Николай Василев*

В предаване по БНТ социологът Кънчо Стойчев заяви, че бил чел много по въпроса, но така и не можел да разбере що е то "евроатлантизъм"...  

Ами хайде да го обясни простичко.

Евроатлантизмът е разбиране, че континентите, разположени около Северния Атлантически океан - Европа и Северна Америка ( заедно с някои по-далечни земи), представляват единен регион, който е обвързан исторически, политически и културно и трябва да си сътрудничат колкото си може по-активно, както в париране на геополитическите предизвикателства, отправяни от евразийски диктатори, така и в удържането на емиграционния натиск от провалени държави. Евроатлантическите държави са основните носители да концепцията за либерална демокрация, върховенство на закона и разделение на властите и тези общи ценности могат да бъдат съхранени само с общи усилия.

Като политическа идеология на евроатлантизм се противопоставят няколко други геополитически доктрини.

1. Евразийството. Ако първоначално под понятието "Евразия" се е разбирало цялата земна маса на Азия и Европа, то малко след Първата световна война, под това понятие започва да се разбира сърцевината на този суперконтинент, изключваща неговите "полуострови - (Западна) Европа, Близкия Изток, Хиндустан, Индокитай и самия Китай. Според тази идеология страните в тази сърцевина ( Източна Европа, Централна Азия и Сибир) споделят обща история, култура и интереси. Те трябва да бъдат обединени под единно ръководство, което няма как да е "либерално" или демократично.  Както не веднъж е подчертавал един виден  руски идеолог, либерализмът е раково образование за Евразия.

2. Евроголизъм. Това е идеология, според която Европа ( според крайните ѝ привърженици без прекалено атлантическата Великобритания) трябва да бъде отделен геополитически субект, различен както от Евразия, така и от "морските демокрации". Само така Европа можела да съхрани своя етатистки и социален характер.

3. Американски изолационизм. Брат-близнак на евроголизма от другата страна на Атлантика е тамошния изолационизъм. Според неговите пропоненти, Америка е толкова различна от Европа, колкото и от Евразия, от Китай и дори от страни като Канада... Тя трябва да се фокусира около своите интереси. И понеже е малко вероятно Европа да последва Америка при евентуална конфронтация с Китай, то американският интерес изисква Европа да бъде оставена на произвола на съдбата, а да се потърси сътрудничество с основната евразийска сила, като й се предостави сфера на влияние в Европа.

У нас имаме пропоненти както на евроатлантизма, така и на евроголизма, но и на евразийството.

Евроголистите си представят войната в Украйна като конфронтация между Русия и Америка, на която Европа била жертва, при все, че агресията на Путин е преди всичко срещу европейския проект за обединяване на западните европейски страни, които са загубили своите задморски империи и източните - които са се освободили от властта на Австро-Унгарската, Османската и Руската империя. 

Имаме и отявлени привърженици на евразийството, които твърдят, че "векторът на развитие на България е евразийски, а не "атлантически". Макар да не го заявяват публично, сигурно има и такива, които мечтаят за близкоизточна опция.

В тази ситуация евроатлантизмът у нас е нападнат от четири страни. От такива, които оспорват членството на България в  
ЕС и НАТО, от такива, които настояват, че членството в ЕС е по-важно от членството в НАТО и настояват за еманципация на Европа от Америка. Срещу евроатлантизма работят и такива, които хибридно го дискредитират. Защото когато най-гръмогласен защитник на евроатлантизма се окаже политик, който (справедливо или не) се възприема от обществото като олицетворение на задкулисието, и който е санкциониран по акта "Магнитски"...  то това неизбежно разколебава и убедените евроатлантици. И четвъртата атака идва от хора, като Кънчо Стойчев, които упорито внушават, че всъщност няма опасност за българската геополитическа ориентация... макар тя да е очевидна.

*Текстът е публикуван на Фейсбук страницата на автора.