Юрий Швец, американски анализатор, бивш резидент на КГБ на СССР във Вашингтон

 Ще започна с едно малко, но много важно съобщение. Националният дълг на Съединените щати за пръв път в историята достигна 38 трилиона долара. Такова нещо не е имало никога. Анализаторите припомнят, че още на 1 януари тази година дългът беше 36 трилиона. Тоест – от януари досега той е нараснал с 2 трилиона долара. Прогнозите показват, че ако тази тенденция продължи, на всеки пет месеца националният дълг на страната ще се увеличава с още 1 трилион долара. Движението MAGA и неговият лидер, президент Тръмп, които дойдоха на власт с лозунги за радикално съкращаване на дълга, всъщност са свидетели на неговия катастрофален растеж.

Защо го споменавам? Защото тази, уж дребна, информация хвърля голяма сянка върху предстоящите преговори между Тръмп и Си Дзинпин, които, според плановете, трябва да се проведат на 30 октомври. Американците настояват за тази среща, а китайците все още не са я потвърдили. И така, тази новина ще тегне над преговорите, от изхода на които зависи изключително много. Може би не е имало по-важна среща, от която толкова много да зависи съдбата на целия свят – кой ще остане първи в глобалната надпревара и кой ще бъде втори, може би завинаги.

В същото време администрацията на Тръмп концентрира недалеч от Венецуела ударна групировка, която вече надминава по сила онази, която през лятото беше струпана в Средиземно и Червено море, когато се очакваше ответен удар на Иран по Израел след атаките срещу иранските ядрени обекти. Тогава американската авиация беше струпана там, за да предотврати или неутрализира възможен ответен удар. Сега обаче групировката край Венецуела е още по-мощна.

В състава ѝ влиза най-новият, технологично съвършен самолетоносач „Джералд Форд“, на борда на който има около 90 самолета. Освен това – два ракетни крайцера, повече от десет ракетни разрушителя, атомна подводница и десантно-щурмови кораби. Накратко – нещо страховито. За сравнение – през април 1961 г., когато ЦРУ с одобрението на президента Кенеди организира десанта в Залива на прасетата срещу режима на Фидел Кастро, тогавашната групировка не може и да се сравнява с тази днешната. А официалното обяснение сега е, че тя се събира за борба с наркотрафика и наркокартелите. Но никога в историята на човечеството такава армейска мощ не е била концентрирана за „борба с наркокартели“.

Значи какво – готви се война срещу Венецуела с цел сваляне на режима? На една от пресконференциите журналисти питат президента Тръмп:
„Ще поискате ли разрешение от Конгреса за предприемане на военни действия?“
Отговорът на Тръмп: „Не е задължително да искам обявяване на война. Мисля, че просто ще убиваме хората, които внасят наркотици в нашата страна. Ще ги убиваме. Разбирате ли? Те просто ще са мъртви.“

Така отговаря „антивоенният“ президент, който вероятно все още се надява да получи Нобелова награда за мир. Днес Fox News, съобщавайки за пристигането му в Куала Лумпур на сесията на държавите от Азиатско-тихоокеанското сътрудничество, го нарече „върховен главнокомандващ по прекратяването на войните“.

И ето това лице, представяно като миротворец, отговаря по този начин на въпроса защо събира флота край Венецуела. Анализаторите са единодушни – не става дума за борба с наркотрафика. Дори лодките, които бяха унищожени, не съдържаха следи от наркотици или реални наркодилъри. Просто, без санкция на Конгреса, ЦРУ насочва удари срещу лодки, които обявява за „трафиканти“, и така се заобикаля нуждата от доказателства, каквито Пентагонът би изискал.

Какво може да последва? Най-добрият вариант – да се „поиграят на кораби“ и после да се върнат обратно в базите си. Най-лошият – началото на удари по Венецуела, което ще е акт на война. Тогава Тръмп може окончателно да се сбогува с мечтата за Нобелова награда.

Но, изглежда, той все още вярва в миротворческата си мисия. В Куала Лумпур говори за „осем прекратени войни“ и за още една, която скоро щял да „спре“. Ако някой му обясни, че след една „малка победоносна война“ шансът му за Нобелова премия изчезва завинаги, може би ще се откаже. Ако не – тогава, както се казва, „Остап ще понесе така, че няма да се види добро“ – нито за него, нито за Америка.

Докато всичко това се случва, Тръмп в същото време в Вашингтон строи огромна бална зала – по-голяма от футболно игрище, дори по стандартите на FIFA. Сградата ще е с 30–40% по-голяма от самия Белия дом, който ще изглежда като малка пристройка до нея. Предполага се, че залата ще се използва за бизнес събития и приеми – може би дори срещу заплащане, както се предлага нощувка в леглото на Линкълн в Белия дом.

И докато Тръмп се занимава с това, САЩ се приближават до опасна граница, след която ще трябва да се вземат сериозни решения. С концентрирането на ударната групировка в Карибско море той на практика унищожава шанса си за Нобелова награда. А какво следва – само Бог знае.

Що се отнася до Украйна – тази венецуелска операция може да се окаже отвличане на вниманието от войната там. Ако започнат бойни действия във Венецуела, целият свят ще говори за това, а Украйна ще остане в сянка. Русия би могла да се възползва и да ескалира ситуацията, докато всички гледат другаде.

Междувременно Тръмп вече е в Малайзия, където предстои сесията на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество и очакваната среща със Си Дзинпин. Американските експерти в Куала Лумпур работят денонощно, за да подготвят рамката на евентуалното споразумение. Според тях срещата е необходима и трябва да завърши с позитивен резултат, но какъв точно – ще се види.

В полет към Азия Тръмп заяви: „Имам чудесни отношения със Си Дзинпин и ще сключа фантастично споразумение с Китай именно заради това. Но не съм сигурен, че ще го сключим.“

Тези преговори имат потенциал да окажат голямо влияние не само върху света, но и върху Украйна. След последните американски санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, ако Китай се съгласи да намали покупките на руски нефт, това може да помогне за прекратяване на военните действия в Украйна.

И накрая – за да се види ясно изходната позиция на Китай преди срещата, агенция Bloomberg публикува графика: запасите от злато в Китай, основно в Шанхайската златна борса, от години са били под 5000 тона, но само за няколко месеца – от края на миналата година и особено след като стана ясно, че Доналд Тръмп остава президент – те излитат до 40 000 тона. И това не е краят.

Последният пример ще ви дам: миналата седмица при преговорите за важно търговско споразумение между САЩ и Канада правителството на Онтарио показва откъс от документално изказване на Рейгън, където той казва, че тарифите срещу други държави удрят по Съединените щати, по американския потребител, по американския бизнес. Това е точно това, което тази администрация не разбира.

Тръмп веднага прекъсва преговорите. Всичко — с Канада всичко приключи. Така — не му хареса изявлението на Рейгън. Всичко се скъса с Канада. На Канада й писна от това постоянното ухилване и ескалация. И Канада реши да се обърне към Китай. Сега Китай придобива на север свой най-близък икономически съюзник спрямо Съединените щати. Сега петролните потоци от Канада няма да отидат в САЩ, те ще отидат в Китай. Редкоземните метали също ще отидат там — в Китай, и още много други неща. Но най-важното, което някак всички забравиха — не съм сигурен дали в Белия дом знаят за това — има такава работа като NORAD. Това е системата за противоракетна отбрана на Северна Америка, в която влизат Канада и Съединените щати. По всяка вероятност тя е действала постоянно още от времето на Студената война.

Смисълът — това е основният рубеж на отбраната на САЩ срещу ракети, които могат в страшния час да излетят от Русия, от територията на Русия през Северния полюс; всички те трябва да летят над Северния полюс, да преминат въздушното пространство на Канада. И там трябва да бъдат сваляни. Тоест Канада е щитът противоракетен на САЩ. И ето така, стъпкват този щит, плюят го и след това се смеят. А всичко това — защото властите на Онтарио показаха този откъс. Вие сами разбирате. Така че сега как САЩ ще обясняват на същото това население загубата на съюзници — това е болно за националната сигурност на САЩ. Какво ще правят после — не знам. Междувременно Китай, вероятно, пълноценно ще използва възникналата ситуация.