Силяновска шокира дипломатите на Европа в Любляна с нападки срещу ЕС и България

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова шокира европейските дипломати по време на лекцията в Юридическия факултет в Любляна „Конституционни трансформации по пътя към ЕС: реформи или конституционно инженерство?“, с нападки срещу България и ЕС

След като бе попитана от българския посланик в града Красимир Божанов с какво включването на българи в Конституцията на страната застрашава тяхната идентичност, Силяновска вместо да отговори започна да изнася лекция за първокурсници по конституционно право и направи неубедителен анализ на българската Конституция. Според нея конституцията на Северна Македония гарантирала много по-големи права на малцинствата от българския основен закон, докато в нашата конституция имало само един член, който гласи, че всеки гражданин е равен, независимо от пол, раса или етническа и национална малцинствена принадлежност.

Президентът често изтъква своя опит в сферата на правото, но явно не разбира, че този член значи, че всеки български гражданин е свободен да изразява своята идентичност свободно, без обаче това да му се гарантират извънредни права, включително и тогава когато търси връзки с античността.

Европейските дипломатически представители видяха в поведението на Силяновкса нежелание на властта в Скопие да поеме по пътя към ЕС, като изпълни условието за начало на преговорите  - включването на българите в конституцията. 

Силяновска обвини и "ЕС в липса на обща политика за правата на малцинствата".

"Например Франция и Гърция са страни, които дори не са подписали Конвенцията за правата на малцинствата, нито Конвенцията за регионалните и местните езици. Повечето страни членки на ЕС нямат нито една дума за правата на малцинствата в конституциите си. Във вашата Конституция (българската – бел.ред.) няма гаранция за правата на малцинствата. Това имате само в член 6, клауза против дискриминация, която гласи, че всеки гражданин е равен, независимо от пол, раса или етническа и национална малцинствена принадлежност“, каза президентът на Северна Македония.

Според нея, "ако анализираме този проблем през погледа на човешките права и свободи, те са напълно гарантирани и за всички, независимо дали са споменати в Конституцията на Македония или не". Но добави, че правата на македонците в България не се зачитат.
БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС.

Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.

Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби на изчезналата преди близо 40 години държава, създадена от диктатора Йосип Броз Тито./БГНЕС