Изпълняващият функциите на главен прокурор Борислав Сарафов внесе в деловодството на 51-ото Народно събрание мотивирани искания за даване на разрешение за привличане под наказателна отговорност на двама народни представители – Божидар Божанов и Кирил Петков, по предложения на Софийската градска прокуратура (СГП).

Става дума за две отделни престъпления, извършени в различни периоди, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата.

По отношение на Божидар Божанов в искането на главния прокурор се посочва, че са събрани доказателства за извършено от него престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 1, алт. 2 от НК.

В периода от 20.05.2022 г. до 17.06.2022 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на електронното управление и възложител на обществена поръчка, Божанов нарушил служебните си задължения по Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за неговото прилагане и по Вътрешните правила на Министерство на електронното управление за възлагане на обществени поръчки. Божанов е предоставил на изпълнителния директор на ИА „Инфраструктура на електронното управление“ файл на флаш памет, представляващ техническа спецификация, и указал тя да бъде използвана за провеждане на обществена поръчка за близо 18 млн. лв. 

Техническата спецификация е била изготвена в нарушение на установения ред, гарантиращ сигурността на информацията. Така се давало предимство на консорциум на търговски дружества при участие и класиране за изпълнител на обществената поръчка. Според събраните от СГП доказателства целта била да се набави за другиго облага – да се улесни и предостави преимущество на консорциума при участието му в обществената поръчка, като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици – да се разходват непрозрачно публични средства, да се създадат условия за нарушаване на конкуренцията, да се разколебае доверието на гражданите в Министерство на електронното управление и да се застраши киберсигурността на държавната администрация.

В предложението на СГП до главния прокурор се посочва, че в обобщаващ протокол от заседание на комисията, която трябвало да разгледа, оцени и класира постъпилите оферти по обществената поръчка, подписите за „председател“ и „изготвил отпечатал“ не са положени от съответните лица. По отношение на подписите е констатирано частично сходство с почерка на Божанов. Събрани са доказателства и че Божанов "е достъпвал компютъра", на който технически е изготвен протоколът, чрез акаунта на служител, на когото било наредено да излезе от помещението при набирането на текста.

По отношение на Кирил Петков в искането на главния прокурор се посочва, че са налице достатъчно доказателства за извършен опит за принуда - престъпление по чл. 143, ал. 1, предл. 1, алт. 2, вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.

На 02.10.2023 г. в заведение в гр. София Кирил Петков е направил опит да принуди Александър Йоловски - министър на електронното управление, да извърши нещо против волята си. Петков с агресивен тон казал на Йоловски, че трябва да съгласува задължително с Божанов действията си, когато предприема уволнения на хора, назначени от Божанов, както и всичко, което прави като министър, включително важните стратегически въпроси, провеждането на обществени поръчки и всякакви процедури по възлагане. Казал му, че всички важни решения трябва да взема след предварително одобрение на Божанов, както и да провежда ежеседмични срещи с него. Петков заплашил, че в противен случай ще има негативни последици за Йоловски в служебен и личен план.

Досъдебното производство е образувано с постановление на СГП от 29.10.2023 г. въз основа на данни от проверка, възложена на Комисията за противодействие на корупцията след сигнал от група народни представители за оказван натиск от  Петков и Божанов спрямо министъра на електронното управление да възложи на конкретни фирми дейности на стойност 650 млн. лв. без да се приложат правилата на Закона за обществените поръчки.

По делото е събран значителен по обем и съдържание доказателствен материал - разпитани са множество свидетели, приобщени са относими документи, назначени и изготвени са експертизи, с разрешение на съда са събрани трафични данни, приложени са материали от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, извършена на Министерството на електронното управление по разпореждане на СГП, приобщени са и материали от Държавната агенция „Национална сигурност“.      

С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България, за привличане в качеството на обвиняем за извършено от народен представител престъпление от общ характер е необходимо неговото писмено съгласие или разрешение от Народното събрание. /БГНЕС