Само дни след изборите от 28 септември в Тираспол в Приднестровието, там отново удари голяма енергийна криза. На този фон се готвят избори за Върховен съвет.

На 2 октомври Сергей Оболонич, самопровъзгласилият се вицепремиер на региона, заяви, че е въведен режим за икономии на газ за период от „седмица и половина“, като обясни обаче, че „нищо няма да се промени за гражданите“.

Това значи, че газът и електричеството няма да бъдат спрени, въпреки че режимът е причинен от „трудности с финансирането, доставките и транспортирането на газ“.

Две неща са странни: какво се случи преди тази ситуация и какво – след това. Две седмици преди изявлението си същият този Сергей Оболонич увери, че „икономиката на региона излиза от газовата криза“ и че „механизмът за гаранция е създаден“. В същия ден бяха обявени увеличения на тарифите и покачвания на цените на енергийните ресурси.

И така, какво се случи, след като този режим на спестявания беше въведен без никаква промяна в живота на хората? На 3 октомври заваляха прессъобщения за прекъсвания и ограничения: „Във връзка с драстичния режим на спестявания, причинен от враждебни външни обстоятелства, котелните помещения на „Тирастеплоенерго“ ще бъдат спрени, а подаването на топла вода ще бъде прекъснато до второ нареждане.“

На 3 октомври, считано от 7:00 ч. сутринта, топлата вода беше спряна в Дубъсари и Григориопол, а в Ръбница, Тираспол и селата от област Слобозия – за няколко часа. В Тигина компанията, снабдяваща града с топла вода, спря да работи. Тролейбусът, обслужващ Тираспол, също спря да се движи.

Тази енергийна криза отново разпали дискусиите относно корекции на бюджета, плащания на вноски по заплати и прекъсвания на електрозахранването. Началото на месеца беше съпроводено и с рязък спад на температурите, дъждовни периоди и метеорологични условия, изискващи отопление в домове и институции.

След 28 септември властите в Приднестровието публикуваха десетки изявления и коментари относно факта, че избирателните права на притежателите на документи за самоличност от Република Молдова, пребиваващи в региона, са били нарушени: не са им били осигурени достатъчно избирателни секции, били са считани за граждани от втора категория и т.н.

Най-изненадващо беше настояването на режима за присъствието на руски военни наблюдатели – тоест, граждани на Република Молдова да влизат в избирателните секции в компанията на руски войници.

Да, вярно е – гражданите на региона не трябва да пътуват километри, за да упражнят правото си на глас. Избирателните секции трябва да са разположени близо до домовете им, както е навсякъде по света.

В същото време гражданите трябва да имат свободен достъп до предизборна пропаганда: за кандидати, платформи, тъмните страни и добродетелите на всеки от тях, журналистически разследвания, дебати.

Приднестровските власти е трябвало да се загрижат за правата на молдовските избиратели, живеещи на левия бряг на Днестър, като им предоставят достъп до телевизионни и радио канали, както и до вестници, издавани в цяла Молдова.

Защо никога не са го позволили повече от тридесет години? Защото не искат. Защото Москва не иска. Освен това, дори и да позволят на жителите на региона достъп до медиите на Република Молдова, мнозина няма да разберат нищо, тъй като румънският език е забранен в региона, а малкото румънскоезични гимназии, които все още се съпротивляват, в продължение на десетилетия са били подложени на заплахи, прекъсвания и блокажи от всякакъв вид.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е издал множество решения, показващи, че самопровъзгласилите се власти възпрепятстват достъпа на жителите на региона до разследвания и информация, нарушават права и свободи и преследват всяка критична позиция.

Решението би било просто: властите в Тираспол биха предложили на хората свободите, определени в решенията на ЕСПЧ. Тогава изборите биха били по-свободни.

Заслужава да се отбележи, че броят на притежателите на молдовски документи за самоличност в региона се е увеличил значително след избухването на руската война в Украйна. Газовата криза – както и всяка друга криза – тласка хората да се сдобият с молдовски документи, които им позволяват да работят, да имат покрив над главата си, да притежават имоти, да пътуват и в крайна сметка – да отопляват домовете си.

На 30 ноември в региона ще се проведат така наречените избори. Би било от съществено значение притежателите на документи от Република Молдова да могат свободно да се кандидатират за длъжности и да водят кампании, журналистите да могат свободно да организират дебати и да провеждат разследвания, а националните и международните наблюдатели да следят процеса на гласуване. Нищо от това не е било възможно досега.

Ако властите в Тираспол не могат да проведат свободни избори, не допускат независими наблюдатели, не приемат дебати, държат гражданите на студено, не разрешават кризи и вече повече от три десетилетия извършват престъпления като сепаратизъм и окупация на територия в Република Молдова – може би е време тези власти да отговорят за действията си и да не атакуват свободно молдовската държава по искане на Русия?/БГНЕС