Проблемът с шофирането след употреба на предписани от лекар медикаменти не е нов и правото от години търси верния път по отношение на тези казуси. Тук не става дума за тестовете на МВР, които реагират на различни лекарства, включително и на тривиални препарати за настинка, а за ставащите все повече хора, които заради различни състояния – като депресия, безсъние, хронична болка или други разстройства, приемат по предписание лекарства, които „влизат“ в списъка на наркотиците. И именно благодарение на тях функционират „нормално“, включително и зад волана.

Формалистичното прилагане на закона от съдилищата води до автоматичното им санкциониране по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс за шофиране след употреба на наркотични вещества, без да се зачита предписването на медикаментите от лекар и да се установява въздействието им върху конкретния подсъдим и неговата диагноза.

Преди няколко години „Лекс“ изследва подробно проблема, с възможни решения и препоръки на специалисти от различни области на науката – право, токсикология и психиатрия (можете да си припомните тук).

Сега състав на Софийския апелативен съд (САС) постанови решение, което полага нови стандарти за разглеждане на дела, включващи употреба на лекарствени средства (пълния текст на решението виж тук) и отваря вратата за качествена промяна в съдебната практика.

Една нидерландка с ADHD, която избра да помага и заживя в село Раброво

То е по случая на нидерландска гражданка – Сузане ( Faktor.bg преди ден публикува интервю със Сузане Елзинга) и започва като рутинна проверка на пътя в отдалечен район на Северозападна България.

Тя пристига в България през 2023 г., водена от хуманна мисия – доброволческа работа в приют за животни. Историята ѝ е пример за това как глобалното движение на хора в рамките на Европейския съюз може да се сблъска с непреодолими национални правни бариери.

Сузане, която по професия е треньор на кучета с опит от Нидерландия, намира призванието си в грижата за травмирани и изоставени животни в района на Видин и Кула. Заселва в село Раброво, където води скромен живот, работейки дистанционно за нидерландска фирма, за да финансира доброволческата си дейност.

В основата на възникналия правен проблем е здравословното състояние на Сузане. Тя е диагностицирана със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) – невробиологично разстройство, което засяга значителен процент от възрастното население, но в България все още често остава неразбрано или стигматизирано.

От медицинска гледна точка ADHD се характеризира с дисбаланс на невротрансмитерите допамин и норадреналин в префронталната кора на мозъка. Това води до трудности при филтрирането на външни стимули, проблеми с концентрацията, импулсивност и когнитивен хаос.

За Сусанне диагнозата е реалност, която изисква специфична подкрепа. Без терапия мозъкът ѝ функционира в състояние на постоянна „свръхстимулация“, което води до пълно изтощение и мигренозни пристъпи. Парадоксално, но при пациенти с ADHD стимулантите имат успокояващ и фокусиращ ефект, като позволяват на индивида да функционира по начин, който е „нормален“ за останалата част от обществото.

За управление на състоянието, на Сузане е предписана медикаментозна терапия от компетентни лекари в Нидерландия. Терапевтичният план включва два основни лекарствени продукта: лисдексамфетамин и дексамфетамин.

Тези вещества принадлежат към групата на амфетамините, които са включени в списъците на контролираните вещества в много държави, включително и България. Ключовата разлика обаче е в контекста на употребата – медицински предписаната доза е строго изчислена, за да не предизвиква еуфория или опиянение, а единствено да коригира неврохимичния дефицит.

Преди да се установи в България, Сузане е извършила надлежна проверка какви са правата ѝ. Консултирала се е с компетентен орган по европейско законодателство в Нидерландия, получила е медицинско удостоверение, заверено с апостил. Сузане е била информирана, че с тези документи може свободно да пътува и да шофира в ЕС. Удостоверението изрично посочва, че тя не само е годна да шофира, но и че медикаментите подобряват способността ѝ за концентрация, правейки я по-безопасен участник в движението.

Сблъсъкът ѝ с българските власти се случва на 18 юли 2024 г. и води до каскада от негативни последици за Сузане. Тя е спряна за проверка, докато отива към езерото край Кула с кучетата си и след това е обвинена за шофиране след употреба на амфетамин и метамфетамин. Отнети са шофьорската ѝ книжка и личният ѝ автомобил, а за човек, живеещ в изолирано село като Раброво, това означава социална смърт – невъзможност за достъп до храна, банкомат, лекар и ветеринарна помощ за животните в приюта.

Сузане описва периода като „смазващ“, изпълнен с безсилие и усещане за институционален тормоз, при който тя е била третирана като престъпник, въпреки че е спазвала стриктно своя медицински режим.

Формалният подход в решението на съда в Кула 

На 19 март 2025 г. районният съд в Кула (състав с председател съдия Дияна Дамянова-Цанкова) признава Сузане за виновна по обвинението за шофиране след употреба на наркотични вещества. И я осъжда на три месеца затвор условно, с три години изпитателен срок, лишава я от правото да шофира за осем месеца и отнема автомобила ѝ в полза на държавата.

Съдът приема за безспорно доказано, че на 18 юли 2024 г. Сузане е управлявала своя автомобил „Волво V50“ след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Те са класифицирани като високорискови съгласно Списък I към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Основното доказателство, на което се опира съдът, е токсикохимичната експертиза по делото, изготвена от експерти към Медицинския институт на МВР, която установява наличието на тези вещества в кръвната проба на подсъдимата.

Логиката в решението на съда в Кула почива на разбирането, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е формално – т.е. престъпление на просто извършване. Това означава, че за да бъде едно лице виновно, е достатъчно в организма му да бъде открито наркотично вещество, независимо от това дали то е повлияло на реакциите му, кога е било прието и с каква цел.

Съдът отхвърля аргументите за медицинска употреба като „средство за защита“, което според него не се подкрепя от събраните доказателства, тъй като експертизата на МВР не е коментирала връзката между лекарството и положителния резултат.

След това съдът прави извод, че ако в медикамента се съдържа амфетамин и подсъдимата е знаела това, тя не е следвало да управлява автомобил в България, независимо от нидерландските ѝ разрешителни (т.е. напълно е пренебрегнат принципът за свободно движение и взаимно признаване на медицински предписания в ЕС).

Защо решението на районния съд е отменено, а делото – възобновено

Сузане сменя защитата си и адвокатът ѝ подава искане за възобновяване на делото до Софийския апелативен съд.

Аргументите за това са и материалноправни – несъставомерност на деянието, и процесуални – непълнота на доказателствата.

В искането се застъпва тезата, че дори формално да са налице признаците на престъплението, деянието на Сузане не е престъпно поради своята малозначителност. И се настоява по нейния случай да бъде приложен т.нар. смесен подход по отношение на шофирането „след употреба на наркотични вещества“. (При консервативния подход наличието на вещество е равно на престъпление, при либералния – „употребата“ се приравнява на „въздействие“ и се изисква доказано повлияване върху способностите на водача, а при смесения подход се признава формалният признак, но се изследва степента на обществена опасност във всеки конкретен случай).

Защитата изтъква, че Сузане не е била в състояние на опиянение, не е имала нарушени реакции и е шофирала по-безопасно благодарение на лекарството. Обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност, не са били засегнати, а напротив – терапията е осигурила тяхното опазване.

Що се отнася до процесуалните нарушения, в искането се сочи, че районният съд в Кула безкритично е приел резултатите от лабораторията на МВР, която не разполага с техническа възможност да разграничи незаконни наркотици от легални лекарствени продукти и няма вещи лица – токсиколози, които да определят времето на употреба, концентрацията на веществото и неговото въздействие върху централната нервна система на подсъдимата. Освен това лабораторията на МВР не е изследвала метаболитното преобразуване на лисдексамфетамина.

В искането се подчертава, че съдът е бил длъжен да назначи повторна експертиза, която да бъде извършена от химикотоксокологичната лаборатория на Военномедицинска академия – София, която е единствената с необходимия капацитет за подобни изследвания в България.

Като разглежда всички доводи в искането, САС приема, че присъдата на РС-Кула е постановена при „непълнота на доказателствата“ и в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Т.е. не са взети всички мерки, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина и не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Съдът критикува първата инстанция за това, че е оценила твърденията на подсъдимата единствено като „защитна теза“, без да положи усилия да ги провери обективно.

С решението си съставът с председател Камен Иванов и членове Величка Цанова (докладчик) и Атанас Ст. Атанасов не само възобновява делото, но и полага нови стандарти за разглеждане на дела за шофиране след употреба на лекарствени средства.

Основните критични точки в решението на САС са:

– Игнориране на медицинския контекст: Първата инстанция е пренебрегнала представените документи за ADHD и предписаната терапия, които са били от ключово значение за изясняване на съставомерността от обективна и субективна страна.

– Необоснованост на заключенията: Изводът, че подсъдимата е била длъжна да знае, че медикаментът е забранен, е направен без експертна информация за метаболитното преобразуване на веществото.

– Липса на адекватна експертиза: Вещото лице от МВР само е признало, че лекарството не е одобрено за употреба в България и не е могло да предостави информация за неговото действие върху централната нервна система на пациента

Апелативният съд заявява, че първата инстанция е следвало да допусне повторна химико-токсикологична експертиза, изготвена от експерти от ВМА-София, „които да отговорят на значимите за изясняване на обективната истина по делото въпроси – какви са характеристиките на медикаментите „Лисдексамфетамин“ и „Дексамфетамин“ и тяхното метаболитно преобразуване, какво е тяхното въздействие при установената при подсъдимата диагноза ADHD, приема на същите има ли за последица отчитане на положителен резултат за наличие на амфетамин и метамфетамин, какво е било влиянието на приемания медикамент върху реакциите ѝ при шофиране“.

И указва на новия състав на районния съд, който ще се произнесе по делото: „След приемане на заключението, медицинските свидетелства, представени и по настоящото производство и всички събрани доказателства, решаващият съд следва да прецени и какво е субективното отношение на Сузане към деянието“.

Решението на САС поставя началото на качествено нов етап в тълкуването на чл. 343б, ал. 3 от НК по две основни причини.

Първата е свързана с това, че досега съдилищата често се чувстваха обвързани единствено от химическия резултат на изследването на кръвта. Решението на САС изисква съдът да търси обективната истина отвъд числата на лабораторията, изследвайки произхода на веществото и неговата функция в организма.

А втората е, че САС признава, че диагноза като ADHD и съответното ѝ лечение са факти с правно значение. Това отваря вратата за много други български и чужди граждани, които приемат лекарства за епилепсия, депресия или хронична болка, да не бъдат превръщани автоматично субекти на наказателно преследване.