Окупацията на украински територии, на Крим и части от Донбас, и продължаващата война остават основен проблем на Украйна през последните седем години. Руската агресия уби хиляди хора, стотици хиляди напуснаха домовете си, унищожи инфраструктурата на поразените от войната региони. Продължаващата милитаризация на окупирания полуостров Крим е заплаха за сигурността на целия Черноморски регион и Европа. 

Преди седем години, на 20 февруари 2014 г., започна въоръжената агресия на Руската Федерация срещу Украйна. На този ден Русия извърши международно престъпление, наруши основните принципи на международното право и европейската система и провокира най-голямата криза в сигурността в Европа след Втората световна война. Нарушавайки грубо териториалната цялост и суверенитета на Украйна, руските войски нахлуха в земите на съседната държава. 20 февруари е приет официално като начало на руската агресия срещу Украйна, а едно от доказателствата за това е отбелязаната на ведомствения медал на МО на РФ дата на началото на операцията.

Медалът «За връщане на Крим» е одобрен със заповед на министъра на отбраната на Руската Федерация от 21 март 2014 г., и на него са изписани датите 20.02.2014 – 18.03.2014. Потвърдената от руското „признание“ дата 20 февруари означава, че агресията е започнала още докато Янукович е действащ президент в Киев. И това разрушава основната теза на Кремъл че „връщането“ на Крим е започнало уж в контекста на „държавен преврат и анархия в Украйна“. След тази дата последва незаконно пресичане на държавната граница на Украйна от Въоръжените сили на РФ, блокиране на украинските военни части и държавни учреждения.

Днес, в резултат на продължаващото временно анексиране на Автономна република Крим от Русия, военно-политическата, социално-политическата и екологичната ситуация в републиката непрекъснато се влошава. Тази тенденция е многоизмерна, дълготрайна и сложна заради грубото нарушаване от страна на Русия на териториалната цялост на Украйна и разпоредбите на международното право, включително тяхното пренебрегване от страна на руските власти в съда. Кризата в АРК се усложнява и от усилията на руската страна да постигне поне частична международна легитимация на незаконното въоръжено отнемане на полуострова. На международно ниво тези усилия на Кремъл се проявяват както на официално ниво на представителство в международни организации и междуправителствени дейности, така и в хода на специални операции на влияние, включително в информационната среда.

След окупирането на Кримския полуостров, Русия започна усилено да го милитаризира, превръщайки го в заплаха за целия Черноморски регион и Европа.

Наред с милитаризацията на Кримския полуостров, се провежда и последователна политика за подмяна на населението на Крим.

По данни на руската статистика в първите месеци след окупирането на полуострова той е напуснат от над 80 000 човека, но през 2018 г. тяхното място е заето от над 177 000 преселници от РФ и страните от ОНД. Инструментите на тази политика са фабрикуването на показни наказателни дела срещу активисти, преследване на журналисти и интелектуалци, непрекъснати обиски и арести в домовете на кримските татари и украинците, насилствената паспортизация и налагане на руско гражданство, ограниченията върху предприемаческата дейност, монополизацията на туризма, синдикални програми за руски бюджетни туристи, военно-патриотично възпитание на деца в училищна и предучилищна възраст и други подобни. Над 10 хиляди руски държавни служители живеят в Крим, ключовите звена в държавните служби също са заети главно от имигранти от Русия. Руските военни пристигат на служба на полуострова, докато кримските военнослужещи често са изпращани да служат в различни региони на Руската Федерация, в нарушение на Женевската конвенция. Положението на репресираните уязвими групи от обществото се усложнява от недопущането на международни наблюдатели и правозащитни организации на територията на полуострова.

На седмата годишнина от агресията Министерство на външните работи на Украйна публикува инфографики (https://mfa.gov.ua/news), показващи количеството на руските войски в Украйна, тяхното въоръжение, броя на украинските жертви на руската агресия, демографските промени и екологичните проблеми.

За да се повиши ефективността на международния отговор на продължаващата окупация на Крим, както и за постигане на основната цел – освобождаването на полуострова и връщането му в Украйна, беше създаден нов международен консултативен и координационен формат, иницииран от Украйна, наречен «Кримска платформа». На 23 февруари, по време на посветеният на ситуация в Крим и Донбас  дебат на  75-тата Генералната асамблея на ООН, постоянният представител на Украйна Сергей Кислица призова страните-членки на ООН да се присъединят към инициативата „Кримска платформа“.

Очаква се платформата да работи на няколко нива: държавни и правителствени ръководители; външни министри; в областта на междупарламентарното сътрудничество; във формата на експертна мрежа. Министерство на външните работи на Украйна вече проведе редица срещи по темата и намери подкрепа на инициативата от страна на Литва, Полша, САЩ, Латвия и други държави.

Създаването на формáта „Кримска платформа“ подкрепи и Европейският парламент в Резолюцията си от 11 февруари 2021 г. относно прилагането на Споразумението за асоцииране на ЕС с Украйна.

Република България, като държава с пряк интерес към сигурността на Черноморския регион, също е поканена да вземе активно участие в работата на Кримската платформа.