"Като воля - има я, като процес е комплицирано и това е част от разговорите". Така министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи отговори на въпрос за вписването на българите в конституцията на държавата като държавотворен народ. Не можем да го обещаем като правителство, защото нямаме необходимото мнозинство в парламента, но имаме воля в конституцията да влязат и българите, и черногорците, и хърватите. Защото това е нашето най-силно оръжие - мултиетническата демокрация, която изградихме, каза Османи в интервю за македонската телевизия Канал 5, предава БТА.

Ден преди изслушването му по отговорите на Република Северна Македония в комисията по външните работи министърът говори по всички точки от пакета 5+1, уточнявайки, че като документи и в петък, на откритото заседание, няма как да бъдат показани отговорите, защото това са работни и неокончателни документи и не могат да се публикуват, но е отговарял на всички въпроси, свързани с преговорите и в тях няма нищо, което да смущава гражданите.

Република Северна Македония е модел на държава по отношение на етническите права, заяви Османи и добави, че дори му е добре, че темата на преговорите с България се е преместила там, "където сме най-силни - правата на общностите. Държавата нищо не изгуби от Рамковия договор, тя е такава, каквато е, заради Рамковия договор. Не трябва да изграждаме стена срещу нещо, което не ни заплашва. Етническите групи трябва да си намерят място под слънцето. Тук сме силни. Това е наш терен - правата на етническите общности", каза Османи.

Според него не бива да се създава истерия и с точката за ненамеса във вътрешните работи, която в Република Северна Македония се коментира като отказ да бъдат защитени интересите на "македонското малцинство в България". Според него има решение и по въпроса с говора на омразата. "Не ни е необходим. Има наследени нагласи от времето на Югославия, които са били държавна позиция по отношение на съседите и които са наследени дали съзнателно, или по инерция. Не сме длъжни да носим това бреме от един съюз, от който сме излезли. Ние вече сме в съюз с България, с Албания или Гърция и не е нужно да носим този товар. Ние трябва да изградим наша позиция, на нашата независима държава. И в това трябва да влезем смело не само за наследения, но и за сегашния говор на омразата. Има и практични решения по въпроса, напр. двете правителства да създадат институция, която да следи и да реагира на говора на омразата. Да се институционализира, докато това не стане нормална култура на общуване по отношение на междусъседските отношения", посочи Османи.

"Реабилитацията на българите, пострадали по време на комунизма - това не е нещо, което да ни напряга. През един европейски процес, в който ще се даде възможност на гражданите да научат повече за това, че сред техните предци, заради етническо самоопределяне е имало хора, които са били репресирани - това трябва да се направи не само за гражданите с българско самосъзнание", каза още той. Според него е възможно да се улесни достъпът до архивите за гражданите. "Не смятам, че трябва да носим тежестта на миналото. Да не носим бремето от въпроси, за които не сме били отговорни", посочи Османи."Това е решено през 1999 г. с декларацията, подписана от правителствата на Любчо Георгиевски и Иван Костов, и препотвърдено през 2017 г. в Договора за приятелство. Формулировката е една и съща - не се намесваме в начина, по който България се отнася към общностите, защото това са вътрешни работи", посочи Османи.