Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. промени европейската сигурност и в резултат на това - подхода на европейските държави към сигурността им. Финландия и Швеция се отказаха от историческото си неприсъединяване, за да се присъединят към НАТО. Германия се стреми към "Zeitenwende" или исторически прелом, опитвайки се да изпълни закъснялата задача да скъса с десетилетията на прекомерна активност по отношение на Русия. За да не остане по-назад, Франция започна своя собствена исторически път. Но докато Съединените щати предоставиха на Украйна оръжия и разположиха повече войски в Европа, те все още не са извършили съответната промяна в стратегическия си подход, която историческият момент изисква, пише в коментар Андрю А. Михта за Атлантическия съвет.

Как трябва да изглежда стратегията на САЩ в Европа занапред?

На първо място, Съединените щати се нуждаят от стратегия за Европа, която да гарантира американските интереси, като същевременно значително намали разходите на САЩ за защита на Европа. За да се постигне това, ще е необходимо да се прехвърли основната част от конвенционалното възпиране в НАТО и, ако е необходимо, колективната отбрана върху европейските съюзници, като САЩ осигурят ядрен чадър и високотехнологични средства. Съединените щати трябва да изместят разговора от вечната дискусия за това какъв процент от брутния вътрешен продукт трябва да се изразходва за отбрана от всеки член на НАТО. Вместо това вниманието трябва да бъде насочено към конкретните военни способности, които всеки съюзник трябва да осигури. Стратегията на САЩ трябва да се гради върху сътрудничество с държави, които споделят общи възприятия за заплаха, когато става въпрос за Русия, и поради това са решени да работят със Съединените щати, за да гарантират сигурността си. Накратко, Съединените щати се нуждаят от стратегия за Европа, която да насочи вниманието и ресурсите им към страните, които правят най-много за противодействие на Русия.

Твърдението, че през последните три десетилетия Европа се е отървала от бремето на отбраната, е вярно, особено като се имат предвид не само съкращенията на персонала и оборудването, но и недостатъчните инвестиции в отбранителната индустрия. Критиците, които обвиняват Европа, че не е направила достатъчно, са прави. За да може една нова стратегия за Европа да функционира и занапред, Вашингтон трябва да си изясни как различните държави в НАТО възприемат заплахата, която представлява Русия, както и кои държави са готови да допринасят за отбраната и кои го правят неохотно или са само консуматори.

Европейските съюзници, които не инвестират в отбраната, трябва да бъдат предупредени; проблемът не може да бъде прикриван зад дипломатически любезности. Това послание трябва да продължи да бъде двигател на вътрешните дискусии в Алианса, а Съединените щати трябва да дадат приоритет и да подкрепят онези съюзници, които сериозно се отнасят към "прехвърлянето на тежестта", когато става въпрос за колективно възпиране и отбрана. Срещата на върха на НАТО във Вилнюс миналия месец ангажира Алианса с ново поколение регионални планове и нов модел на силите, представени от Върховния съюзен командващ в Европа, но много ще зависи от готовността на съюзниците да се превъоръжат и да придобият онези военни способности, необходими за изпълнението на плановете.

Страните по източния фланг на НАТО са водещи в тези усилия като плащат своя "справедлив дял" и повече. Това включва преди всичко Полша и балтийските държави, но също така Финландия, Румъния, а скоро и Швеция. Норвегия също увеличи усилията си в областта на отбраната, като Комисията по отбрана препоръча значително увеличение на разходите за отбрана. Макар че западноевропейските съюзници се забавиха с възстановяването на своите способности, в НАТО се наблюдава ново усещане за цел, като е налице консенсус, че Алиансът трябва да се върне към своите корени на колективното възпиране и отбрана. Този по-широк консенсус трябва да осигури рамката на НАТО, в която Съединените щати да изпълняват новата си стратегия. Не става въпрос за различно третиране на ангажиментите за сигурност към съюзниците, тъй като разпоредбите на Вашингтонския договор се прилагат в цялото трансатлантическо пространство. По-скоро става въпрос за използване на усилията на съюзниците, които усещат най-силно руската заплаха, за укрепване на НАТО и намаляване на разходите на Съединените щати.

С Финландия и Швеция в НАТО и с Полша, която се ангажира да изгради 300-хилядна армия с най-големия броневи потенциал в Европа, САЩ ще имат съюзници, които са способни и готови да гарантират, че възпирането срещу Русия ще продължи. Целта трябва да бъде Украйна да влезе в НАТО, като по този начин се добавят бъдещи украински сили за мирно време, които може би ще достигнат 350 000 войници. Подобен ход би променил драстично уравнението на силите между Русия и НАТО в полза на Алианса, позволявайки на Съединените щати да се съсредоточат върху Китай, без да компрометират интересите си в областта на сигурността в Европа.

Тази нова стратегия на САЩ за Европа трябва да даде приоритет на държавите от "интермариума" между Скандинавско, Балтийско и Черно море, които бързо се превръщат в новия център на тежестта в НАТО. Те споделят оценките за заплахите и решимостта да инвестират в своите армии, както и готовността да достигнат до творчески решения за повишаване на тяхната ефективност. Това включва, например, подписаното на 16 март споразумение между четирите скандинавски държави за съвместно използване на военновъздушните им сили. Като част от новата си стратегия Съединените щати следва да пренасочат част от силите си от Германия към източния фланг, във Финландия, Полша и евентуално Румъния, като същевременно поискат от тези страни да разположат свои сили в балтийските държави. След това Съединените щати биха могли да изтъкнат в рамките на НАТО, че Полша трябва да замени Германия в Литва като водещ член на Алианса, изпълняващ Рамковата концепция за нациите от 2014 г., а Финландия да замени Канада в Латвия. Накратко, новата стратегия на Съединените щати за Европа трябва да постави акцент върху държавите, които приемат присърце своите ангажименти за отбрана в НАТО и имат желание и готовност да действат в случай на криза.

Критиците може да твърдят, че подобна стратегия ще отслаби силата на НАТО, тъй като няма да използва традиционния фокус на САЩ върху Германия; в крайна сметка Вашингтон настоява за включването на Федералната република в НАТО през 1955 г. именно защото без Бундесвера Алиансът не разполага с жива сила и конвенционални способности, за да възпре съветския блок. Но това всъщност засилва необходимостта от нова стратегия на САЩ по две причини: Първо, източният фланг на НАТО днес минава по границите на Финландия, балтийските държави, Полша и Румъния. Това са граничните държави на днешна Европа, подобно на Бон по време на Студената война - днес Германия е по-скоро логистичен и тренировъчен център за операциите на САЩ и НАТО. Второ, заплахата, която Русия представлява за Европа, се усеща най-силно по източния фланг. Казано по друг начин, както през 50-те години на миналия век геостратегическата логика изискваше от Съединените щати да дадат приоритет на Западна Германия, така днес същият императив трябва да накара Вашингтон да даде приоритет на Полша, Финландия, скандинавските страни, Прибалтика и Румъния. Всъщност може да се твърди, че именно този геополитически разчет, в допълнение към приоритета на Берлин за социалните разходи, е накарал Германия да пренебрегне Бундесвера, превръщайки го в бледа сянка на военните сили на Западна Германия по време на Студената война.

Това е възможност за преосмисляне на стратегията на САЩ за Европа по начин, който да отразява интереса на САЩ да останат в Европа и да съчетава този интерес с политика, която гледа към бъдещето. Ако Съединените щати възнамеряват да укрепят НАТО, като същевременно освободят повече от ресурсите си за Индийско-Тихоокеанския регион, времето за повратна точка е сега.

Преводът е на БГНЕС