За убийството на двама императори, била наградена със свобода и станала първият държавен "консултант по отровите"  

Когато си представяме Древен Рим, мислим за гладиатори, легиони и Цезари. Рядко обаче си спомняме за Локуста – жената, чиято престъпна експертиза е била толкова ценна, че император Нерон я измъква от затвора и я превръща в личен "държавен съветник".

Локуста, чието име вероятно означава "скакалец" или "коза", била осъдена на смърт като професионален отровител (venefica). Но съдбата ѝ се променя през 54 г. сл. Хр., когато е вербувана за най-големия атентат в историята на империята.

Сбогом, Клавдий: Атентатът с гъби
Нейната първа и най-голяма поръчка идва от Агрипина Млада, властната майка на Нерон. Целта е Император Клавдий. Агрипина бързала да сложи сина си на трона, преди Клавдий да се размисли.

Задачата на Локуста била да приготви отрова, която да изглежда като естествена смърт. Тя подготвила смъртоносната смес, която била сервирана на Клавдий с любимите му гъби. Когато отровата не подействала достатъчно бързо, Агрипина и лекарят Ксенофон довършили работата с отровно перо, уж за да предизвикат повръщане.

Убийството с отрова е било толкова успешно и прикрито, че Нерон веднага разпознал гения на Локуста.

Веднага след като поел властта, Нерон се сблъскал с друга заплаха – Британик, законният син на Клавдий. Нерон наредил на Локуста да приготви нова, още по-бързодействаща отрова.

Първият опит бил неуспешен, което разгневило Нерон дотолкова, че той лично я заплашил със смърт. Локуста, стресната от гнева на новия си господар, приготвила толкова силна отрова, че когато тя била добавена към охлаждана напитка на Британик, той издъхнал на място.

Историкът Светоний описва, че тялото на Британик почервеняло и той загубил дъх пред очите на всички гости.

"Първия сериен атентатор"
Локуста била щедро възнаградена за "службата" си. Вместо да бъде екзекутирана (както ѝ гласяла оригиналната присъда), Нерон я помилвал.

Тя получила голямо имение в покрайнините на Рим, били ѝ предоставени войници, които да я охраняват. Лично Нерон ѝ наредил да продължи "научната" си работа по отровите и дори да обучава други в изкуството на veneficium.

Въпреки че често е наричана "първият сериен убиец", Локуста се различава от фигури като Катрин Дешайе ("Ла Воазен") от Франция (17-ти век), която извършва аборти и продава отрови по време на Аферата с отровите, или Джулия Тофана от Италия (17-ти век), известна със смъртоносната смес "Аква Тофана". Докато Дешайе и Тофана са работили като независими престъпни предприемачи, Локуста бързо преминава от осъден престъпник към държавно субсидиран експерт по убийства. Нейната уникална роля е, че тя е била инструмент за политическа промяна, чиито действия са документирани от историците като пряко свързани с императорския престол – факт, който я прави уникална в историята на криминалното и политическото отравяне.

Локуста не е била просто сериен убиец, воден от лични подбуди. Тя е била първият исторически документиран професионален експерт по химия и отравяния, чиито умения са били държавно санкционирани и използвани за преначертаване на политическата карта на Римската империя.

Нейната история приключва едва след падането на Нерон през 68 г. сл. Хр. Новият император Галба я осъдил на смърт, като този път присъдата била изпълнена – тя била разведена из града и екзекутирана, слагайки край на най-смъртоносната кариера в римската история.