Шефът на ВВС осъди Николай Ненчев, че го нарекъл "предател" - той събира рубли и копейки да му изплати обезщетението

Командирът на ВВС Николай Русев е осъдил бившия военен министър Николай Ненчев за това, че го е нарекъл "национален предател" в свой пост във фейсбук, публикуван преди време, съобщи самият Ненчев.  Новината стана факт точно по време на предизборната кампания за президент, в която бившият министър на отбраната участва като кандидат на БЗНС.

Пред съда Русев е заявил, че е бил фрустриран, станал по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав, почувствал се засегнат, избягвал публични мероприятия и дори претърпял спад в професионалната си мотивация.

"Ако дори една критична публикация във Facebook е довела до сериозен професионален и емоционален срив, готов ли е човекът за отговорност, при която ежедневно ще трябва да взема решения под далеч по-тежък натиск?" - коментира Николай Ненчев, отбелязвайки, че публичната длъжност предполага и публична отговорност и че политическият спор може да бъде тежък.

"Аз ще продължа да защитавам своята позиция – че България трябва да остане твърдо в НАТО и ЕС, че българската армия трябва да бъде надежден съюзник и че всяко отклоняване към руската сфера на влияние е опасно за националния ни интерес." - категоричен е Ненчев. 

В коментар пред Faktor.bg той заяви иронично, че събира волни пожертвования от рубли и копейки, за да изплати на Русев постановеното от съда обезщетение от 2000 евро. Неговата равностойност е 186 000 руски рубли.

Пълният текст на позицията на Николай Ненчев:

Ген. Николай Русев – командирът на Военновъздушните ни сили, ме е осъдил за сумата от 2000 евро, равняващи се на 186 000 руски рубли, за неимуществени вреди.

Поводът е мои публични оценки и политически квалификации, в които съм го нарекъл „национален предател“ и „предател, който служи на чужди (руски) интереси“.

В публикациите си съм изразявал позиция, че действията и публичните му изказвания са част от тенденция, която според мен застрашава евроатлантическата ориентация на България.

Сред изразите, които съм използвал, са:

„Ген. Николай Русев за пореден път показа как проруското генералско лоби от кръга Радев–Янев иска да завлече България в орбитата на Путин.“

„Пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз.“

„Ясно виждаме проруските лобисти на Путин в България.“

„Бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната във властовата територия на Русия.“

„Поставя НАТО-вска България в зависимост от Русия на Путин.“

„Забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към суверенния ни избор.“

„Изключително арогантен.“

„Предател, който служи на чужди (руски) интереси.“

„Какъвто министърът /Янев/ – такъв и генералът.“

„Хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на Кремъл.“

„Хибридна, пропутинска реторика“ и „кремълски плам“.

„Хибридна военна хунта.“

„Безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“.

„Привидният му образ на „натовски генерал“ и „довчерашен атлантик“.

Това са тежки политически оценки. Не ги отричам. Заставам зад правото си да критикувам публично действията и позициите на висши държавни и военни фигури, особено когато става дума за националната сигурност, членството ни в НАТО и стратегическия избор на България.

Но в случая има нещо, което буди у мен сериозни въпроси.

Според изложеното в съдебния спор тези публикации са предизвикали у ген. Русев силен емоционален и професионален дискомфорт. Посочва се, че той е изпитвал негативни емоции, бил е фрустриран, станал по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав, почувствал се засегнат, избягвал публични мероприятия и дори претърпял спад в професионалната си мотивация.

Нека оставим настрана личните чувства. Въпросът ми е друг.
Ако един висш български военен офицер е толкова силно разтърсен от политическа критика и от коментари в социалните мрежи, какво означава това за способността му да понася огромното напрежение, което съпътства една отговорна командна длъжност?

Днес България е в изключително тежка международна среда. Войната на Русия срещу Украйна продължава. НАТО е подложено на безпрецедентен натиск. България е на източния фланг на Алианса и решенията на висшето военно ръководство могат да имат последствия за националната ни сигурност.

Един потенциален кандидат за поста „началник на отбраната“ трябва да бъде човек с изключителна психическа устойчивост, хладнокръвие, решителност и способност да понася натиск – включително политически, обществен и медиен.

Затова въпросът ми е напълно легитимен:
Ако дори една критична публикация във Facebook е довела до сериозен професионален и емоционален срив, готов ли е човекът за отговорност, при която ежедневно ще трябва да взема решения под далеч по-тежък натиск?

Не поставям под съмнение човешкото право на всеки да бъде засегнат от несправедлива критика. Но публичната длъжност предполага и публична отговорност.

Аз ще продължа да защитавам своята позиция – че България трябва да остане твърдо в НАТО и ЕС, че българската армия трябва да бъде надежден съюзник и че всяко отклоняване към руската сфера на влияние е опасно за националния ни интерес.

Критиката може да бъде остра. Политическият спор може да бъде тежък. Но именно в тежки времена България има нужда от хора, които могат да издържат на натиска и да поставят националния интерес над личното си усещане за комфорт.