Съвсем очаквано, поне за мен, политикът Радев ще се брандира като консерватор. Но не какъв да е консерватор. Тръмпист. Или ако трябва да бъда по-точен – тръмпутинист.
Повечето хора мислят, че консерватизмът от Тръмпов тип, който за краткост наричаме „тръмпизъм“, се разпространява в България, откакто преди година Тръмп за втори път влезе в Овалния кабинет. Тоест, мълниеносно. Това даде повод за два основни типа коментари: че ветропоказателите в българската политика много бързо са хванали новата посока на вятъра, и че българският народ е по природа консервативен и припознава тези ценности отколе, но досега от страх не е могъл да ги заяви и прояви. След поне три десетилетия либерален гнет сега всеки има възможност
да викне с пълно гърло: „Аз съм консерватор!“
Не е точно така. Радев е последният (засега) от една дълга редица пишман-консерватори, която се вие вече 13 години. От 2013 герберският Институт за дясна политика, създаден да „хвърля мостове между ГЕРБ и Реформаторския блок“, прави систематични и методични усилия да консерв(атиз)ира българската политика.
Българските фронтмени на това богоугодно усилие в момента не са интересни. Най-малкото защото не са оригинални.
Българският консерватизъм е пар екселанс путинизъм.
Сценарият е изцяло кремълски. Консерватизирането“ на българската политика по руски модел е част от челобитието пред Путин. От година – и пред Тръмп.
„Руски консерватизъм“ е идеологията на „Единна Русия“ повече от 20 години. А от 2013 г., когато заради инвазията на русия в Донбас и намесата ѝ във войната в Сирия разривът със Запада стана отчетлив, путин стана негов международен лидер. Оттогава руският президент обвинява държавите от ЕС, че съзнателно разрушават традиционните европейски ценности, националните обичаи и границите между етносите и културите. Противоставя им „традиционните руски ценности“ - опора на русия срещу размиването на моралните норми от западните елити. В публичните му изяви централно място заемат теми като семейството, човешкия живот и свободата на вероизповеданията, благодарение на които русия се противопоставя на деморализацията от Запад.
Исторически имаше неколкократни опити консерватизмът да бъде ашладисан в българската политика. Всички те се провалиха. Първо - след Освобождението, в ново време – чрез късния СДС на Петър Стоянов и Пламен Юруков, комичния РЗС на Яне Янев, и кресливото „Възраждане“ на Костя Копейкин. Всички те доказаха, че подобна партия не може да пусне корени в България. В момента Радостин Василев- Гела размахва консервативен МЕЧ. Румен Радев кове „Движение Нашата България“ , както стана ясно от изтекла информация за „холандската му завера“.
Всички следи обаче водят към Кремъл, не към Белия дом.
От 4 години българо-руските консерватори оправдават агресията в Украйна, громят либералите и се кълнат в Тръмп. Нали се сещате, че тук няма грам идеология?
Макар че се опитват да ни я пробутат. Вдъхновявани от тръмпизма, българските политинженери искат да запазят свободния пазар, тоест икономическата свобода, но да унищожат политическата свобода. Това няма как да стане. Затова маскират марксизма си като консерватизъм. Всички те - пишман-консерватори, комични националисти и „социално загрижени“ етатисти, са насъсквани от путин. Глобалната им цел е един беззъб, разединен и изпразнен от идеологическо съдържание Европейски съюз, и едно безпомощно разединено НАТО.
Какво ще стане, ако постигнат тази цел?
Ще се опитам да обобщя опасността за свободата с цитат от бащата на българския консерватизъм Стоян Михайловски. През 1925 г., в края на жизнения си път, в своите „Размишления“, той се опитва да открие алтернатива на либерализма. И я намира във фашизма на Мусолини. „Трябва да се яви, отбелязва той, желязната ръка, която ще постави всекиго на мястото му и ще докаже на българския народ, че ред не произлиза от безредие“.
Преди пет години Радев вдигна юмрук. Ще го разтвори ли в един друг поздрав?
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg
Коментари (0)