестихваща страст, която предизвиква вечно уважение. |БГНЕС