Скандал с избора на съдии в Съда на Европейския съюз, част от оценителите без познания по френски език и право на ЕС

Зрее  нов скандал, свързан с правосъдието. Но този път не за избор на магистрати в българската съдебна система, а за избор на съдии в Обшия съд на Европейския съюз.

Получената шокираща информация поставя въпроса, какво се твори на наш терен?

Последните думи на експремиера Гюров при сдаването на властта бяха, че не са допуснали в периода на управлението си наглост, алчност, връзкарски назначения, злоупотреба с демократичните ценности у нас или други прегрешения към демокрацията. Но се оказва, че една от последните заповеди на правосъдния министър  Янкулов е за обявяване на Процедура за избор на двама български съдии в Общия съд на ЕС в Люксембург. Заповедта му е публикувана на сайта на Министерството на правосъдието  броени дни преди Великденските празници (Заповед № ЛС-13-52). За сравнение - подобни предишни процедури, обявявани в предходните години, за подбор на български съдия в Съда на ЕС (СЕС) са били организирани при 

спазване на строги правила за прозрачност,

съгласно Постановление на Министерски съвет, публикувано в "Държавен вестник" и след задължително вътрешно ведомствено съгласуване на процедурата с Министерството на външните работи. Явно настоящата процедура е била в зародиш  объркана и непрозрачна - без публичност, без спазване на критериите, определени от Министерски съвет и без достатъчно време за кандидатите за тази позиция да се запознаят с условията и да съберат необходимите за подаване документи, коментират запознати с казуса. Времето за кандидатите е сведено до броени работни дни преди и след Великден (10-13 април т.г.).  

Явно всичко е организирано така, че на процедурата да се явят "точните кандидати".  Времето е точно подбрано – непосредствено преди прехода от служебната власт към новото правителство на Румен Радев. В кулоарите на властта се знае, че риба се лови най-лесно в мътна вода. 

Документи за конкурса подават 17 кандидати, от тях до събеседване с назначената Комисия са допуснати 13 души, а други четирима не получават „зелена светлина“. Оказва се, че не е съблюдавана националната процедура, каквато е организирана преди, а именно: отделно писмен и устен изпит за допуснатите кандидати пред професори със специалност „Френска филология“ за перфектно владеене на езика,  който е официалният работен за правораздавателната институция на ЕС в Люксембург; отделно писмен и устен изпит за познанията на кандидатите по „Право на ЕС“. В настоящия случай, съгласно съобщението на сайта на Министерството на правосъдието, Комисията по подбор е обявила, че „продължителността на събеседването с всеки от кандидатите ще бъде около 60 минути“, т.е. претупване с цел „правилните“ хора да заемат местата. На финалната права комисията класира двама души - адвокат Иван Стойнев и Деян Русанов, които със сигурност са достойни за поста, но проблемът е в 

опорочената  процедура

След провеждане на въпросния подбор - в Министерството на правосъдието се оказва, че са депозирани половин дузина жалби от допуснатите кандидати срещу начина на провеждане на конкурса. Става ясно, че в състава на Комисията е имало един  само един член, владеещ френски език и двама, дипломирани по „Право на Европейския съюз“. Възможно ли е било цялата Комисия (от 5 човека) да са разбирали едновременно и еднакво добре както френски език, така и право на Европейския съюз, за да оценят адекватно, компетентно и по достойнство качествата на 13-те допуснати кандидати? Напълно е невъзможно в тази  ситуация на липса на компетентност едновременно относно френски език и право на ЕС от страна на членовете на Комисията по подбор!

Министерството на правосъдието се измъква от ситуацията с някакъв общ отговор на Комисията, публикуван на сайта на институцията на 19.06.2026 г. От него се разбира, че при оценяването на всеки от кандидатите били отчетени езиковите им познания съобразно техните писмени документи и представянето им по време на събеседването. Това мнение е оценка на един човек или на цялата Комисия – не става ясно?  И второ: "всеки от членовете на Комисията оцени професионално кандидатите съобразно тяхното представяне". Това е мнение на двама души, които разбират от право на ЕС или на цялата Комисия? 

Какво се крие?

Според запознати със ситуацията магистрати остава съмнението, че зад цялата „процедура“ в Министерството на правосъдието прозира фигурата и ръководената от него Българска асоциация по европейско право (БАЕП). Става дума за юриста Александър Арабаджиев, който е председател на БАЕП и дългогодишен съдия в Съда на ЕС в Люксембург. Вече бивш. Публична тайна е, че с гласа на Арабаджиев като член на Конституционния съд е регистрирана в българската политика партията на Ахмед Доган ДПС. Самият Арабаджиев дълги години е бил член на Висшия съвет на БСП и депутат от БСП. Когато е изпратен в Люксембург, той изобщо не е знаел френски език и никога не е учил право на ЕС! 

В управителния съвет на  БАЕП  са фигури, които в миналото са били агенти на Държавна сигурност и имат досиета, разкрити от Комисията по досиетата. Така например Жасмин Попова, вербувана още през 1979 г. с псевдоним „ЖУЖА“ и впоследствие с псевдоним агент "Чолаков", която е била дълги години зам.-председател на БАЕП. Друго име в Управителния съвет на БАЕП е проф. Емилия Друмева, дългогодишен съветник на президента Румен Радев, съпруга на Христо Друмев, обявен с принадлежност към Държавна сигурност, вербуван още през 1959 г.  под псевдонима „ДРАГАНОВ” и впоследствие под псевдонима „БОРИЛ”, сътрудник на комунистическите тайни служби в продължение на 31 години до падането на Берлинската стена.

В юридическите среди не тайна, че БАЕП е изтъкана от хора с леви убеждения и с проруски уклон. След справка става ясно, че сложеният за председател на Комисията по подбор Станислав Костов е председател  на Контролния съвет на БАЕП. Спечелилият процедурата за съдия в Общия съд на ЕС адвокат Иван Стойнев също е от хората на БАЕП. В случая 

съмненията за конфликт на интереси са притеснителни

Остава и усещането, че една Асоциация от хора със зависимости,  облечена в европейски одежди, е на път да  инсталира свое лоби в една от най-важните институции  на ЕС - Съда в Люксембург.

Към момента в Съда на ЕС в Люксембург  правораздава и друг кадър с ляв генезис - Александър Корнезов, също от БАЕП - син на покойния политик от БСП и червен депутат Любен Корнезов. Не е тайна, че  Корнезов-младши дълги години е бил в екипа на Арабаджиев при престоя му в Люксембург, а впоследствие без конкурс и без обявена процедура е назначен за съдия в Съда на ЕС на мястото на Арабаджиев. 

Остава усещането, че бавно и полека в българската секция на Съда на ЕС в Люксембург се изпращат хора с точно определен профил. 

Освен с допуснатите до конкурса кандидати драма има и с недопуснатите. Някои от тях са  обжалвали пред Върховния административен съд решението на Комисията за отстраняването им и очакват решения. 

Пред кабинета Румен Радев стоеше дилема - или да даде ход на тази спорна процедура, или да я отмени и да организира нова законосъобразна. Но вече е факт, че на заседание на Министерски съвет  в сряда, 24 юни 2026 г. предложените от Комисията двама  кандидати са одобрени!