Путин е просто един слаб човек. Аз съм един от онези, които се постараха да го направят силен. Но съблазните са твърде много. Кремъл е място на съблазни.
Така започва своя разказ в интервю за БНТ руският политически консултант Глеб Павловски, известен като сивия кардинал на Кремъл, създателя на Путин. Приписваха му изграждането на образа на силния президент-победител. Докато един ден не се оказва, че пропускът му за Кремъл не важи. Така политическият консултант, интелектуалец и бивш дисидент Глеб Павловски разбира, че властта, която е градил, може и без него.
"Нашият поет Волошин казва, че в Кремъл не може да се живее. Аз се влюбих в Путин и това беше непрофесионално. Не може да обичаш клиента си, трябва да работиш с него. Всъщност, тази грешка я направи почти цялата страна. Тя стана фен на Путин. И на Путин, казано на руски, му се завъртя главата", разказа Павловски, който не приема връщането на Путин в Кремъл след рокадата с Медведев. Дотогава работи за Кремъл. Първо съветва Елцин. После консултира проекта „Приемник”. Търси се не просто нов президент, а нов модел на властта. Синтез между демокрацията и носталгиите – по Съветския съюз и по царя. Елцин избира приемника: Владимир Путин. Оставало само да се дорисува образът.
На въпрос вие ли създадохте този червено-бял съветско-царски синтез на путинското мнозинство, той отговаря: "Да, целенасочено работихме върху това. Тези неща са конструкции. Те са изкуствени. И синтезът на съветското с имперското, и синтезът на Путин с държавата – че държавата е Путин, че Путин решава всичко – това е просто спектакъл. Тогава смятах, че е необходим на Русия. За да си повярва страната, че съществува. Преди идването на Путин половината не вярваха, че Руската федерация съществува. Те живееха в Съветския съюз."
Все пак, възможно ли е путинското мнозинство без Путин? "Не, разбира се. А и днес путинското мнозинство го няма. Просто Путин е символ, флаг, надпис на входа на Кремъл. Там пише „Путин”. Кой лежи в мавзолея? Ленин! А кой лежи в Кремъл? Путин", казва политическият консултант.
"Гледах протестите, това са предимно ученици и студенти. Тези младежи са по-радикални, отколкото аз някога, при моето дисидентстване. За тях няма такава голяма заплаха, няма да ги вкарат за дълго в затвора – най-много за ден, за седмица. Само дето днес полицията е по-жестока, отколкото съветската милиция. Сега в нашите избори огромна роля играят фалшификациите при преброяването на гласовете. При Брежнев всичко би съвпаднало. Страната днес е друга. Има пазар, а това означава сделки. В Съветския съюз с нас сделки не сключваха."
По-нататък Павловски споделя: "За щастие в историята и политиката гаранции няма. Времето на Путин отмина; страната се отдели от него и се движи в някаква своя посока. Но Кремъл пречи. Ето проблема: остаряваш и не разбираш страната. Сигурно и аз, ако бях на мястото на Путин, щях да съм стар глупак, който поучава другите. Моите деца постоянно ми го намекват. Само дето аз имам малко поданици.
За Украйна "сивият кардинал" казва: "Това си е война, полу-замразена война. Не мога да застана на някоя от страните; и от двете имам приятели. Това го направи Русия. Тя се намеси в украинската революция. Не трябваше да го прави и ще плати висока цена. То и революцията се оказа корумпирана. Въобще, отбраната на страната не е революция... Така възникна най-опасното място за следващото десетилетие: Донецк – Крим.
Запитан кой е истинския враг на Русия, Павловски коментира: "Русия няма враг. Но враждебността спрямо нас се сгъстява и това е свързано с нашите действия. Ние сами изнасяме навън образа на опасната Русия. Това сякаш ни харесва, носи ни наслада. Но е лоша политика."
Глеб Павловски
Това беше непрофесионално. Не може да обичаш клиента си, казва Глеб Павловски
Фактор Фактор
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.