"Има две теми - какво да се прави, и втората - когато отмине здравната как икономиката и домакинствата да излизат от нея. А сегашната криза е такава, каквато човечеството не е виждало не от Голямата депресия, а според все повече икономисти от преди Първата световна война. Онази, която преживяхме през 2008-2009 г., и някои преди нея бяха главно такива, при които се срива само едната страна на икономиките - търсенето. Т.е. фирмите могат да работят и да произвеждат, но няма търсене, защото хората нямат пари. Което пък се случва, защото финансовият сектор се срива или защото правителствените ресурси трябва да се използват по друг начин. При сегашната криза сривът е едновременно и на двете страни на икономиките - и на търсенето, и на предлагането". Това заяви бившият финансов министър Симеон Дянков пред "24 часа". 

"Хората не могат да ходят на работа, не произвеждат, доходите им се свиват, потреблението също. И се случва едновременно в целия свят. Данните за първите две седмици на април за световната търговия, които излязоха днес, показват, че оборотът ѝ се е сринал на 1/5, или с 20% в сравнение с април преди една година. Само този факт променя начина, по който трябва да се мисли за справяне с кризата. При излизане от криза, при която само търсенето се е намалило, ако централната банка намери пари или вземе заеми, или част от ресурса, който е спестен от минали години като резерв и ги сложи в икономиката, тя много бързо тръгва нагоре. Всъщност това е, което стана в повечето държави след кризата от 2008 г. Излизането от нея се случи за една до две години. Сегашната обаче ще продължи много по-дълго. Защото ние не знаем цялата търговска верига на света, като се е развалила веднъж, дали ще може пак да се образува и в какъв вид", казва още Дянков. 

"Наскоро САЩ оповестиха резултати от проучване за Фукушима, Япония. Помните ядрената авария там. Тя става в район с най-голямата концентрация в производството на електронни автомобилни части в света - за японски и американски коли. След 10 години се установи, че никой не се е върнал обратно. Напълно е загубена тази част от производството. Но и не е отишло на едно място, разпиляло се е и се е локализирало още повече. Затова и очакванията са такива - световните производствени вериги ще се разрушат, няма да се върнат на нивото си, както и на предишните си места, а хората ще търсят местни решения. Нещо като осигуровка с голям икономически смисъл. И това е само за една част на света и за един сектор. Трябват 7-10 години за нова локация, за намиране на нови партньори и всичко останало. Вчера например беше много интересен ден - за първи път пазарът на петрол мина на отрицателни цени. Това просто регистрира факта, че никой не търси тази суровина, защото 80% от хората и производствата не пътуват и не произвеждат. А петролът трябва да стои някъде. За да стане ясно какво означават тези отрицателни цени - ако мога сега в задния си двор да отворя склад, да сложа барели и напиша на компанията с предложение да им ги пазя, те ще ми плащат по 35 долара за барел на ден. Това не се е случвало никога досега", коментира бившият финансов министър. 

"Тази криза показва как може да се работи по различен начин и кои сектори на икономиката са най-податливи на внезапен шок. Видя се, че са туризъм и транспорт. Това не означава, че те ще са същите, когато кризата свърши. Има например въпрос, когато се изчисти здравната криза, дали хората ще използват круизни кораби, самолети. Има дори въпрос дали този туризъм, който познаваме, ще съществува в бъдещето. Отговорът е не, няма да съществува. Това са видимите разрушения от първата вълна. За някои традиционни производства се задава въпросът дали те изобщо ще могат да излязат от кризата. За други - каква трансформация ще претърпят и кого ще повлекат след себе си. Например секторът на недвижимите имоти - той започна да търпи големи удари, особено в частта за офис сгради. Защото хората установиха, че голяма част от тях могат да работят от домовете си, други - че е по-добре да се работи в по-малки офиси. Последната седмица излязоха три големи изследвания в Лондон - едното от тях показва, че противно на очакванията производителността при работа от вкъщи не пада, дори се увеличава", казва Дянков.