Ще отслабна, ще спра цигарите - как новогодишните цели да станат реалност?

Всяка нова година е време за поставяне на цели и даване на обещания. Понякога успяваме да ги спазим, но се случва и прекалено бързо да се откажем, ако не видим бързи резултати. "Ние хората много често имаме нужда от външен фактор, за да вземем ново решение, сякаш новата година ни опрощава грешки. Новогодишните пожелания са дългосрочни цели. Те идват от по-рационална част от нашата психика. Влизат в една ситуация, в която ние сме изградили навици. Когато влязат в конфликт с тях, започва битката и човекът в един момент се отказва. Навиците винаги носят удоволствие, но не винаги носят полза. Нашият мозък е цар на автоматизираното поведение. Самите цели трябва да са внимателно планирани и да отговарят на определени условия". Това коментира психологът Михаела Георгиева пред BGonAir.

По думите ѝ формулата е емоция плюс ясна и конкретна цел. Необходими са ни 3-4 цели за годината, не повече. Психологът съветва да се опитаме да си представим, че вече сме постигнали целта си и така да събуждаме емоция. "Важно е целите да са реални и постижими. Трябва да помислим зависят ли от нашите качества и способности, измерими ли са, знаем ли точно какво искаме, целта идва ли от "искам" или от "трябва". След като си отговорим на тези въпроси, следва полагането на малки цели, за да се стигне до крайната", каза още Михаела Георгиева. 

"Навиците са на принципа причина-следствие. Хубаво е следствието да го променим. Към бургера няма да са картофки, а салата. 20 дни са необходими да приемем един навик в живота си. Три месеца са необходими той да стане част от ежедневието ни. Започваме с нещо малко - лека търпелива промяна", съветва Георгиева.

По думите ѝ изобилието от информация и възможности ни кара да бъдем тревожни. "Когато осъждаме себе си, не е най-добрият вариант да си поставим цели. Това означава, че не харесваме част от себе си. Хората знаят какво не искат, но не знаят какво искат. Много по-лесно е човекът да каже какво не иска. В този объркан и тревожен свят е много трудно да чуем себе си. Хората започнаха да се чувстват много малки и незначителни, неуверени", добави психологът.