Претенциите за политическо целомъдрие прави недопустимо "кръвосмешението" с партиите на статуквото, на олигархията, на завладяната държава
Огнян Минчев
Сектантският политически манталитет не се лекува и неговият естествен резултат е маргинализация. Искаха да правят фундаментална съдебна реформа, настъпиха една и съща мотика няколко пъти и като краен резултат девалвираха самата идея за конституционна промяна. Искаха да се освободят от олигархичния контрол над завладяната държава и неговата персонификация - Пеевски, но тръгнаха да го правят като кооптираха Пеевски в ролята на "златен пръст" на конституционното мнозинство. Искаха да арестуват и отстранят Бойко Борисов от политиката, но го върнаха с пълна сила на власт в компанията изцяло на партии на статуквото - БСП, ИТН, ДПС-Доган. Искаха да сменят корумпираните в системата на дуржавната власт - политическа, съдебна и административна, но решително останаха в опозиция - сега назначенията в т.нар. "регулатори" и всички останали институции - за много години напред - ще се правят изцяло от вече формираното
мнозинство на статуквото
Наблюдавам дилемите и парадоксите на сектантския мироглед още от първите стъпки на политическата опозиция, прерастнала в демократична общност. Наред с достойнствата си, тази общност носи една специфична култура на сектантски радикализъм, която води до самоизолация и самомаргинализация. Когато хвърлим поглед назад, в годините когато тази демократична общност е участвала във властта, нейните представители са генерирали не по малко корупция от всеки друг. Но политическите им сили - от СДС до ПП-ДБ - и техният етос продължават да претендират за политическо целомъдрие, което прави недопустимо "кръвосмешението" с партиите на статуквото, на олигархията, на завладяната държава.
Прекалената претенция за целомъдрие в живота често създава
"стари моми"
Претенцията за политическо целомъдрие, ескалирана до политическо сектантство създава стерилна и в крайна сметка - антисистемна опозиция.
Аз поддържам категорично тезата, че на България днес е нужно редовно правителство. Но не ми е безразлично кой ще присъства в това правителство. Защото си спомням второто и третото правителство на ГЕРБ в периода 2014-2021 г. От 2014 до 2017 г. ГЕРБ управлява с Реформаторския блок. От 2017 до 2019 г. - с Обединени патриоти. Ами имаше разлика, да ви кажа, значителна разлика - въпреки, че главната партия и в двата случая бе ГЕРБ. Управлението с Реформаторския блок постигна значително повече и направи значително по-малко груби политически грешки и провали. Най-вероятно, до няколко дни ще имаме ново редовно правителство. Бих искал да видя поне ДБ като част от него. За съжаление, няма да стане. България няма да спечели от това. Реформите в държавата - също.
Още от Лачени цървули
Руснаците бягат, а ние чакаме да бъдем отново „освободени“
Добре радев да си спомни за поговорката, според която който седи на два стола, винаги пада от тях. И колкото по-усукани са лъжите му, толкова по-болезнено е това падане
Американското отстъпление: ще се простреля ли България в крака?
Въпросът сега е дали страната ни ще бъде сред държавите, които ще участват във формирането на новата европейска система за сигурност, или отново ще изпадне в периферията на процесите и ще бъде принудена да се адаптира към решения, взети без нейно участие
Кремъл ли нареди на Радев да стане като Орбан? Да, категорично!
Прогнозата за управлението на „Прогресивна България“ може да се резюмира съвсем накратко така: накрая на мандата им ще имаме руски телевизор и празен хладилник!