Ако хранилището в Чирен не бъде запълнено 100% и не заработи газовата връзка с Гърция, има риск от дефицит
Все още няма подписан договор за доставка на американски втечнен газ. Това зяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Станислав Тодоров.
Ако хранилището в Чирен не бъде запълнено 100% и не заработи газовата връзка с Гърция, има риск за доставка на газ към потребителите и топлофикациите, добави шефът на КЕВР.
"До момента мисля, че се водят преговори, но до колкото съм информиран, не мога да потвърдя дали има подписан такъв. В момента, в който се пристъпи към такава стъпка, трябва да го представят договора в КЕВР за одобрение. Второто нещо, което трябва да се случи, за да гарантираме потреблението в България е да напълним Чирен на 100%. Към момента е 23%. Според мен е твърде малко. С около 15% трябва да се пълни Чирен от тук нататък без да се пропуска дори един ден, за да може да се напълни до 1 октомври. Третото нещо, което трябва да се случи, е газовата връзка с Гърция да е построена и оперираща", каза Тодоров.
Спекулация е, че ще има режим на тока у нас, каза още шефът на КЕВР. Защото България има капацитет да произвежда почти два пъти повече, отколкото консумира. Ако кризата се задълбочи е вариант да спрем износа на ток, но Тодоров не вижда реалистична хипотеза това да се случи.
Той каза още, че вероятно най-евтината енергия ще бъде през деня, а не както преди време през нощта. У нас и в съседните държави се инсталират много фотоволтаични инсталация и през деня между 12.00 и 16.00 часа е най-ниска енергия през цялото денонощие.
"България произвежда голяма част от електричеството в целия Балкански полуостров, имаме излишък от електричество и заедно с АЕЦ-Козлодуй българските потребители могат да получат електричество на сравнително ниска цена. Махнахме дотациите, които получават всички ВЕИ -производители и ги прехвърлихме към бита", ката обясни Тодоров предложението на КЕВР за поскъпване на електроенергията едва с 3.3%.
Тодоров заяви, че адмирира промените, които предлага Министерство на енергетиката и ИТН в Закона за енергетиката, тъй като позволяват да се използва нов механизъм - т.нар. блоктарифи. Те имат за цел да защитят най-уязвимите потребители, тези с най-ниско потребление. С двустаен апартамент, които консумират примерно до граница 200 kWh - което е сметка около 40-50 лв. Всеки потребител с такава сметка ще има уверение, че тя ще остане такава за в бъдеще, уточни Тодоров. Ако е превиши тази граница, се плаща по-висока цена. Каква ще е границата, ще предложат експертите.
Тодоров смята обаче, че не трябва да се бърза с блоктарифите, защото за битовите потребители са осигурени поносими за следващата година.
За повишението на цената на парното Тодоров заяви, че за някои е много, но за разлика от тока България не произвежда газ и трябва да внася, и за съжаление той има своята цена на международните пазари.
Фактор
Ако хранилището в Чирен не бъде запълнено 100% и не заработи газовата връзка с Гърция, има риск за доставка на газ към потребителите и топлофикациите, добави шефът на КЕВР.
"До момента мисля, че се водят преговори, но до колкото съм информиран, не мога да потвърдя дали има подписан такъв. В момента, в който се пристъпи към такава стъпка, трябва да го представят договора в КЕВР за одобрение. Второто нещо, което трябва да се случи, за да гарантираме потреблението в България е да напълним Чирен на 100%. Към момента е 23%. Според мен е твърде малко. С около 15% трябва да се пълни Чирен от тук нататък без да се пропуска дори един ден, за да може да се напълни до 1 октомври. Третото нещо, което трябва да се случи, е газовата връзка с Гърция да е построена и оперираща", каза Тодоров.
Спекулация е, че ще има режим на тока у нас, каза още шефът на КЕВР. Защото България има капацитет да произвежда почти два пъти повече, отколкото консумира. Ако кризата се задълбочи е вариант да спрем износа на ток, но Тодоров не вижда реалистична хипотеза това да се случи.
Той каза още, че вероятно най-евтината енергия ще бъде през деня, а не както преди време през нощта. У нас и в съседните държави се инсталират много фотоволтаични инсталация и през деня между 12.00 и 16.00 часа е най-ниска енергия през цялото денонощие.
"България произвежда голяма част от електричеството в целия Балкански полуостров, имаме излишък от електричество и заедно с АЕЦ-Козлодуй българските потребители могат да получат електричество на сравнително ниска цена. Махнахме дотациите, които получават всички ВЕИ -производители и ги прехвърлихме към бита", ката обясни Тодоров предложението на КЕВР за поскъпване на електроенергията едва с 3.3%.
Тодоров заяви, че адмирира промените, които предлага Министерство на енергетиката и ИТН в Закона за енергетиката, тъй като позволяват да се използва нов механизъм - т.нар. блоктарифи. Те имат за цел да защитят най-уязвимите потребители, тези с най-ниско потребление. С двустаен апартамент, които консумират примерно до граница 200 kWh - което е сметка около 40-50 лв. Всеки потребител с такава сметка ще има уверение, че тя ще остане такава за в бъдеще, уточни Тодоров. Ако е превиши тази граница, се плаща по-висока цена. Каква ще е границата, ще предложат експертите.
Тодоров смята обаче, че не трябва да се бърза с блоктарифите, защото за битовите потребители са осигурени поносими за следващата година.
За повишението на цената на парното Тодоров заяви, че за някои е много, но за разлика от тока България не произвежда газ и трябва да внася, и за съжаление той има своята цена на международните пазари.
Още от България
Весела Чернева: Не измервам българския национален интерес в руски олигарси и офицери от КГБ
От своя страна Огнян Дъскарев брани като Ватросов сегашната външнополитическа линия на страната и отсече, че България остава лоялен член на НАТО.
Андрей Гюров: Многослойната дипломация на Радев все пак има граници и това са границите на абсурда
„На какво точно държим? На санкциониран режим, който с кръв смазва гражданите си, който финансира терористите от Хизбула, Хамас, хутите…?", пита бившият служебен премиер
Радев кандърдисва "Америка за България" да финансира повече научни проекти
От своя страна представителите на фондацията поставиха въпроси, свързани с правната рамка, регулираща дейността на неправителствените организации|