Критиците вече атакуват предстоящата администрация на Байдън, обвинявайки я в изпращане на смесени сигнали за Китай. Екипът на Байдън играе на добро и лошо ченге с Пекин. Джейк Съливан призовава американците да подкрепят Австралия в борбата й с натиска от Китай, а Джон Кери разсъждава върху голяма климатична сделка с Пекин. Смесената стратегия на поведение на този етап обаче може би е от полза за екипа на Байдън. Наблюдателите трябва да се притесняват, че новата администрация може да продължи неясните си отношения с основни съперничещи сили като Китай, пише американският вестник The Wall Street Journal, цитиран от "Фокус". 

Смесените сигнали са стандартна дипломатическа техника. В продължение на десетилетия Иран прибягва до стратегията на доброто и лошото ченге срещу Съединените щати и тя се отплати. Американският президент също може да я използва, няма причина да не го прави.

Вярно е, че Пекин не се стреми да възстанови отношенията си - Китай се държи агресивно към Индия, Австралия и други страни. Китайската враждебна дипломация на „вълците-воини“ продължава да действа. Въпреки това управлението на Тръмп беше луд хазарт. Даването на шанс на Пекин да избере дали иска да се разбере с доброто или лошото ченге от администрацията на Байдън ще изясни избора на САЩ.

Играта на лошо ченге през декември 2020 г. няма да подкопае новото правителство. В същото време, ролята на добро ченге може да доведе до неспособност за ефективно справяне с нарастващата заплаха, която Китай представлява за Америка и индо-тихоокеанските й съюзници.

Администрацията на Тръмп може да бъде критикувана дълго време, но нейните членове разбраха, че без геополитически победи няма значение какво мислят американците за изменението на климата, правата на човека и политиката за половете. Ако САЩ бяха загубили във Втората световна война, идеите на Франклин Рузвелт за правата на човека и многостранните организации щяха останат исторически анекдот.

Това не външнополитическа подкрепа в стила „Америка преди всичко“, а точно обратното. Силните съюзи играят значителна роля в геополитическото съперничество. Геополитиката също има ценности. Смята се, че за неспособността на Наполеон да превърне военните си победи в траен ред, Талейран казва следното: „Можете да правите всичко с щикове, не можете да седите върху тях“. С други думи, твърдата сила може да спечели война, но ще отнеме повече, за да се създаде стабилен мир. Успешните държави създават институции, определят норми и утвърждават своята легитимност чрез значими усилия за решаване на международни проблеми.

Екипът на Байдън изпитва носталгия по златните 90-те, когато историята си взе почивка. След Студената война политиката се разглежда като глобално управление. Развитието на по-отворена търговска и финансова система, усилията за справяне с изменението на климата, разпространението на демокрацията, правата на човека и равенството за жените и членовете на сексуалните малцинства излязоха на преден план. Първо терористичната атака на 11 септември, а след това и агресията на Русия и Китай постепенно изместиха фокуса на американската външна политика към съперничеството на великите сили. Той достигна своя връх в Стратегията за национална сигурност, разработена от администрацията на Тръмп през 2017 г. Съгласно тази стратегия „Конкуренцията на великите сили“ е в центъра на американския международен дневен ред.

Мнозина от близкия кръг на новоизбрания президент смятат този ход за трагична грешка, отчасти защото смятат, че изменението на климата и пандемиите са по-страшни и неотложни проблеми от неприятелските велики сили. Освен това те смятат, че човечеството има жизненоважен споделен интерес от решаването на проблеми от общественото здраве до финансовото регулиране, нещо, което националните лидери не могат да игнорират дълго. Според екипа на Байдън разрешаването на тези проблеми ще помогне на САЩ да сформират глобални коалиции, които да засенчат геополитиката. От тази гледна точка националната стратегия за разширяване на глобалното управление е по-добра от стремежа към геополитическо предимство.

За съжаление нещата се получават по различен начин. Общите политически интереси помагат да се оформи геополитическото съперничество. Например Америка и Съветският съюз споделят желание да избегнат ядрена смъртоносна конфронтация, затова успяха да постигнат споразумения за контрол на оръжията. Студената война обаче още не си е отишла.

Геополитиката е на първо място, тук се крие бруталната реалност. Международният ред може да бъде устойчив и ефективен само когато се основава на еднакво стабилна и ефективна геополитика. Целите на глобалното управлението са нещо добро. Важно е да мислите за взаимна изгода и да работите върху споделени ценности, за да вдъхновите съюзниците и да помирите противниците. Но САЩ, заедно със своите съюзници, трябва правилно да изградят силова политика, в противен случай надеждите им за по-мирен и стабилен световен ред ще изчезнат.

В края на президентството на Джордж Буш, Китай и Русия почувстваха отслабването на Америка, затънала в непопулярен конфликт в Близкия изток и финансовата криза. Администрацията на Обама не беше виновна за това, но не беше в състояние да се справи ефективно със ситуацията. През следващите осем години геополитическите условия постепенно ставаха все по-заплашителни, тъй като Русия и Китай действаха агресивно срещу нерешителното и често неразбираемо американско правителство.

Въпросите за световното управление, за които много представители на екипа на Байдън са толкова загрижени, не могат да бъдат разрешени без трезва геополитика, а много демократи го отхвърлят. Външната политика на новоизбрания президент ще се определя от способността му да се справи с този парадокс.