САЩ планират да прекратят дългогодишната военна помощ за европейски съседи на Русия, тъй като администрацията на президента Доналд Тръмп настоява континентът да играе по-голяма роля в собствената си отбрана, съобщиха медиите в четвъртък. „Вашингтон пост“ цитира шестима запознати с въпроса. Според вестника прекратяването ще засегне стотици милиони долари помощ, насочена към укрепване на отбраната срещу Русия.

За същия проблем пише и британският  в. „Файненшъл таймс“, цитиран от УНИАН. 

Според изданието, служители на Пентагона са заявили на европейски дипломати миналата седмица, че САЩ вече няма да финансират програми за обучение и екипиране на войски в източноевропейски страни, които биха могли да се окажат на фронтовата линия при евентуален конфликт с Русия. Отбелязва се, че програмата на Пентагона по раздел 333, трябва да бъде одобрена от Конгреса на САЩ, но администрацията на Тръмп не е поискала допълнителни средства. В същото време вече одобрените средства ще бъдат налични до края на септември 2026 г.

Говорител на Белия дом заяви, че ходът е в съответствие с усилията на президента Тръмп да „преоцени и коригира“ чуждестранната помощ и е в съответствие с указа, който той издаде в първия си ден на поста. Служителят заяви: „Тези действия бяха координирани с европейските страни, в съответствие с изпълнителната заповед и дългогодишния акцент на президента върху това Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана“. 

Важно е да се отбележи, че съкращенията на финансирането по Раздел 333, според оценки на помощници в Сената, биха засегнали програма с глобален бюджет от над 1 милиард долара, потенциално намалявайки стотици милиони долари разходи на САЩ в страни, граничещи с Русия. Пентагонът не е казал на законодателите точната сума, която няма да бъде предоставена. 

Според Службата за отчетност на правителството на САЩ, програмата ще отпусне 1,6 милиарда долара за Европа между 2018 и 2022 г., което представлява приблизително 29% от глобалните разходи по раздел 333. Основните получатели са Естония, Латвия и Литва. 

Ходът изглежда има за цел да насърчи по-богатите страни от ЕС да предоставят повече помощ за сигурност на граничните си държави, каза европейският служител. Европейските правителства бяха смаяни от съобщението и търсят повече подробности от Вашингтон. Те се опитват да разберат дали вътрешното финансиране ще може да запълни празнините или съкращенията ще засегнат критични елементи на европейската сигурност.

„Ако действат твърдо, това ще има сериозни последици“, каза един дипломат, добавяйки, че НАТО със сигурност ще пострада, защото част от финансирането е насочено през алианса. 

Втори дипломат добави: „Това е много обезпокоително и много несигурно“. 

Сенаторът Жан Шахин, водещият демократ в Комисията по външни отношения на Сената, нарече съкращенията „грешна стъпка, която изпраща грешно послание, докато се опитваме да накараме Путин да седне на масата за преговори и да възпре руската агресия“. Друга американска програма, която предоставя на страните финансиране за закупуване на скъпи въоръжения като изтребители, кораби и танкове, не е засегната от последния ход, каза източникът. 

Отбелязва се, че Балтийската инициатива за сигурност, отделна програма, създадена през 2020 г. за укрепване на въоръжените сили на Естония, Латвия и Литва, също е изложена на риск. Миналата година Конгресът одобри 288 милиона долара в подкрепа на инициативата. Белият дом не поиска допълнително финансиране за програмата в бюджета за следващата година. Източник, запознат със ситуацията, каза, че администрацията преразглежда програмата. Пенсионираният американски адмирал Марк Монтгомъри заяви, че загубата на американска помощ за сигурност ще бъде „много тежка“ за балтийските държави. | АФП, БГНЕС